Решение № 4350 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4350 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110210493 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. П. К. ЕГН ********** против наказателно постановление /НП/ №23-4332-014692/24.07.2023 г., издадено от началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, предвид съставен на 02.07.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №768530 на В.

П. К. ЕГН **********, за това, че на 02.07.2023 г., в 16,41 ч., в гр.София, на ул.“Поп Грую“ в кв.“Левски-Г“, с посока на движение от ул.“Поручик Г.

Кюмюрджиев“ към ул.“Могилите“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на П. Г. К. ЕГН **********, който е спрян от движение от 30.09.2022 г. по чл.171,т.2,б.“а“ от ЗДвП /техническа неизправност/, с което виновно нарушил чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП; и водачът не носи контролния талон към СУМПС, с което виновно нарушил чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177,ал.1,т.4,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева /за нарушението на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП/, и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева /за нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/.

1

Недоволен от НП и наложените с него наказания В. П. К. го обжалвал пред СРС.

В жалбата е написано, че наказателното постановление страда от съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон , като са изложени следните доводи: пред административния орган е представена невярна и неотговаряща на действителността фактическа обстановка по случая и не са изяснени фактическите обстоятелства; отделно от това - не става ясно на какво основание и въз основа на какъв акт автомобилът е спрян от движение, като не е взето предвид даденото обяснение за водено производство по оспорване на съответното обстоятелство, относимо и за второто нарушение. В жалбата е написано и че съдържанието на наказателното постановление не съответства на нормативните изисквания за обективна и субективна съставомерност, което води до неговата незаконосъобразност, необоснованост и неправилност и ограничава правото на защита на наказаното лице. С жалбата се иска НП да бъде отменено и бъдат присъдени направените разноски по делото.

В хода по същество на делото пълномощникът на жалбоподателя адв.М. пледира да бъде отменено обжалваното НП като незаконосъобразно, тъй като изобщо няма нарушение, каквото е вписано в т. 1 на НП, защото на посочената дата 02.07.2023 г. е било влязло в сила решение АС -Пазарджик по адм. дело 62/23 г., с което е отменена ЗППАМ № 22-4332-004889/23.09.2022 г.

По отношение на посоченото в т. 2 нарушение – адв.М. заявява, че актът, с който е бил отнет КТ към СУМПС, е бил отменен и към 02.07.2023 г. се е намирал в „Пътна полиция“-Пазарджик. Адв.М. казва, че ако съдът не приеме тези съображения, то да счете случаят за маловажен относно описаните нарушения. Претендира възнаграждение по чл.38 от ЗА, съгласно представения договор и списък за разноски за двете посочени нарушения поотделно.

Жалбоподателят В. П. К. редовно призован / уведомен за съдебните заседания, се явява, като в хода по същество на делото заявява, че в обжалваното НП се твърди, че заради техническа неизправност, автомобилът е бил спрян от движение с акт от 30.09.2022 г., какъвто няма, тъй като 2 фактическият акт – Заповед от 23.09.2022 г., е бил отменен от Съда. Относно второто нарушение заявява, че не е могъл да представя КТ, тъй като му е бил отнет, а актът с който е било направено това, е бил отменен.

От пълномощника на административнонаказващия орган са депозирани по делото писмени съображения по същество. В съдебното заседание юрисконсулт М. оспорва жалбата срещу НП, намирайки я неоснователна и недоказана и пледира съдът да я остави без уважение и да я отхвърли като потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно, по подробните писмени бележки, изложени в депозираните по делото съображенията. По отношение на първото описано нарушение юрисконсулт М. обърща внимание на обстоятелството, че актът, с който МПС е било спряно от движение поради техническа неизправност, е бил отменен, н о контролните органи ще пуснат това МПС в движение след като бъде спазена нормативната процедура, изискваща правоимащият да подаде заявление до съответният компетентен орган за това, което в случая жалбоподателят не е направил. Същите съображения юрисконсулт М. излага и за второто описано нарушение, за което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя единствено поради бездействието му – той не е направил искане за връщане на К Т. Според пълномощника на административнонаказващият орган и двете нарушения са извършени при обективна и субективна съставомерност, от субективна страна – при пряк умисъл. Пълномощникът на административнонаказващият орган претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за всяко от описаните нарушения поотделно, като подчертава, че е известна практиката, че възнаграждение се дължи за адвокатската дейност по съответния акт като такъв.

При упражняване на право на реплика жалбоподателят В. К. казва:

Предмет на делото са конкретно описаните в НП нарушения, а не са други, за каквито говори пълномощникът на административнонаказващия орган – за неспазени процедури. Решението на АС-Пазарджик, с което е отменена заповедта за спиране на лекия автомобил от движение, е изпратена в деня на влизането му в сила по електронен път в Пътна полиция-Пазарджик, 3 респективно в СДВР.

В право на дуплика юрисконсулт М. заявява, че ЗППАМ, с която се спира движението на МПС, има временен характер – до отстраняване на техническата неизправност и ако жалбоподателят в случая е отстранил същата, лекият автомобил е щял да бъде пуснат в движение.

Жалбоподателят В. К. отговаря, че въпросната заповед е била отменена като незаконосъобразна и при извършената му проверка, посочена в обжалваното НП, не са констатирани технически неизправности.

По делото са приложени в копия: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка

№22-4332-004889/23.09.2022 г. на полицейски инспектор в О „ПП“-СДВР; Решение №369/08.06.2023 г. по адм. дело №62/2023 г., на Административен съд Пазарджик - II състав; Справка – картон на водача В. П. К.; изискани от настоящия съдебен състав писмени справки и документи от ОДМВР – Пазарджик, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с приложенията към тях, като в писмената справка от О „ПП“-СДВР е посочено, че на 23.09.2019 г., при съставяне на АУАН №108722 от служител на РУВелинград, КТ на В. П. К. е отнет; заповеди относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

От доказателствения материал, който съдът цени, се установява с необходимата категоричност от фактическа страна, че на 23.09.2019 г. от служител на РУ-Велинград, ОДМВР Пазарджик, при съставяне на В. П. К. на АУАН №108722 за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП, му бил отнет КТ №0623293 и към 02.07.2023 г. той не се намирал в него.

Лек автомобил „***“ с рег. № *** - собственост на П. Г. К. ЕГН **********, на 22.09.2022 г. бил управляван от него и му била извършена проверка, при която била установена техническа неизправност на МПС – „не светят задната лява габаритна и стоп светлина, които са счупени“, поради което била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-4332-004889/23.09.2022 г. на полицейски инспектор в О „ПП“- 4

СДВР, с която спрямо П. Г. К., на основание чл.171,т.2,б.а от ЗДвП била наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на лекия автомобил – до отстраняване на неизправността, и изземване на СУМПС. Непосредствено след издаване на Заповедта П. Г. К. отстранил посочената техническа неизправност на автомобила и обжалвал Заповедта. С Решение №369/08.06.2023 г. по адм. дело №62/2023 г., влязло в сила на същата дата, на Административен съд Пазарджик - II състав, била отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-4332-004889/23.09.2022 г. на полицейски инспектор в О „ПП“-СДВР.

На 02.07.2023 г. в 16,41 ч. В. П. К. управлявал лекия автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на П. Г. К., в гр.***“, с посока на движение от ул.“Поручик Г. Кюмюрджиев“ към ул.“Могилите“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители при 05 РУ-СДВР, които от извършена служебна справка получили информация, че лекият автомобил е спрян от движение от 30.09.2022 г. по чл.171,т.2,б.“а“ от ЗДвП - за техническа неизправност, което квалифицирали като виновно извършено от водача нарушение на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП. В. П. К. им представил СУМПС, но не и КТ към него, което квалифицирали като виновно извършено от него нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, за каквито две нарушения му съставили АУАН №768530, в който В. П. К. вписал „имам възражения“. Полицаите изготвили докладна записка по случая. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, което било връчено на В. П. К. на 16.02.2024 г. и обжалвано от него с изпратена на 01.03.2024 г. по електронен път жалба.

Съдът кредитира събраните по делото относими към предмета на доказване по настоящето производство писмени доказателства, които са ясни, непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, и неоспорени от представляващия административнонаказващия орган.

Съвкупният доказателствен материал по делото, ценен от този съдебен състав, установява приета от съда и изложена по-горе фактическа обстановка.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в 5 законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Настоящият съдебен състав приема, че НП е издадено и АУАН е съставен от компетентен съответно оправомощен за това орган, предвид приложените по делото доказателства в тази връзка, с които се удостоверява кои длъжностни лица са оправомощени да издават НП и да съставят АУАН.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Относно визираното в АУАН и НП нарушение на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП:

Съдът, въз основа на наличния доказателствен материал намира, че описаната фактическа обстановка не отразява вярно и точно действителната такава и респективно в случая не може да послужи за ангажиране на административно-наказателната отговорност на В. П. К., защото с Решение №369/08.06.2023 г. по адм. дело №62/2023 г., влязло в сила на същата дата, на Административен съд Пазарджик - II състав, е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-4332-004889/23.09.2022 г. на полицейски инспектор в О „ПП“-СДВР, която е издадена за констатирана на 22.09.2022 г. техническа неизправност на задните леви габаритна и стоп 6 светлини на управлявания тогава от П. Г. К. негов собствен лек автомобил „***“ с рег. № ***, поради което и със Заповедта, на основание чл.171,т.2,б.а от ЗДвП, временно е спрян от движение лекият автомобил – до отстраняване на неизправността. Както е отразено във визираното решение на съда, с което Заповедта е отменена, непосредствено след издаване на същата П. Г. К. отстранил тази техническа неизправност на автомобила си и обжалвал Заповедта, по която жалба съдът постановил горепосоченото решение. Т.е. от 08.06.2023 г., в т.ч. и на 02.07.2023 г., не е имало действащ административен акт за спиране от движение на посочения лек автомобил. Макар и в самото съдебно решение изрично да не е вписано, че за същото следва да се уведоми СДВР, то това няма как да не се е случило, най-малкото доколкото с него СДВР е осъдена за разноски. Това води до извода, че В. П. К. не е извършил от обективна /респективно - и от субективна/ страна твърдяното нарушение на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП, като само за подробност следва да се отрази, че при извършената на 02.07.2023 г. проверка, в съставения му акт, въз основа на който е издадено обжалваното НП, не е вписана констатирана техническа неизправност на автомобила, който е управлявал. Не е предмет на установяване и доказване в това производство дали собственикът на лекия автомобил П. Г. К. /субект различен от В. П. К., независимо, че последният е син на собственика/ е поискал след 08.06.2023 г. МПС да бъде пуснато в движение.