Решение № 481 от 10.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000231 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 260 195/14.11.2024 г. по т. д. № 1791/2018 г. СГС, ТО, 22 състав е признал за установено по предявените от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 130891041 срещу А. П. А., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „АПА – А. П. А.“, ЕИК 130891041, положителни установителни искове по чл.

124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че ответникът дължи на „УниКредБулбанк“ АД, сумата от 12 289.29 лева, представляваща главница по договор за банков инвестиционен кредит № 76 от 17.07.2008 г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. до окончателното плащане; сумата от 6455.48 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 25.12.2016 г. до 24.05.2017 г.; сумата от 3657.14 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и сумата от 776.57 лева, представляваща просрочена лихва миграция, начислена за периода от 25.10.2013 г. до 24.05.2017 г., за които суми срещу ответникът е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.08.2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 70 състав, по ч. гр. дело № 49711/2017 г., като е 1 отхвърлил предявените установителни искове в частта, с предмет да се установи съществуване на вземане за главница за разликата над 12289.29 лева до предявения размер от 58897.58 лева и вземане за наказателна лихва при просрочие в размер на 5862.35 лева, начислена за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г.

Недоволен от решението в частта, в която са уважени исковете е останал ответникът, който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост.

Оспорва мотивите на съда с които е прието, че начислената от банката възнаградителна лихва отговаря на постигнатите между страните действителни уговорки. Счита, че съдът неправилно е приел, че по делото не се установява банката да е увеличила едностранно приложимия към договора лихвен процент, чрез промяна на размера на премията. Твърди, че компонентът „премия“ е субективен и неговата стойност изцяло зависела от волята на банката, която определяла кога и с колко да го увеличи. Това се доказвало от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, която посочвала, че банката включвала компонента „премия“ с различна стойност, без за това да бъде уведомен кредитополучателя. Липсата на данни за тази компонента водело до нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции, съгласно която разпоредба в договора следвало да е посочено какво съдържа лихвения процент, както и условията при които може да бъде променян. В случая, такова изброяване липсвало, поради което ответникът поддържа, че на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, договора е нищожен поради противоречие с цитираната разпоредба на ЗКИ, както и поради противоречие с добрите нрави, което основание било приложимо и за търговските сделки.

Твърди, че неправилен и немотивиран е извода на съда, че банката има право да капитализира главницата чрез добавяне на просрочени задължения за лихви по договора. Излага разбирането, че в периода от 11.04.2008 г. до настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове издавани от БНБ, поради което по аргумент на чл. 10, ал. 3 ЗЗД била забранена. Отделно от това, дори и в периода в който капитализацията е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочени лихви, какъвто бил и настоящия случай. Затова поддържа, че договора и допълнителните споразумения били нищожни, тъй като дори и страните да се спогодили за процесната клауза, установените права и 2 задължения произтичали от нищожна клауза и съобразно чл. 366 ЗЗД били нищожни.

Въззиваемата страна „УниКредитБулбанк“ АД оспорва жалбата и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Оспорва възражението, че банката едностранно е променяла лихвата при неясни условия. Твърди, че изменението на лихвения процент е извършвано при ясни условия, а именно, пазарния СОФИБОР към който е прибавяна фиксирана надбавка. Последователно с всички сключени анекси, годишния лихвен процент бил намаляван от 9% до 6.915 % при запазена надбавка за целия период на договора в размер на 2 %.

Намира за неоснователно и възражението, че капитализирането на лихви е нищожно. Прибавянето към главницата на падежирали, неплатени лихви било разрешено с разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ТЗ, когато съществувала уговорка за това между търговци, както било и по делото.

Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана да обжалват страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС споделя и към които препраща съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, въззивният съд следи служебно само за допуснати нарушения на императивни правила, каквито нарушения в случая не са налице. В останалата част, съдът е обвързан от наведените в жалбата възражения, а те са неоснователни.

В сключения между страните по делото договор на 17.07.2008 г. е посочено, че годишния лихвен процент се формира от базов лихвен индекс по раздел III, т. 8.2 от ОУ и в частност, едномесечен СОФИБОР и фиксирана надбавка. Договореният годишен лихвен процент се променя автоматично в първия работен ден на всеки следващ период на олихвяване с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и запазване на надбавката, установена по размер в договора. В т. 4 на анексите, съответно № 1 от 10.07.2009 г., № 2 от 06.06.2010 г. и № 3 от 29.04.2011 г. параметрите на годишния лихвен процент са определени от тримесечния Софибор и премия.

3

Във всички останали анекси от № 4 до № 12 вкл., изчисляването на годишния лихвен процент е по същите показатели от тримесечен Софибор и премия, но в тях изрично е посочено, че приложимата премия е в размер на 0 %.

Според приетата по делото счетоводна експертиза, фиксирана премия от 3% е начислявана само за периода от 10.07.2009 г. до 16.06.2010 г. Видно от общите условия на банката, премията се начислява при промяна на нормативна база и/ или на условията на финансовите пазари, за да се приведе лихвения процент в съответствие с изискванията на пазара.

Действащото към този момент законодателство в областта на търговското кредитиране, не налага подробна формула, как да се формира всеки едни компонент от лихвения процент. Необходимо е банката да представи на кредитополучателя метода за изчисляване на лихвата, а от изложеното е видно, че чрез въпросната методика това е сторено и напълно съответства на заложеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, изискване. Нещо повече, с подписването на договора, както и на анексите към него, ответникът е приел предвидените в съответствие с общите условия възможности за промяна на лихвата. Изразил е съгласие, че се задължава да плаща дължимите лихви, така както е уговорено да се формират към датата на падежа. Освен това, ответникът е търговец и като част от задължението на добрия търговец е имал възможност във всеки един момент да търси и да получава всяка една информация от офисите на банката, свързана с дължимите лихви. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението, че е налице нарушение на чл.

58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, като поначало, дори и в хипотезата при която, клаузата с която е уговорена лихвата да е нищожна, то това не може да доведе до нищожност на целия договор, каквото твърдение се поддържа с жалбата.

Несъстоятелно и голословно е твърдението, че договора противоречи на добрите нрави. Доколкото може да се изведе от доводите във въззивната жалба, че страната обвързва противоречието на добрите нрави с непредвидимост на задължението на кредитополучателя и с безконтролно и неограничено боравене с неясни механизми за изменение на лихвения процент, то по делото няма никакви факти, относими към така наведените съображения. В договора и анексите към него са разписани ясно компонентите от които се формира годишния лихвен процент, условията са приети от ответника и размера на задълженията предмет на иска са определени без 4 отклонения от клаузите на договора.

Уговорката за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, но той съобразно чл. 294, ал. 1 ТЗ е допустим между търговци, какъвто е и ответникът. В този смисъл е и решение № 66/29.07.2019 г. по т.д.

№ 1504/2018 г. на ВКС на което се е позовал първоинстанционният съд, че в процесния случай страните по договора са търговци и уговорките за анатоцизъм в сключените анекси между тях са допустими, поради което и неоснователно е възражението, с което се оспорват мотивите на съда за правото на банката да капитализира главницата, чрез добавяне на просрочени задължения за лихви по договора.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, въззивникът дължи разноски на въззиваемата страна за производството пред САС, но такива от „УниКредит Булбанк“ АД не се претендират, поради което и съдът не следва да присъжда разноски.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 195/14.11.2024 г. по т. д. № 1791/2018 г. СГС, ТО, 22 състав в обжалваната му част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6