Решение № 1177 от 22.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Анелия Маркова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000502142 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 3588/27.05.2026 г., постановено по гр.д. № 2902/2026 г., по описа на Софийски градски съд, 25 граждански състав съдът е отхвърлил иска на М. Г. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 76 693.78 евро /150 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. М. Г., причинена от ПТП, настъпило на 25.04.2021 г. на автомагистрала „Хемус“ в района на 12-и км преди гр.

София, причинено от водача на л. а. „Ауди А4“ с peг. № ***, както и на сумата 712.74 евро /1 394 лв./ – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за погребение, причинени от същото събитие.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от М. Г. К., която моли въззивния съд да го отмени и да уважи предявените от нея искове. Счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и принципите на състезателност, равнопоставеност и истинност в процеса. Сочи, че приетото от съда, че водача, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество не е отговорен за противообществените последици от причинената при пътния инцидент смърт на Г. М. Г. и не е извършил нарушение по чл. 20, ал.2, изр. 1, пр. 6 ОТ ЗДвП, а именно а именно: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и деянието му било случайно по смисъла на чл. 15 от НК, е неправилно в разрез с процесуалните правила, доколкото никой друг освен водача - детиквент не съобщава, че в дясната лента се е движил неизвестен автомобил. Съдът кредирал безкритично показанията на водача без да 1 отчете нормата на чл. 172 от ГПК и заинтересоваността на свидетеля. По делото било установено, че водачът не се е движил на дълги светлини, в съответствие с чл. 70 от ЗДвП и избирайки скоростта на движение от 130 км/ч се е поставил в ситуация да не може да спре в зоната на осветеност на фаровете. Заключението на САТЕ сочело, че дори в дясна лента да се е движил друг автомобил, то неговите дълги светлини биха осветили пешеходеца на достатъчно разстояние за водача С., така, че последния да възприеме пешеходеца и да може да спре преди удара. При липса на събрани доказателства за светлините на този автомобил, решаващият съд неправилно приел, че удара е непредотвратим за водача на л.а. „Ауди А4". О Неясно било защо водачът С., при възприета опасност на пътното платно, не е предприел аварийно спиране, а неправилно се е опитал да заобиколи пешеходеца, завивайки наляво, като не е съобразил избраната скорост в нарушение на чл. 20 от ЗДвП. Съдът предубедено извел хипотетични изводи за фактите, относими към поведението на водача С., при липса на категорични доказателства в насока, която да определи процесния инцидент като случайно деяние за водача на автомобила. Това, че пешеходеца е бил на магистралното платно и е бил под алкохолно влияние в действителност има значение досежно обективния му принос в съставомерния резултат, но не и в условията на избирателно кредитиране на доказателства от решаващия съд. По делото било установено, че на 25.04.2021 г.., около 23:30 часа, на АМ „Хемус" Н. С. С., при управление на „Ауди А4" с per. №*** с посока от гр. Ботевград към гр.

София, в района на 12 км., при движение със скорост около 130 км/ч, на къси светлини в лява пътна лента е ударил пресичащия пътното платно пешеходец с крайна челна дясна част в зоната на преден десен калник и десен мигач. След инициалния челен контакт е последвало приплъзване на тялото на пешеходеца по предния капак със силни деформации по купето, протриване на левия надлъжен край на предния капак с надирания и последващ удар на пешеходеца с предна дясна колона и дясно външно огледало, което е изкъртено и завършва с протриване и деформации на предна дясна врата. След удара от автомобила тялото е придобито висока скорост и е продължите да се движи напред след отскок и премятано на пътното платно. След неустановено време, тялото е прегазено от движещия се след л.а. „Ауди" , л.а „Сеат Алтеа", per. № ***, управляван на къси светлини от Д. М. Б. с приблизителна скорост около 130 см/ч, като след удара автомобил е влачил пешеходеца 77 метра. Според заключението на автоексперта /стр. 12, вариант 1 и вариант 2.1/ от Комплексната медико автотехническа експертиза ударът е бил предо твратим за водача на л.а. „Ауди", per. № №*** в случай, че се е движил със скорост, съобразена с осветеността на фаровете му. Като причини за произшествието, автоексперта посочва избраната от водача висока скорост на движение, несъобразена със зоната на осветеност от фаровете и закъсняла реакция или липса на аварийно спиране. Според заключението на СМЕ, смъртта на Г. е в пряка причИ. връзка от първоначалния удар и последващото прегазване на пешеходеца.

Приетите за установени факти за наличие на друг автомобил и за движението на този автомобил на къси, а не дълги светлини, при които ударът е предотвратим за водача на л.а.

„Ауди“ били изведени в нарушение на процесуалните правила, като по делото не е проведено пълно доказване, което да обори презумпцията за вина и противоправното поведение, довело до съставомерен резултат.

Ответникът по въззивната жалба ЗД „Бул Инс“ АД я оспорва и моли постановеното решение да бъде оставено в сила. Счита, че твърденията във въззивната жалба на ищеца са неоснователни и недоказани в производството. Според заключението на експертизата липсвали категорични данни по делото, от които да може да се установи посоката на движение на пешеходеца, макар че следва да се съобрази и посоченото в заключението на експертизата обстоятелство, че пешеходецът е бил е концентрация на алкохол в кръвта от 2,78%о, което представлява тежко алкохолно опиване, при което поначало поведението му може да бъде трудно предвидимо. Скоростта на движение и на двата автомобила е в рамките на разрешената за автомагистрала -130 км/ч за л. а, „Ауди А4" и 125 км/ч за л. а. „Сеат Алтеа". При настъпването на ПТП л. а. „Ауди А4" се е движел със скорост 130 км/ч и на къси светлини, но на 15 м пред него и 8 дясната лента се е движел друг автомобил с приблизително същата скорост, но за който липсват данни дали е ползвал в 2 този момент дълги или къси светлини. Според заключението на експертизата при движение със скорост от 130 км/ч опасната зона на автомобила, в която той не може да спре, за да предотврати водача настъпване на ПТП, била 162 м,, а осветената от късите светлини на автомобила зона - около 60 м. Поради това водачът на л. а. „Ауди А4" не е могъл да забележи намиращия се на пътя пред автомобила пешеходец от разстояние, което да му позволи да спре и да избегне удара в него. Експертизата сочела, че е възможно водачът да забележи пешеходеца осветен от светлините на автомобила, който се е намирал пред и вдясно от л. а.

„Ауди А4", но при предположението, че този друг автомобил се е движел на дълги светлини, за което липсвали данни, както и от коя страна на платното е навлязъл пешеходеца, както и за посоката му на движение непосредствено преди удара. При наличната информация по делото можело да бъде прието единствено, че при разположението на л. а. „Ауди А4" и на пешеходеца на пътното платно, непосредствено преди настъпването на удара, при скоростта на движение на автомобила и при положение, че той се е движел на къси светлини при пълна липса на осветеност /както се сочи и в заключението на експертизата относно пътните условия, тъй като ПТП настъпва около 23,30 ч. и на неосветено място/, за водача на л. а.

„Ауди А4" е бил невъзможно да реагира своевременно, след като е забелязал пешеходеца, за да може да предотврати настъпването на ПТП. Избраната скорост за движение от водача на л. а. „Ауди А4" е била в рамките на допустимата и съобразена с пътните условия, тъй като макар и през нощта, времето не е било дъждовно или мъгливо, при липса на други причини, които да налагат движение с по-ниска скорост. Заключението сочело, че за да може да бъде своевременно забелязана и избегната възникналата на пътя опасност, която представлява намиращия се на платното за движение пешеходец, автомобилът е следвало да се движи със скорост от 63 - 67 км/ч., което не само не е обичайна скорост за движение на автомагистрала, следвало да се има предвид, че законът не допуска толкова ниска скорост на движение на автомагистрала, доколкото съгласно чл. 55, ал. 1 ЗДвП на автомагистрала е разрешено движението само на МПС, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 70 км/ч, т.е. поначало се предполага, че движещите ре на автомагистрала автомобили трябва да развиват поне 70 км/ч /когато няма изрично въведени други ограничения/. Относно избора за движение на къси светлини, следвало да се има предвид посоченото от свидетеля Н. С. обстоятелство, че той е започнал изпреварване на намиращ се малко пред него друг автомобил. При това положение водачът на намиращия се по-назад автомобил трябва да се движи на къси светлини, за да не заслепява водача на автомобила пред него, докато не го изпревари. Според чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗДвП при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние по-малко от 50 м използването на дългите светлини е забранено. За водача на л. а. „Ауди А4" нямало законова възможност да се движи на дълги светлини в конкретния случай. Следвало да се има предвид, че водачът на л. а. „Ауди А4" не е и бил длъжен да предвиди възможността на пътното платно да се намира пешеходец.

Автомагистралата е път, предназначен за движение само на моторни превозни средства и то с висока скорост (съгласно чл. 3, ал. 7 ЗП). Именно поради това изрично било забранено на пешеходци на автомагистрала (чл. 55, ал. 1, изр. 2 ЗДвП). За да се гарантира изпълнението на това правило автомагистралите се ограждат с предпазни телени огради (според чл. 3, ал. 7, т.

6 ЗП). Поради това водачите на МПС, движещи се по магистрала, не са длъжни да очакват или предвидят възможността по платното за движение (или изобщо в обхвата на пътя) да се движи пешеходец - с оглед на това, че подобно поведение е забранено, а и пътят е ограден. В случая било налице случайно събитие (съгласно чл. 15 НК) за водача на л. а. „Ауди А4", тьй като той не е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди или да предотврати настъпването на ПТП и съответно на смъртта на пешеходеца, което изключвало вината на лицето, извършило съответно деяние, поради което липсва основание за ангажиране на гражданската му отговорност за обезщетяване на настъпилите от поведението му вреди. Поради това липсвало основание за възникването на задължение за застрахователя на гражданската отговорност на водача за заплащане на застрахователно обезщетение и предявеният иск е неоснователен.

Третото лице помагач на ответника „Дженерали Застраховане“ АД оспорва 3 въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АДобективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба е посочено, че на 25.04.2021 г. на автомагистрала „Хемус“ в района на 12-и км преди гр. София е настъпило ПТП, при което л.а. „Ауди А4“ с peг. № *** е ударил сина й Г. Г., след което през тялото му е преминал и л.а. „Сеат Алтеа“ с peг. № ***, вследствие на което е настъпила смъртта на пешеходеца. М. К. поддържа, че смъртта на съна й е причинена в резултат от поведението на водача на л.а. „Ауди А4“, чиято гражданска отговорност към момента на настъпване на събитието е застрахована при ответника ЗД „Бул Инс“ АД. По повод погребението на сина си направила и разходи в размер на 1 394 лв. Поради това иска ответникът да заплати сумата 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина , както и сумата 1 394 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за погребението му, заедно със законната лихва върху тези суми от 30.10.2021 г. до окончателното им плащане.