Решение № 2490 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2490 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.ОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110145142 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от „.......“ ЕООД против „......“ ЕООД с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата 3840,00 евро (7510,39 лева), представляваща възнаграждение по договор за международен сухопътен превоз по CMR товарителница от 23.05.2025 г., за което е издадена фактура №0000004486/28.05.2025 г. ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на заявка – от ответника посредством телефонна кореспонденция е извършил международен превоз на товар Х до Б с получател ответника като превозът е осъществен качествено, навременно и с грижата на добър търговец.

Превозът е осъществен с композиция с рег. №......./......А и е удостоверен с международна ЧМР - товарителница от 23.05.2025 г., в която товарополучателят не е нанасял забележки, касаещи осъществяване на превоза. За дължимото от ответната страна възнаграждение по транспортната услуга ищецът е издал фактура №0000004486/28.05.2025 г. за сумата 7510,39 лева с ДДС. Заявява, че уговореното навло е следвало да бъде заплатено като на длъжника е изпратена писмена покана за плащане на 04.07.2025 г., но плащане не е последвало. При тези данни претендира осъждането на ответника да заплати претендираното навло ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – като е извършил международен превоз на товар от Х до Б, а за ответника е възникнало задължение да му заплати цена в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от стоки Конвенция СМR договорът за превоз се установява с товарителница (като форма за доказването му), като до доказване на 1 противното тя удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача.

В случая по делото е представена товарителница, съгласно която е осъществен превоз с композиция ......./......А по релация Х до Б с получател ответното дружество, за което е положен подпис, неоспорен по надлежния ред в настоящото производство.

За извършения превоз ищецът е издал фактура №0000004486/28.05.2025 г. на стойност 7510,39 лева с ДДС възнаграждение за извършен транспорт Х – Б с автомобил ......./......А.

Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието по делото без възражения от страните, издадената от ищеца фактура №0000004486/28.05.2025 г. е била осчетоводена и от двете дружества като в счетоводството на „......“ ЕООД е отразена като задължение към „.......“ ЕООД. Вещото лице е констатирало и че процесната фактура е включена в дневника за покупки за м. май 2025 г. от ответника и е подадена Спавка – декларация в ТД на НАП.

Според практиката на ВКС (решения № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС решение №46/ 27.03.2009 г. по т.д. №546/08 на ІІ ТО на ВКС) за да се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение и признаване на задължение по тях с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит, следва във фактурата да фигурира описание на стоката като артикул и стойност, начин на плащане и т.н., което в настоящия случай се установява. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и включването в дневника за покупки по ДДС представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. Освен че съдържа всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката – описание на услугата, начин на плащане, наименования на страните и време и място на издаване, фактура №0000004486/28.05.2025 г. е и двустранно осчетоводена, което дава основание на съда да приеме съществуването на определено задължение по облигационно отношение в претендирания размер от 7510,39 лева с ДДС.

Ответникът не представя доказателства претендираното навло да е заплатено педи приключване на съдебното дирене, в който смисъл е и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, поради което съдът приема, че исковата претенция следва да се уважи в цялост.

На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2025 г. до окончателното й изплащане.

По разноските

При този изхода на спора разноски се следват на ищеца, който претендира присъждането на такива за настоящото производство и за това по обезпечаване на иска по представен списък по чл. 80 ГПК. Съобразявайки доказателствата за извършени от ищеца разноски ответникът следва да бъда осъден да заплати сумата в общ размер 874,54 евро за държавна такса, депозит за вещо лице и за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в производството по обезпечаване на иска, които са в общ размер 462,20 евро за държавната такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр. д. №.......1/2025 г. по описа на СРС, 171 състав, и за такси по изпълнителното дело №..... г. по описа на ЧСИ ........., които следва да му се присъдят в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „......“ ЕООД ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ..... да 2 заплати на „.......“ ЕООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. ...... на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ сумата 3840,00 евро (7510,39 лева), представляваща възнаграждение по договор за международен сухопътен превоз по CMR товарителница от 23.05.2025 г., за което е издадена фактура №0000004486/28.05.2025 г. ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2025 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 874,54 евро – разноски в настоящото производство и сумата 462,20 евро – разноски в производството по обезпечаване на иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3