Решение № 13069 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13069 гр. С. 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪДап6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110102141 по описа за 2026 година

Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС за отмяна на решения от протокол от общо събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. С. ул. „Г..“ № вх. и вх. проведено на .. г.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. С. ул. „Г..“ № вх.. Твърдят, че на .. г. е проведено общо събрание на етажната собственост, като взетите решения са незакосъобразни, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗУЕС, предвиждащи изисквания за свикване и провеждане на общото събрание. Посочват, че общото събрание е свикано при допуснати нарушения на ЗУЕС, т. к. в съобщението за провеждане не е посочени лицето, по чиято инициатива е свикано събранието, същото е проведено в срок по-кратък от законоустановения осемдневен срок, считано от поставяне на съобщението, и поканата не съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 13, ал. 7 ЗУЕС. В списъка към изготвения протокол от ОС припадащите се идеални части на етажните собствениците не формират сбор от 100 %, а протоколираният сбор от представените на ОС идеални части е некоректно отразен. Ищците посочват, че при провеждане на общото събрание управителят на ЕС е представял шестима етажни собственици в нарушение на чл. 14 ал. 4 ЗУЕС, а към протокола не са приложени изготвени писмени пълномощни. Въпреки липсата на кворум провеждането на събранието не е било отложено с един час по реда на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС. Оспорват като незаконосъобразно приетото решение по т. 2 от дневния ред поради липсата на поставено разграничение между разходите на управление и разходите за поддържане на общите части.

Посочват, че в хода на проведеното общо събрание за били взети решения, непредвидени в оповестения дневен ред, относно увеличение на възнаграждението на управителя и касиера, както и на възнаграждението на хигиениста. Оспорва препис от изготвения протокол от ОС от 24.12.2025г. да е бил поставян за запознаване от етажните собственици във входа. Въз основа на така изложените твърдения молят решенията да бъдат отменени. Претендират разноските по производството.

Ответниците – етажните собственици в сграда, намираща се гр. С. ул. „Г..“ № вх. и вх. са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който посочват, че признават предявените искове.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, при условията на чл. 237 от ГПК.

Постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК се обуславя от извършване на преценка от сезирания съд за следните положителни процесуални предпоставки – наличие на извършено признание на иска от ответната страна и направено искане за постановяване на решение при признание на иска от ищцовата страна, както и липса на следните отрицателни процесуални предпоставки – противоречие на признатото право със закона и добрите нрави и отсъствие на разпоредителни правомощия за ответната страна с предмет признатото право.

В настоящия случай с депозирания отговор по чл. 131 ГПК ответниците - етажни собственици в сграда, намираща се гр. С. ул. „Г..“ № вх. и вх. Б, чрез управителя на ЕС, изрично заявяват, че признават исковите претенции, във връзка с които е образувано настоящото исково производство. В открито съдебно заседание от 24.06.2026 г. упълномощеният процесуален представител на ищците отправя искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.

Не са налице пречките по чл. 237, алап ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - члап24 ГПК, члап34 ГПК и члап39 ГПК.

Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 237 ГПК – при признание на иска.

Следователно и доколкото съдът следва да се произнесе по исковите претенции така, както са предявени, съобразно признанието на иска, следва да бъде уважена предявения от ищците конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС.

По отношение на разноските:

В открито съдебно заседание от 24.06.2026г. ответникът релевира възражение на прекомерност на претендираните от ищците разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално представителство в съдебно заседание по неоценяем иск. Обема от предоставени адвокатски услуги в настоящия случай се предопределя и от извършеното признание на иска, което осуетява възможността за развитие на процеса на доказване, съответно на събирането на по-голям доказателствен материал по делото. Същевременно претендираното адвокатско възнаграждение е съобразно с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. От тук съдът намира, че претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат редуцирани.

Съдът намира, че ответникът е дал повод за образуването на настоящото исково производството и следва да понесе отговорността за извършените от ищеца разноски. С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски в общ размер на 441,67 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 40, ал.1 и ал. 2 ЗУЕС по исковете на А. М. Г., ЕГН:

2

**********, и А. Л. Г., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: гр. С. ул. „Г..“ № ет, апап, срещу етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. С. р-н С... ул.

„Г..“ № вх. и вх. представлявани от управителя К. М. Д., решенията на общо събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. С. ул.

„Г..“ № вх. и вх. проведено на .. г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. С. р-н С... ул. „Г..“ № вх. и вх. представлявани от управителя К. М. Д., да заплатят на А. М. Г., ЕГН: **********, и А. Л. Г., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: гр. С. ул. „Г..“ № ет, апап, съдебно-деловодни разноски в размер на 441,67 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3