Определение № 984 от 15.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. София, 15.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. МИЧЕВ като разгледа докладваното от И. Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело № 20241110203428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Съдебното производство е образувано по жалба на И. Р. Т., с ЕГН:

********** с адрес: ххххх адресирана до Главния прокурор на Република България и СГП, с която се иска извършване на действия по законосъобразността, касаещи досъдебно производство № 1675/2020г. по описа на 03 РУ - СДВР.

В подробно изложени мотиви пострадалото лице изразява несъгласие с постановлението на СРП от 05.12.2023г., в частта, в която наказателното производство е било прекратено, тъй като не са били извършени допълнителни процесуално следствени действия, а крайният правен извод на прокурора за наличие на лека телесна повреда, е незаконосъобразен.

С писмо от СГП материалите по досъдебното производство, ведно с постъпилите жалби, са изпратени на СРС по компетентност за произнасяне по постановлението в частта, относно прекратяване на наказателното производство от 05.12.2023г.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения седемдневен срок и от легитимиран да обжалва субект, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не 1 изложените в нея мотиви.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания и като съобрази събраните в хода на наказателното производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Наказателното производство по ДП № 227 – ЗМК – 1675/2020г. по описа на 03 РУ – СДВР, респ. пр.пр.№ 38079/2020г. по описа на СРП е образувано на 20.09.2020г. на основание чл.212, ал.2 от НПК, срещу неизвестен извършител за това, че на 18.09.2020г., около 20:40ч. в ххххххх, е причинил на И. Р. Т. средна телесна повреда – нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Т. и с това му избил шест зъба – престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

В хода на проведеното разследване било установено, че свидетелите хххх се познавали визуално, тъй като децата им играели заедно. На 18.09.2020г. в хххххх, между двамата възникнал конфликт по повод оплакване на техните деца, който прераснал във физическа агресия помежду им, при която хххххх нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Т., който попаднал в челюстта му и му избил шест зъба.

По досъдебното производство били разпитани в качеството на свидетели двамата участници в конфликта, както и хххххх. В показанията си лицата единодушно описват възникналото сбИ.е като се разграничават единствено относно инициаторът и причината за възникналия конфликт.

Видно от твърденията на свидетелите ххххх е, че свидетелят хххх, очевидно провокиран от направена забележка от страна на свидетеля по отношение на неговия син ххххх, пръв ,,налетял на бой“ като го ударил в лицето.

Същевременно от показанията на свидетелите ххххх се установява, че сбИ.ето е било причинено от провокативното поведение на пострадалия спрямо сина на хххххх. В показанията си всички свидетели са единодушни и категорични, че от нанесения юмручен удар в областта на лицето на пострадалия И. Т. са му били избити общо шест зъба.

По делото е била назначена комплексна психиатрична и психологична експертиза на свидетеля ххххх. Видно от заключението на вещите лица е, че въпреки малолетната му възраст, лицето притежава свидетелска годност и може да дава годни свидетелски показания.

Същевременно по досъдебното производство са назначени съдебно – 2 медицинска и допълнителна съдебно – медицинска експертизи, в заключението на които е било отразено, че при предварително увредени от заболяването пародонтоза зъби на пострадалия И. Т., тяхната дъвкателна способност и стабилност е силно намалена и при тяхното избИ.е не се реализира медико – биологичният признак ,,избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето“, а се реализират критериите на медико – биологичният признак ,,временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Също така в случая не е налице счупване на челюст, както и ,,избИ.е на зъби, затрудняващи дъвченето или говоренето“.

С Постановление от 31.03.2023г. наблюдаващият прокурор е спрял наказателното производство по ДП № 1675/2020г. по описа на 03 РУ – СДВР, което е било предмет на обжалване от страна на пострадалия И. Т. пред СРС.

В мотивите си прокурорът е приел, че от данните по делото може да се направи единствения извод, че случаят представлява лека телесна повреда, която е престъпление от частен характер.

С Определение № 1505 от 04.05.2023г. постановено по ЧНД № 5817 по описа на СРС, обжалваното постановление е било потвърдено.

С Постановление от 05.12.2023г. на наблюдаващия прокурор, наказателното производство е било възобновено, поради подаване на тъжба от страна на жалбоподателя И. Т. и образувано НЧХД № 11373/2023г. по описа на СРС, касаеща същото деяние. Със същото постановление наказателното производство е било прекратено по отношение на воденото престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като пострадалият своевременно е завел тъжба срещу извършителя на посегателството спрямо него. Същевременно с молба от 29.12.2023г. пострадалият е получил заверени копия от поисканите материали от досъдебното производство, вкл. и обжалваното постановление за възобновяване и прекратяване на наказателното производство, като на 26.01.2024г. същите са му били връчени.

При така установената фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства съдът намира, че обжалваното постановление от 05.12.2023г. в частта, с която същото е било прекратено за престъплението по 3 ч.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е незаконосъобразно и необосновано. При извършена служебна проверка по законосъобразността му е видно, че в обжалвания акт липсват мотиви, които да подкрепят аргументацията на прокурора за прекратяване на производството. Единствените ,,мотиви“ в случая са отразена справка в информационната система на СРС, че жалбоподателят И. Т. е изпълнил дадените му указания за подаване на тъжба пред съда и образувано НДЧХ № 11373/20203г. по описа на СРС.

В своя прекратителен акт, наблюдаващият прокурор не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в Тълкувателно Решение № 1 от 25.07.2023г. на ОСНК на ВКС, в което е посочено, че съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т. 1, пр.2, във вр. с чл.24, ал.6, вр. с ал.5, т.1 от НПК обхваща не само законосъобразността на констатацията за наличие на предпоставките по чл.24, ал.6, вр. с ал.5, т.1 от НПК, но и обосноваността и законосъобразността на изводите на прокурора има ли извършено деяние и съставлява ли престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Това постановление следва да съдържа както изводите на прокурора за наличието на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.6, вр. с ал.5, т.1 от НПК, така и констатациите му по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващи тези изводи, доказателствен анализ посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства. Видно от съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство, че същото е било прекратено на правно основание по чл.245, ал.4 от НПК, която норма препраща към чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Същевременно в самия прекратителен акт липсват мотиви, които да обусловят фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор, обуславящи формирането на неговото вътрешно убеждение, че конкретният случай касае престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия. Издаденото постановление за спиране на наказателното производство и неговото последващо потвърждаване от състав на СРС, не изключват изричното отразяване на фактическа обстановка, анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и правен анализ на съставомерността на деянието. С изключение на отразената справка в информационната система на СРС, че жалбоподателят И. Т. е 4 депозирал тъжба в съда, прокурорът не е посочил каква фактическа обстановка приема за извършена, въз основа на кои доказателства като безкритичното приемане на заключението на вещите лица по назначените в досъдебното производство съдебно – медицинска и допълнителна съдебно – медицинска експертизи, без същите да бъдат подложени на задълбочен анализ, поставят в невъзможност съда да прецени законосъобразността и обосноваността на обжалвания пред него акт. Прокурорът е следвало да подложи на внимателен анализ цялостното поведение на двете лица, участвали в сбИ.ето, провокативното, респ. защитното поведение на всяко едно от тях, както и причинната връзка между нанесения юмручен удар в областта на лицето на пострадалия и настъпилия съставомерен резултат.

Процесуално правната разпоредба на чл.156, ал.1 от НПК предвижда незадължителното за съда и органите на досъдебното производство заключение на вещото лице. Именно и въз основа на двете експертизи прокурорът е достигнал до правния извод за наличието на причинена лека телесна повреда, без да изложи никакви мотиви в тази насока в постановлението от 05.12.2023г. Следвало да е бъде извършена самостоятелна преценка в каква степен пародонтозното заболяване е в причинно – следствена връзка със загубата на шест зъба и дали без нанесения удар, те биха изпаднали от устата на жалбоподателя. Всички тези обстоятелства, съчетани с липсата на извършен подробен анализ на горните обстоятелства, както и отсъствието на мотивировка за хулигански действия, които са били обектна обсъждане в постановлението за спиране на наказателното производство, независимо че същото е било образувано по правната квалификация на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, определят липсата на цялостна мотивировка на постановения прокурорски акт. Същият е бил ограничен единствено и само до основанието за прекратяване на производството поради прието престъпление от частен характер, без излагане на цялостни съждения в тази насока.

Поради тази причина постановлението за прекратяване на досъдебното производство следва да се отмени като незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, а делото да се върне на прокурора за правилното приложение на закона.

Воден от горното и на основание чл.243, ал.6 т.3 от НПК, съдът 5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 05.12.2023г. в частта, с която е било прекратено наказателното производство № 1675/2020г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр.№ 38079/2020г. по описа на СРП, образувано срещу неизвестен извършител по обвинение в престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и връща делото на прокурора за правилното прилагане на закона.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от съобщението му пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6