Решение № 442 от 22.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Провадия, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100519 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК от В. В. Д. с ЕГН **********, адрес с. ******, общ. ****** против „******“ ООД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № 3 /******/, ет. 10 за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 202412160236200059/16.12.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона и против „******“ ООД с ЕИК 203107568, седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № 3 /******/, ет. 11 за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № 1449354342/16.12.2024 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 16.12.2024 г. ищцата в качеството на кредитополучател сключила с ответника „******“ ООД договор за потребителски кредит № 202412160236200059, по силата на който получила в заем сумата в размер на 800,00 лева при уговорен лихвен процент 49,84 %, ГПР 62,95 %, срок на погасяване 12 месеца, обща сума за връщане 1032,00 лева. Ищцата сочи, че по силата на чл. 23 от договора е обвързана от общите условия по заема, съгласно ч. 3.2.1 от които при сключване на договора или преди предоставяне на заемната сума кредитополучателят може да предостави на дружеството обезпечение по кредита чрез посочени, някои от които невъзможни за 1 изпълнение. В случая едновременно със сключването на договора за заем потребителят е сключил и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора дружество – „******“ ООД, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 616,00 лева. Счита, че възнаграждението на поръчителя по същество е скрита лихва по заема – разход, който следва да бъде включен в ГПР. Твърди, че процесният договор за заем е недействителен поради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Твърди, че това скрито възнаграждение на кредитора е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта с цел заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че като уговорка, която създава задължение за потребителя без да се отчита дали би изпълнявал добросъвестно или не договорните задължения, нарушава добрите нрави.

Посочва, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, както и че е задължително условие за отпускане на заема. Твърди, че в ГПР не са включени всички разходи – не е включена таксата за възнаграждение за поръчителство, която била изначално известна на кредитора.

Твърди, че договорът за заем е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство – нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски и адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „******“ ООД.

Ответникът признава фактът, че на 16.12.2024 г. е сключен с ищеца договор за кредит № 202412160236200059; фактът, че е предоставил на кредитополучателя заемна сума в размер на 800,00 лева.

Оспорва твърденията за недействителност на договора; за задължение на кредитополучателя да сключи договор за гаранция; че гарантът е избран от кредитора; че изискването за предоставяне на банкова гаранция е невъзможно за изпълнение; че възнаграждението на дружеството-гарант постъпва в патрумониума на кредитора; че разходът на гаранта е бил известен на кредитора; че потребителят е уведомил кредитора за наличието на допълнителни разходи.

Твърди, че ГПР е изчислен към момента на сключване на договора, към който за кредитора не е известно да са налице други разходи освен възнаградителна лихва, тъй като договорът за гаранция не се предлага от него и възнаграждението на гаранта зависи от конкретните характеристики. Сочи, че договор за гаранция не е бил сключен към момента на сключване на договора за кредит, нито едновременно с него. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „******“ ООД.

Ответникът признава обстоятелството, че е сключен договор за 2 гаранция на 16.12.2024 г. при посочените в исковата молба условия. Оспорва твърденията, че потребителят е бил длъжен да го сключи; че сключването е било условие за отпускането на кредит; че е налице противоречие с добрите нрави; че липсва насрещна престация по договора. Сочи, че срещу възнаграждението в размер на 616,00 лева дружеството обезпечава задължение в размер на 1032,00 лева за срок от една година, поради което твърди, че липсва нееквивалентност. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковите претенции, моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

Ответникът „******“ ООД поддържа писмения отговор, моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, счита следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД с твърдения за накърняване на добрите нрави; чл. 26, ал. 1, предл първо от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК –противоречие със закона. За уважаването им в тежест на ищеца е възложено да установи, че между него и ответниците са били сключени процесните договори с описаните параметри; че процесните договори са нищожни на посоченото от него основание. В тежест на ответниците е да установят твърденията и възраженията, от които черпят изгодни за себе си правни последици, като при проведено от ищеца доказване следва да установят, че процесните договори са сключени при спазване изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

Предвид становищата на ответниците и ищеца, съдът приема за установено обстоятелството, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 202412160236200059/16.12.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция № 1449354342/16.12.2024 г. при описаните условия; че по силата на първия ответникът „******“ ООД е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800,00 лева, както и че посоченият в договора ГПР в размер на 62,95 % включва възнаградителна лихва.

Процесния договор за кредит е сключен между търговско дружество, предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде по3 висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му, размер на лихвен процент.

В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62,95 %. В чл. 3.2 от Общите условия на дружеството я посочено, че при сключване на договора или преди предоставяне на заемната сума кредитополучателят може да предостави на дружеството обезпечение на кредита – както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на дружеството, в случай, че изиска такова. От представените договор за потребителски кредит и за предоставяне на гаранция не става ясен моментът, към който гаранцията е била предоставена. Не става ясно и дали гаранцията е предоставена по желание на потребителя или по искане на дружеството.

Освен това, с уговарянето, че се предоставя или при сключване на договора или преди предоставяне на заемната сума, потребителят е все в невъзможност да прецени финансовия си риск от сключване на допълнителния договор за гаранция. Съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която норма договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Ответникът изрично посочва, че в ГПР е включена единствено възнаградителна лихва. Предвид уговарянето, че гаранция се предоставя при сключване на договора или преди предоставяне на заемната сума, то този разход е бил предвидим за дружеството и е следвало да бъде включен в ГПР. В този смисъл са и изричните изявления на ответника, който не го оспорва. Така се постига скрито оскъпяване на кредита, тъй като разходите не са посочени в ГПР и по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което влече недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Искът за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит № 202412160236200059/16.12.2024 г. следва да бъде уважен като основателен и доказан.

4

По искането за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция: съгласно уговореното в договора, наредителят възлага, а гарантът се съгласява да издаде гаранция в полза на „******“ ООД за сума в размер на дължимата по договора за потребителски кредит с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения, за което наредителят дължи на гаранта възнаграждение в общ размер на 616,00 лева. По съществото си договорът за гаранция наподобява този за предоставяне на поръчителство – безвъзмездна сделка, по която поръчителят не получава възнаграждение освен при изрично договаряне за това, каквото в случая е налице. Ищцата се е задължила да плати в полза на ответника „******“ сума в размер на 616,00 лева, за което дружеството да обезпечи задължение в размер на 1032,00 лева за срок от една година. От извършена справка в Търговския регистър, чиито записи са общодостъпни, се установява, че собственици и на двете дружества – кредитор и гарант, са едни и същи лица. Така, гарантирайки вземането, гарантът поема риска от неплащане от кредитора. При все, че и двете дружества са собственост на едни и същи лица, то възнаграждението за предоставяне на гаранция се явява лишено от насрещна престация. Съдът счита, че с такава уговорка дружеството се е обогатило без да предостави нищо в замяна, поради което договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.