Определение № 161 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. София, 11.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно търговско дело № 20241001000808 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба от „Непал груп“ ООД, ЕИК 204057099 срещу определение № 3493/13.09.2024 г. по т.д. № 941/2024 по описа на Софийски градски съд, ТО, 15 състав, с което е върната молбата за предявяване на вземания на „Нипал Груп“ ООД с вх.

№ 95 573/03.09.2024 г.

Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.

Жалбоподателят поддържа разбирането, че вземането му в размер на 441 000 лв., представляващо платената цена по договор за покупко – продажба, сключен с „Виа Сити Строй“ ЕООД /н./, което би имал срещу длъжника, в случай на постановяване на положително решение за кредитора А. П. по предявения иск с правно основание чл. 649, ал.

1 ТЗ вр. с чл. 135 ЗЗД за обявяване на сделката за недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, следва да бъде предявено под условие по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от лице с право на жалба, поради което и допустима.

За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че ако иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 135 ЗЗД бъде уважен, то вземането което кредиторът ще придобие за връщане на платената цена, може да бъде предявено след влизане в сила на решението, по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, но не и към настоящия момент по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ.

Определението е правилно.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 725, ал. 1 ТЗ под „отлагателно условие“ следва да се разбира вземане, обусловено по волята на съконтрахентите от модалитет, свързан с възникването или изискуемостта му. Сделката трябва да съдържа обуславящо волеизявление и затова отлагателното условие, следва да се разглежда в материалноправен, а не в процесуален аспект. В този смисъл е и цитираното от СГС решение № 369 от 20.07.2007 г. по т.д. № 1116/ 2006 г. на ВКС, ТК, което е постановено при сходна фактическа обстановка с повдигнатия от кредитора спорен въпрос, а именно, дали вземанията, които биха възникнали като правна последица от съдебно решение по отменителен иск, представляват вземания под условие, за да бъдат приети по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ.

1

Сочената от жалбоподателя хипотеза, при която в списъка по реда на чл. 725, ал.1 се включват вземания на НАП установени с не влезли в сила ревизионни актове е свързана с нормата на чл. 164, ал. 5 ДОПК, а тя е специална норма, приложима само по отношение на вземанията с публичен характер и представлява законодателно установено изключение от общото правило, съдържащо се в разпоредбата на чл. 725, ал. 1 ТЗ.

Неправилно жалбоподателят цитира и решение № 104 от 09.09.2019 г. на по т. д. № 1954/ 2018 г. на ВКС, в което е изложена същата теза, като в настоящото определение, а именно, че вземане по чл. 34 ЗЗД за връщане на платената цена по сделката, следва да бъде предявено и включено в списъка по чл. 688, ал. 3 ТЗ /което по процесното дело не е било сторено и поради това възражението за прихващане не е уважено/ По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционният съд, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът,

.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3493/13.09.2024 г. по т.д. № 941/2024 по описа на Софийски градски съд, ТО, 15 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2