Решение № 448 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000405 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №37 от 06.02.2023 г.,постановено по т.д.№1099/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от Л. Д. Т., ЕГН ********** и П. Д. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., кв. ВЛ № ****** за признаване на установено по отношение на ответника „УБ“ АД, БИК *******, седалище:гр. С., р. В. , пл.

****, че Л. Д. Т. и П. Д. Т. не дължат на „УБ“ АД, сумата от 41 956 лв.

Решението е постановено при участието на “А.” ЕАД,с ЕИК ********** в качеството на трето лице помагач на страната на ответника “УБ” АД град София.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство-Л. Д. Т. и П. Д. Т.,чрез пълномощника им адв. Н. Р..Жалбоподателите считат обжалваното решение за неправилно,незаконосъобразно,необосновано и несъобразено с действителното правно положение.Излагат доводи срещу основния правен аргумент на първоинстанционния съд за отхвърлянето на иска,а именно че изпълнително дело №65/2014 г.,по което е приложена заповедта на изпълнение,касаеща процесните спорни вземания,е било присъединено към друго и различно изпълнително дело-№63/2014 г. и че извършваните по последното дело изпълнителни действия са годни да прекъснат погасителната 1 давност по първото изпълнително дело.Според жалбоподателите,в практиката,а и в правната теория не е известен термина,използван от решаващия състав на ОС-Стара Загора-“присъединяване на изпълнителни дела” и едно изпълнително дело не може да се присъедини към друго изпълнително дело или пък двете дела да се обединят.Смятат,че съдебната практика и теория не познават възможността едно изпълнително дело да бъде присъединено към друго под никаква форма и при никакви условия.Според тях е възможно само да се присъединят кредитори на същия длъжник към конкретно изпълнително дело съгласно чл.456 и сл. от ГПК,като между двете възможности съществува принципна разлика,която погрешно е била тълкувана от ОС-Стара Загора в обжалваното решение и това е довело до постановяване на неправилен съдебен акт.

В жалбата се сочат още и кумулативните предпоставки на чл.456,ал.1 от ГПК,при осъществяването на които може да стане присъединяването на кредитори по дадено изпълнително дело и се твърди,че в случая тези предпоставки не са осъществени,тъй като няма искане за издаване на удостоверение по смисъла на чл.456,ал.3 от ГПК,няма издаване на такова удостоверение,нито пък прилагането му по друго изпълнително дело,а има,според жалбоподателите,единствено “голо твърдение от страна на ОССтара Загора,че едно дело някак било присъединено по друго изпълнително дело”.Жалбоподателите смятат,че ОС-Стара Загора погрешно е разтълкувал закона,като е допуснал за възможно едно изпълнително дело да се присъединява към второ дело,а това присъединяване да може да прекъсва погасителната давност по първоначално образуваното.

Развиват и аргумента,че присъединеният кредитор не е длъжен да поддържа висящността на второто изпълнително дело,към което се е присъединил,а такова задължение има само кредиторът,образувал това дело.Според тях,присъединеният взискател е длъжен да поддържа висящността на онова изпълнително дело,по което е приложен в оригинал изпълнителният му лист,а това е така,защото при обезсилване на издаденият в негова полза изпълнителен лист,се прекратява онова изпълнително дело,по което е приложен листът в оригинал,а не останалите дела,по които въпросният кредитор се е присъединил.Наред с това жалбоподателите заявяват,че не спорят и никога не са оспорвали,че по изп. дело №63/2014 г. на ЧСИ П. са извършвани множество изпълнителни действия,но смятат,че същите действия са неотносими към други и различни изпълнителни дела,включително и към спорното изпълнително дело с №65/2014 г.

И на следващо място,във въззивната жалба е изложено твърдението,че не е била влязла в сила,а към датата на подаване на жалбата е и обезсилена заповедта за незабавно изпълнение,по която е било образувано изп.д.

№63/2014 г.,т.е. делото,по което според ОС-Стара Загора са били извършвани изпълнителни действия,годни да прекъснат давността по процесното вземане.В този контекст жалбоподателите считат,че дори и да се приеме,че извършените по изп.д.№63/2014 г. изпълнителни действия прекъсват погасителната давност за друго и различно вземане-това по изп.д.№65/2014 г.,то тези действия с обезсилването на заповедта се заличават с обратна 2 сила.Затова поддържат,че всички действия, описани в обжалваното решение като действия, прекъсващи погасителната давност,са невалидни,като извършени по обезсилена заповед за незабавно изпълнение.

И въз основа на горните аргументи жалбоподателите молят да бъде отменено изцяло обжалваното решение на ОС-Стара Загора и да се уважи предявеният от тях иск.Молят да им се присъдят направените в двете инстанции съдебни разноски.

Ответникът по въззивната жалба УБ”АД с ЕИК ******* не е подал в законния срок писмен отговор на същата и не е взел становище по нея.

Отговор на жалбата е подаден от третото лице-помагач “А.”ЕАДгр.София,с ЕИК **********,чрез юрисконсулт В. З.,в който отговор е изложено становището,че въззивната жалба е процесуално допустима,но направените в нея възражения са абсолютно неоснователни.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са изложени в отговора и въз основа на тях третото лице-помагач моли жалбата да се остави без уважение и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Във въззивната жалба е заявено доказателственото искане да бъде изискано и приложено към настоящото дело т.д.№330/2022 г. На Окръжен съд-Стара Загора,но това искане въззивният съд е оставил без уважение с протоколно определение от 18.10.2023 г.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лица,имащи правен интерес да обжалват конкретното първоинстанционно решение и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и че съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият този иск също счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд 3 е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1099/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора /образувано след изпращане по подсъдност на гр.д.№4079/2021 г. по описа на СГС, I-17 с-в/ е предявен от Л. Д. Т. и П. Д. Т. против “УБ”АД-гр.София с ЕИК ******* иск с правно основание чл.439,ал.1 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК,като е поискано да се приеме за установено по отношение на ответника,че двамата ищци не дължат изпълнение на “УБ”АД поради това,че правото й да събира принудително и да изисква плащане на сумата от 41 956 лв.,за която е издаден изпълнителен лист от 14.12.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение №******** г. по описа на РС-Казанлък,е погасено по давност.

Така предявеният иск е основан на следните твърдения:

Твърди се в исковата молба,че на основание изпълнителен лист от 14.12.2013 г.,издаден въз основа на заповед за изпълнение №******** г. По описа на РС-Казанлък,двамата ищци-Л. Д. Т. и П. Д. Т.,както и дружествата “Л.”ЕООД с ЕИК ****** и “ЛК ***”ЕООД с ЕИК ****** и ЕТ “ЛПТ.” с ЕИК *******,са били осъдени да заплатят на “УБ”АД суми в размер на 41 956 лв.главница,ведно с лихви и разноски.Твърди се още,че с оглед събиране на вземането си,банката-кредитор е образувала изпълнително дело №20147640400065/2014 г. по описа на ЧСИ АП, рег. № **** на КЧСИ и район на действие ОС-Стара Загора,като е подала за това молба с вх.№00871 от 19.02.2014 г. и в нея е поискала образуването на производството,връчване на ПДИ и на заповедта за изпълнение,справки,налагане на запори,както и издаване на удостоверение по чл.456 от ГПК за присъединяване на въпросното вземане по друго изпълнително дело.До длъжниците били изготвени и изпратени покани за доброволно изпълнение,които били връчени по реда на чл.47,ал.1 от ГПК,но по изпълнителното дело не са били налагани обезпечителни мерки,нито са издавани удостоверения за присъединяване.Според твърденията на ищците,банката-кредитор не е подавала други искания,нито ЧСИ е предприемал други действия и ищците смятат,че реални или каквито и да било изпълнителни действия не са били извършвани изобщо.

В исковата молба ищците поддържат,че вземането на ответника “УБ”АД по горния изпълнителен лист,издаден въз основа на посочената заповед за изпълнение от 14.12.2013 г.,както и правото на банката на принудително изпълнение срещу ищците е/са погасено/и по давност,както и че ищците не дължат изпълнение по представения за събиране пред ЧСИ АП изпълнителен лист,излагайки в тази връзка следните аргументи:

Посочват,че съгласно т.10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. На ОСГТК на ВКС образуването на изпълнително дело,изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение,проучване на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи и др. Не са изпълнителни действия,годни да прекъснат давността.Посочват още,че съгласно т.14 от същото тълкувателно решение,подаването на заявление за 4 издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,не прекъсва давността,поради което началният момент,от който започва да тече давностния срок е моментът,в който задължението е станало изискуемо.В случая,според ищците,задължението е станало изискуемо още преди датата 14.12.2013 г.,когато банката се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на настъпила на 09.12.2013 г. предсрочна изискуемост на дълга и тъй като от 14.12.2013 г. до подаването на исковата молба са изминали повече от 7 /седем/ години,то задължението е погасено по давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД.При тези твърдения ищците смятат,че имат правен интерес за установяване по отношение на банката-ответник,че правото й да събира принудително и да изисква изпълнение и плащане от тях на сумата от 41 956 лв. е погасено по давност.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника “УБ”АД.С молба-становище с вх.№1212 от 04.02.2022 г.,подадена след изтичане на посочения срок,ответникът е изразил становище по иска,считайки го за неоснователен и е поискал същият да се отхвърли като такъв.Приложил е към становището си писмени доказателства.

По първоинстанционното дело е подадена молба с вх.№1178 от 04.02.2022 г. от “А.”ЕАД-гр.София с ЕИК **********,в която са изложени твърдения,че между посочената агенция и ответника “УБ”АД е бил сключен договор за цесия от 06.11.2017 г.,по силата на който банката е прехвърлила изцяло на агенцията вземанията,дължими от ищците Л. и П. Т.и,ведно с всички привилегии,обезпечения,лихви и принадлежности.В тази връзка от “А.”ЕАД е поискано в горната молба на основание чл.218 от ГПК да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника поради безспорен интерес за постановяване на решение в негова полза.С определение №149/04.03.2022 г. първоинстанционният съд е уважил това искане и е конституирал “А.”ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника “УБ”АД.