Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 776 от 07.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8211/2021
Вид
Решение № 776
Подписан
07.04.2022
В сила
07.04.2022
Състав
Красимир Мазгалов, Мария Малоселска, Силвана Гълъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. София, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Малоселска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100508211 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 320081342 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2922/2018 г. по описа на СРС, 66 състав, е уважен предявеният от Гаранционен фонд, ЕИК *******, срещу В. К.А.., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 288, ал. 2, б. „а“, вр. ал. 12 КЗ /отм./ за сумата от 1113,02 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вредите, причинени по лек автомобил „Опел Корса“, рег. № ******* от настъпило на 12.02.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /12.01.2018 г./ до окончателното плащане. С решението искът е отхърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2009,11 лева. В тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е възложена сумата от 443,74 лева – разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба от ответника В. К.А.., чрез особен представител – адвокат Ю.Г.. С жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт.

Поддържа се, че по делото не е било установено, че именно поведението на ответника е било причината за настъпване на процесното произшествие. Също така са наведени съображения за неправилно определяне на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение, който въззивникът намира за завишен и несъответстващ на действително причинените в резултат от произшествието увреждания по автомобила. Неправилно на следващо място според жалбоподателя, съдът не е уважил своевременно релевираното от страна на ответника възражение за прилагане на Методиката към Наредба № 24/2006 г. предвид амортизацията на увредените детайли по автомобила. Поддържа се и възражението за погасяване по давност на вземането на ищеца. В обобщение на заявените с жалбата оплаквания до въззивния съд е отправено искане да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли и в тази част предявения иск.

Въззиваемият оспорва подадената жалба, като с отговора заявява становище за 1 неоснователност на ангажираните от въззивника доводи. Постановеното от районния съд решение в частта, с която искът е уважен, намира за правилно и моли същото да бъде потвърдено. Заявено е искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е приет протокол за ПТП № 1426134 от 12.02.2012 г., съставен по данни на собственика на лек автомобил „Опел Корса“, рег.

№ ******* Й.В., съгласно който произшествието е настъпило на посочената дата в гр.

София, на ул. „*******, като водачът на лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ******* паркирайки същия, е реализирал ПТП, след което е напуснал мястото на произшествието при неизяснени обстоятелства. В частта от протокола относно идентификационните данни за участник № 1 в ПТП са вписани имената на Т. Л.Л.. В протокола са вписани следните увреждания по двата автомобила: по МПС с рег. № ******* – задна броня в лява част и заден ляв стоп, а по МПС с рег. № ******* – преден ляв калник, странично ляво огледало, ляво врата. На съставената в протокола схема на ПТП е отразено, че компетентният орган е заварил на място двата автомобила в паркирано състояние.

Представена е служебна бележка, издадена от СДВР, отдел „Пътна полиция“, съгласно която за ПТП, за което е съставен протокол № 1426134 от 12.02.2012 г. са били образувани административно-наказателни производства срещу В. К.А... На лицето са били издадени наказателни постановления, както следва: НП № 12902/19.03.2012 г. на осн. чл. 185 ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП, връчено на 23.01.2013 г. по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и НП № 12903/19.03.2012 г. на осн.чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ, връчено на 23.01.2013 г. по реда на чл.

58, ал. 2 ЗАНН.

Видно е от представената справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, че към датата на произшествието за лек автомобил с рег. № СА ******* не е имало действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На 29.02.2012 г. собственикът на лек автомобил „Опел Корса“, рег. № *******, е подал до ищеца уведомление за настъпили имуществени вреди съгласно протокол за ПТП № 1426134/2012 г.

С доклад по щета № 110299/29.02.2012 г. е определен размер на обезщетението за имуществените вреди, настъпили за собственика на увреденото в резултат от произшествието МПС, възлизащо на сумата от 2009,11 лева. Начислени са разноски за определянето и изплащането в размер на 14,50 лева. Сумата е изплатена на правоимащото лице с преводно нареждане от 20.03.2013 г.

По делото са представени съставените на ответника наказателни постановления, както следва:

Наказателно постановление № 12902/19.03.2012 г., издадено въз основа на АУАН № 0402366/06.03.2012 г. за това, че на 12.02.2012 г. около 16 ч. в гр. София поради недостатъчен контрол над управлявания от него лек автомобил „Ауди“, рег. № ******* без да притежава свидетелство за управление на МПС, е реализирал ПТП с лек автомобил с рег. № *******, като е напуснал мястото на произшествието, за които нарушения са му наложени административни наказания. Направено е отбелязване, че постановлението е връчено на лицето при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН;

Наказателно постановление № 12903/19.03.2012 г., издадено въз основа на АУАН № 0402367/06.03.2012 г. за това, че на 12.02.2012 г. около 16 ч. в гр. София е 2 управлявал лек автомобил „Ауди“, рег. № СА ******* без за автомобила да е бил сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което му е било наложено административно наказание. Направено е отбелязване, че постановлението е връчено на лицето при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

От заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза, което въззивният състав на съда кредитира като обективно дадено и изгответно от специалист, притежаващ необходимите специални знания от областта на техническите науки, се установява, че всички описани в представените от ищеца по делото документи увреждания по лек автомобил „Опел Корса“ отговарят на механизма на ПТП и се намират в причинна връзка с вредоносното събитие. Съгласно заключението процесният автомобил към момента на инцидента е бил на 2 г., 9 м. и 21 дни. Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. към датата на произшествието е в размер на 537,52 лева; по средни пазарни цени с 50 % овехтяване на новите части е в размер на 1031,11 лева; стойността на вредите, изчислена по метода на експертна оценка с 50 % овехтяване на новите части е в размер на 469,26 лева. При поясняване на заключението на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК в съдебното заседание, проведено на 16.02.2021 г., експертът е уточнил, че средната пазарна цена на уврежданията без прилагане на корекционен коефициент за овехтяване на частите е в размер на 1113,02 лева.

При тези фактически констатации, въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество решението на СРС е правилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.) Гаранционният фонд изплаща изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според чл.

288, ал. 12 КЗ (отм.) след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че към датата на процесното произшествие за лек автомобил „Ауди“, рег. № СА ******* не е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо и след като е изплатил обезщетение за причинените в резултат от произшествието имуществени вреди на правоимащия, фондът се е суброгирал в правата на увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, сторени за определянето му. Безспорно е, че вземането за ищеца е възникнало срещу причинителя на вредата, който не е изпълнил законовото си задължение да управлява автомобил, по отношение на който е налице валидна и действаща застрахователна полица по задължителната съгласно КЗ застраховка.

Установява се на следващо място, че причина за настъпване на инцидента е поведението на ответника, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. В представения протокол за ПТП е посочено, че същият е съставен по данни на собственика на лек автомобил „Опел Корса“. В трайната практика на ВКС се приема, 3 че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО.

Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. В конкретния случай в протокола за ПТП не са вписани никакви данни, по които е възможно да бъде идентифициран ответникът като водач на лек автомобил „Ауди А3“, рег. № СА *******. Това обстоятелство своевременно е оспорено с отговора на исковата молба от страна на ответника. Ето защо и ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с причинените увреждания, за които е изплатил обезщетение, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – писмени такива, разпит на свидетели и др.

От представеното по делото наказателно постановление № 12902/19.03.2012 г. се установява, че за причиняване на процесното ПТП на ответника на 06.03.2012 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

С оглед законодателната уредба на производството по установяване на административно нарушение и предвид обстоятелството, че административното производство не е било спряно по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, а е финализирано с издаването на наказателното постановление, следва да се посочи, че ответникът е участвал в същото. Собственото му поведение обаче е причината да не упражни гарантираното му от закона право да обжалва същото. В хода на административното производство с докладна записка е удостоверено, че ответникът не е бил намерен на посочения от него в административното производство адрес. В същата е посочено, че по данни на управителя на етажната собственост лицето е било наемател на жилище в сградата и е напуснало адреса. Последното е обусловило влизането в сила на наказателното постановление по силата на фикцията, установена в разпоредбата на чл.