Решение № 4798 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4798 гр. с, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110169193 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от ............ с ЕИК .......... със седалище в гр. б против .-.. с ЕИК ........ със седалище в гр. с иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 0,60 ст. без ДДС, или 0,72 ст. с вкл. ДДС , представляваща дължимата сума на платена без основание. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. сключен с ответника .-.., за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № 442396309, за периода 28.11.2021 г. -27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси МАТ за мобилни услуги № ********** - 18,40 лв. без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл.

ДДС, след което при направена справка ищецът установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, общо в размер на 0,60 ст. без ДДС, или 0,72 ст. с вкл. ДДС.

С оглед изложеното се моли съдът да уважи претендирания иск по основание и размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с която оспорва предявеният иск по основание и размер.

1

Твърди, че между страните са налице договорни отношения по силата на Договор № 503554975. Не оспорва наличие на заплатена претендираната по делото сума в размер на 0,72 лв. с ДДС, която е начислена във фактура № 442396309 за мобилна услуга № **********.

Твърди, че в представената по делото фактура № 442396309 е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г. Сочи, че в процесната фактура № 442396309 за мобилни услуги № **********, всички суми са начислени, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата.

Сочи, че процесната сума била заплатена, но не от ищеца, а от лицето ползвател на услугата, поради което и сумата следва да се заплати на това лице. В противен случай ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на действителния платец на услугата.

Поради което се твърди, че процесната сума от 0,72 лв. с ДДС, начислена във фактура № 442396309, за мобилни услуги № **********, била начислена, съобразно предоговарянето на тарифния план за услугата.

Предвид горното, моли предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че страните са обвързани с Договор №503554975 с Приложение от 14.10.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги. Не се спори също така, че с Фактура № 442396309, с период на фактуриране: 28.11.2021г. - 27.12.2021г., ответникът е начислил на ищеца за мобилни услуги № ********** - 18,40 лв. без ДДС. Безспорно е, че сумата в размер на 0,72 лв. с ДДС, която е начислена във фактура № 442396309 за мобилни услуги № ********** е била заплатена.

Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, предполага установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при липса на основание – начална липса на основание. Основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.

55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един правен субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е фактическо действие, в резултат на което получилият имуществена облага установява своята фактическа власт върху полученото. Съобразно константната практика на съдилищата по този фактически състав на неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането на сумата, а ответникът – наличието на валидно основание за престиране на същата. Това 2 включва представяне на доказателства, като платежни нареждания, банкови извлечения или други документи, които потвърждават, че сумата е била преведена от ищеца на ответника.

Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и практиката на ВКС / решение по гр.д.№ 5858/2007 г. , решение по гр.д.№ 335/2008 г., решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о., решение № 138 от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ т.о. и други/.

В настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума от 0,72 лв. с ДДС на ответника, както и че сумата е била заплатена без основание за това.

Ангажираните от ищеца доказателства не установяват, че последният е титуляр на извършеното плащане в полза на ответника.

Въпреки дадените от съда указания, ищецът не представи годни доказателства, от които да се установява, че е обеднял, като е заплатил процесната сума. Представеното по делото кредитно известие № 652959158 и фактура № 442396309, не установяват факта , че ищецът е заплатил процесната сума на ответника.

Доколкото ответникът признава плащането на процесната сума, но възразява същата да е платена от ищеца, съдът следва да разгледа и хипотезата, когато задължението е заплатено от трето лице.

За да претендира връщане на сумата, ищецът следва да докаже, че в негова полза е възникнало правото за възстановяването . В случая на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, само третото лице, което е извършило плащането, има правен интерес да претендира сумата, ако плащането е било без основание, в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.

Ищецът в такъв случай трябва да докаже правна или фактическа връзка с третото лице, в резултат на която да установи, че в негова полза е възникнало правото за възстановяването . Ако ищецът не установи такава връзка и плащането е направено от трето лице по собствена инициатива, ищецът не би могъл да установи свои права върху платената сума.

От приложените по делото писмени доказателства, не се установи ищецът да е заплатил процесната сума в полза на ответника. С оглед липсата на спор между страните относно плащането на сумата, съдът не би могъл да презюмира, дали последната е заплатена от ищеца или от трето лице. Този факт подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че ищецът по настоящия иск не доказа при условията на пълно и главно доказване, в хода на съдебния процес, материалнопоравната си легитимация на титуляр на правото на вземане, 3 относно претендираната сума от 0,72 лв. с ДДС от ответника, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.

По отношение на разноските:

Претенции за разноски са заявили и двете страни. С оглед отхвърляне на претенциите, следва да бъдат присъдени разноски само на ответника в размер на 100лв. юрк възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ............ЕООД, .......... със седалище в гр. б , срещу "........., ........ със седалище в гр. с, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, за връщане на сумата от а 0,60 ст. без ДДС, или 0,72 ст. с вкл. ДДС, начислена с Фактура № 442396309, за периода 28.11.2021 27.12.2021 за мобилна услуга с номер № № **********, издадена на основание Договор №503554975.

ОСЪЖДА ........, .......... със седалище в гр. б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ...........ЕАД, ........ със седалище в гр. с деловодни разноски в размер от 100 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4