Решение № 2258 от 07.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2258 гр. Варна, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110103474 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ж. Х. С., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своите родители Х. Ж. Г., ЕГН: ********** и Х. Д. С., ЕГН:

**********, за осъждане на ответника Д. В. Д., ЕГН: **********, да му заплати сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесен от страна на ответника побой на дата 21.03.2022 г., на осн. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането /21.3.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага, че на 21.03.2022г. в гр. Варна ищецът Ж. Х. С. бил на училище втора смяна заедно със своя съученик И. Д. Д., като към посочената дата и двамата били ученици в 8“б“ клас. По време на часовете между двамата възникнал конфликт, състоящ се в обидни епитети, като конфликта започнал от страна на И. Д.. След приключване на часовете в 19:20 часа ищецът излязъл от сградата на училището и видял съученика си И. Д. до оградата на същото от външната й страна. Тъй като у ищеца все още имало чувство на обида от страна на Д., а и поради ниската си възраст, реагирал импулсивно и блъснал два пъти Д. към оградата на училището, хванал го за раменете и му казал повече да не го обижда, като почнал да се отдалечава от мястото и да се прибира към дома си.

В този момент ответникът Д. В. Д., баща на И. Д. Д., го чакал пред училището, видял ситуацията и се запътил към него, като започнал да го удря в тила с юмруци, като крещял „Кого удряш, кого ще биеш?”. Ищецът се уплашил и се обърнал към ответника, като последният започнал да го удря яростно с юмруци по тялото и ръцете му.

Ищецът изпаднал в стрес, единствено могъл да се предпази с ръце от тези удари, като 1 ги вдигнал инстинктивно към главата си, за да я предпази от ударите. Докато ответникът нанасял ударите, ищецът започнал да се отдръпва назад и тъй като бил на тротоара пред оградата на училището, отстъпвайки назад в следващия момент се озовал на пътното платно.

Тогава ответникът успял да го удари няколко пъти, дръпнал го за дясната ръка и ищецът паднал на пътното платно.

На мястото имало свидетели деца и съученици на ищеца и на сина на ответника, които видели случилото се. Ищецът споделил случилото се с майка си Х. Г. на следващия ден 22.03.2022г., като посетили съдебна медицина, където ищецът бил освидетелстван относно нанесения му побой от ответника и му било издадено МУ № ***/****г. от ОСМ при МБАЛ „С. А.-В.” АД.

Във връзка с горното било образувано разследване за престъпление от общ характер по Д.П. № 527/2022г. по описа на Трето РУ-гр. Варна. След събиране на всички доказателства, които прокурора счел за относими към деянието повдигнал обвинение за извършено престъпление от общ характер на ответника Д. В. Д. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, от което деяние бил пострадал ищеца Ж. Х. С..

Съдът прекратил производството срещу Д. Д., тъй като поради липсата на хулигански подбуди, отпадала и съставомерността за деянието от общ характер с квалификация „нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди” и деянието от което е пострадал ищеца съставлявало само такова по чл. 130, ал. 1 от НК, като същото е от частен характер.

След прекратяване на АНД № 5128/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, същото било върнато на Районна прокуратура - гр. Варна.

Във връзка с прекратеното АНД № 5128/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна и задължителния за изпълнение съдебен акт Д.П. № 527/2022г. по описа на Трето РУ-гр.

Варна, бил прекратено с Постановление 4854/29.02.2024г. по описа на Районна прокуратура - гр. Варна, като в същото се сочи, че е налице деяние само по чл. 130, ал. 1 от НК.

Вследствие на горните противоправни действия, ищецът понесъл неимуществени вреди, които на основание чл. 45 от ЗЗД следвало да бъдат овъзмездени по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД.

Неимуществените вреди се изразявали в болки и страдания за един продължителен период, страх от общуване и посещаване на училище, срам и унижение пред останалите му съученици на публично място. Ищецът поради малката си възраст дълъг период след побоя се страхувал да излиза от дома си, заспивал трудно поради болките в главата, както и поради страх. Сънувал кошмари и често бил успокояван от родителите си докато заспи късно вечер.

Към момента ищеца, все още дете, изпитвал негативни емоции, породени от спомена за нанесения му побой.

По същество се моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът не оспорва, че Ж. С. и И. Д. към 21.03.2022г. са били съученици от един клас в 2 посоченото учебно заведение, че е водено ДП, което е било прекратено, както и че на посочената дата между двамата съученици е възникнал конфликт.

Оспорват се изцяло изложените в исковата молба причини за конфликта, както и развилите се действия по време на същия. Твърди се, че не отговарят на обективната истина твърденията, че синът на ответника е обиждал ищеца. Не отговарят на обективната истина твърденията, че ищецът е блъснал два пъти към оградата съученика си, като в последствие го е хванал за раменете и предупредил да не го обижда, както и че ответникът е нанесъл побой на ищеца.

Излага се, че ответникът е чакал, заедно със съпругата си своя син И. от училище, като на излизане от двора на учебното заведение, същият е видял как някакъв човек, който е два пъти по-едър от сина му, го напада в гръб. Впоследствие разбрал, че това е съученик на И.. Ищецът със скок, нанесъл едновременно удар с юмрук по главата и ритнал с коляно в гърба съученика си. Впоследствие захванал в гръб якето и раницата му, за да го контролира и да не може нападнатия да се защити, като започнал да го блъска във всички посоки.

Притискал го към оградата на училището и продължавал да го налага с една ръка в главата и тила. Тогава ответникът се намесил, като се е развикал, за да прекрати нападението.

Нападателят се стреснал от забележката, след което направил голяма крачка назад, за да отстъпи, но пръстите на лявата му ръка се били оплели здраво в дръжката на раницата на И..

Отскубнал заплелата се ръка и при движението назад стъпил накриво в ръба на бордюра, при което паднал на земята и ударил главата си в областта на тила.

Категорично се отрича ответникът да е удрял ищеца с юмруци по главата, както и да му е нанесъл побой.

За проявената агресия от нападателя, която не била единичен случай за него, последният бил насочен към работа с психолог и му били приложени възпитателни мерки по ЗБППМН. За този инцидент Ж. бил наказан от компетентния орган на учебното заведение.

Вследствие на упражнената неоправдана агресия от Ж. към И., последният получил наранявания.

По същество се моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

В проведено открито съдебно заседание ищецът лично и чрез проц. представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

Въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е необходимо да е налице следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал.

2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима презумпция по чл.

3

45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.

В настоящото производство ищецът на първо място като първа предпоставка за уважаване на иска, следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са му нанесени вреди по вид и размер, съгласно наведените от него твърдения – ищецът следва да докаже, че на 21.03.2022 г. ответникът го е удрял с юмруци по тялото и ръцете, както и че в резултат от нанесените удари ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, страх от общуване и посещаване на училище, срам и унижение пред останалите му съученици на публично място.

Не е спорно между страните, че на 21.03.2022 г. при излизане от училище, близо до оградата на същото, възникнал конфликт между ищеца Ж. С. и неговия съученик И. Д., в който по-късно се намесил и ответникът – баща на последния.

За установяване механизма и участниците в същия са разпитани свидетелите В. Д. С. и Б. С. С., водени от ищцовата страна, и Г. И. Д., водена от ответника.

Свидетелят В. С. заявява, че един ден през месец март 2022 г. при излизане от училище видял, че между неговите съученици Ж. и И. възникнал конфликт, при който Ж. бил хванал И. в гръб за врата и го удрял. Впоследствие видял как ответникът скочил върху Ж., за да го раздели от И., след което започнал да удря ищеца по лицето, последният паднал на земята и ответникът го ритнал няколко пъти в областта на тялото и в раницата.

Телефонът на Ж. бил на земята, ответникът му го подал и двамата си тръгнали в различни посоки. На следващия ден Ж. казал, че го боли малко зъба и главата.

Според показанията на свидетеля Б. С. се установява, че в края на март 2022 г., след приключване на учебните часове и при излизане от училище, видял, че възрастен мъж е притиснал до оградата на училището съученикът му Ж. и му налагал удари с юмрук.

Последният паднал на земята в средата на улицата и мъжът го ритнал веднъж, след което Ж. се изправил. Мъжът му подал телефона и му казал „Да не се повтаря повече“ и всеки поел по пътя си. През следващите дни Ж. бил малко по-различен, малко по-стиснат, не бил разговорлив колкото преди.

Свидетелката Г. Д., съпруга на ответника, заявява, че на 21.03.2022 г. заедно със съпруга си чакали сина си да излезе от училище. Видяла го как излиза от сградата и върви към оградата, когато видимо по-едра фигура го притиснала към оградата и започнала да му нанася удари в главата с юмрук. Нападателят си увил ръката в раницата на сина й и го захванал за якето. В този момент съпругът й отишъл, за да ги разтърве, ищецът се стреснал, направил крачка назад, стъпил на бордюра, паднал назад по гръб и си ударил главата в асфалта. Мъжът й го попитал защо бие сина му, а Ж. отговорил, че същият го е обидил порано. Ищецът си изтървал телефона, ответникът му го подал, Ж. се изтупал и си тръгнал.

По делото е прието медицинско удостоверение №***/**** г., издадено от д-р Е. Д., лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „ С. А.-В." АД, от което се установява, че по отношение на Ж. С. в лявата теменна област на главата се опипвала разлята, болезнена подутина с диаметър 3 см. По горната повърхност на първи пръст на лявата длан, към 4 основата, се установявало линейно, червеникаво ожулване с дължина 0,5 см.

Съгласно заключението по изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза посочените травми е възможно да се получат по времето и начина, който е указан в исковата молба. Травмата на главата била резултат на удар с или върху твърд предмет и било възможно да се получи при единичен удар в лява теменна област на главата.

Ожулването по палеца на лява ръка е резултат на тангенциално действие на твърд тъп и ръбест предмет. Последиците от мозъчното сътресение, без да е било нарушено съзнанието, обичайно преминавали за период от две-три седмици. Ожулването по палеца на лява ръка се възстановявало напълно за период от една-две седмици.

В о.с.з. вещото лице заявява, че хипотетично е възможно описаните травми да се получат и при описания от ответника в отговора на исковата молба начин.

Показанията на свидетелите, доколкото са противоречиви едни спрямо други следва бъдат преценявани съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК - с оглед всички други данни по делото и възможната заинтересованост на свидетелите. Свидетелят Г. Д. е съпруга на ответника и като такава е заинтересована от изхода на делото, а останалите свидетели, макар да нямат родствени връзки и дела с ищеца са в приятелски отношения със същия и показанията им следва да се преценяват с оглед всички събрани по делото доказателства.