Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 6622 от 03.11.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
6130/2025
Подписан
03.11.2026
В сила
03.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6622 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Валерия Банкова

Членове:Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100506130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4966/21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 34431/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Дриймс Транс“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД осъдителни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ за следните суми:

- 1250 лв., частично от 38 570 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите, нанесени на влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № СВ ********, причинени от настъпило на 17.03.2023 г. пътно-транспортно произшествие на път I-1 при км. 61 + 100, с посока на движение към гр. Монтана, ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2024 г. до погасяването;

- 1250 лв., частично от 31 287,41 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите, нанесени на полуремарке „Шмитц СЦБ СЗБ“, с рег. № ********, причинени от настъпило на 17.03.2023 г. пътно-транспортно произшествие на път I-1 при км. 61 + 100, с посока на движение към гр.

Монтана, ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2024 г. до погасяването;

- 6737,60 лв., представляваща сбор от разходите за изправяне на влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № СВ ******** в размер на 5237,60 лв., както и от разходите за репатриране от мястото на посоченото произшествие на полуремарке „Шмитц СЦБ СЗБ“, с рег. № ******** в размер на 1500 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Дриймс Транс“ ЕООД, в която решението се оспорва като незаконосъобразно и необосновано, тъй като по делото безспорно било доказано настъпване на застрахователно събитие в срока на 1 породените между страните застрахователни правоотношения за собствените на ищеца влекач и полуремарке, от който факт се е породило задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Съдът неправилно приел, че управлението на застрахованото превозно средство при употреба на алкохол се явявало изключен риск съгласно ОУ на застрахователя. В случая по делото не била установена по категоричен начин причинната връзка между употребата на алкохол от страна на водача и настъпване на произшествието, като контролните органи по автотранспорта установили единствено несъобразена скорост при управление на композицията.

Произшествието можело да се дължи на много други фактори като наличието на тънък слой лед с цвета на асфалта, недоспиване на водача и др., като малко преди инцидента на същото място катастрофирал и друг камион. Веднага след инцидента на водача била взема кръвна проба, която отчела концентрация на алкохол от 0,36‰, но при взимане, съхранение, транспортиране и изследване на взетата проба били допуснати сериозни нарушения на регламентираната в Наредба № 1/19.07.2017 г. процедура по установяване концентрация на алкохол в кръвта. Кръвната проба била взета на 17.03.2023 г. и изследвана на 23.03.2023 г., като нямало данни за начина на съхранението й в посочения промеждутък. Самото вещо лице посочило, че за определяне на алкохолното съдържание в кръвта на водача към момента на произшествието следвало да се направи ретроспективно изчисляване въз основа на научна методика, като всички изчисления били теоретични, тъй като поносимостта към етилов алкохол била строго индивидуална за всеки организъм. Именно липсата на категорично установена причинно-следствена връзка обуславяла незаконосъобразността на обжалваното решение. Моли съда да го отмени, да уважи исковете и да му присъди разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с който жалбата се оспорва изцяло. Въззиваемата страна поддържа, че в решението си СРС обсъдил всички събрани по делото доказателства и изложил подробни и аргументирани мотиви за неоснователността на иска. Посочва, че не е поемал задължение да носи риска от вреди, причинени при управление на МПС в пияно състояние. Застрахованото лице е приело уговорките в договора, включително общите условия към него. Причинната връзка между употребата на алкохол от водача и настъпване на произшествието също била доказана.

Водачът бил професионален шофьор и освен нужната квалификация следвало да притежава и лични качества и умения, като не управлява МПС при умора или след употреба на алкохол. Алкохолът и умората увеличавали значително вероятността от катастрофи, като шофирането след употреба на алкохол представлявало изключително безразсъдно поведение на водача към себе си и всички други участници в движението.

Изготвеното заключение по СМЕ било достатъчно обосновано, като вещото лице подробно отговорило на всички поставени от страните и от съда въпроси. Изрично било посочено, че приблизителното алкохолно опиянение към момента на инцидента от 0,66‰ отговаряло на средна степен на алкохолно опиване, като последиците от него се отразявали негативно на възможностите на лицето да шофира. Вещото лице било категорично, че липсвали обективни данни за наличие на „черен лед“ на пътя.

Произшествието настъпило поради загубата на напречна устойчивост на композицията, която била причинена от боравенето на водача с органите на управление и неправилния избор на скорост, а не от твърденията за „разлив на гориво“ на платното за движение, намиращ се на пет километра преди катастрофата. Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, както и да му бъдат присъдени разноските.

2

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на „Дриймс Транс“ ЕООД следните суми:

- 1250 лв., частично от 38 570 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите, нанесени на влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № СВ ********, породени от настъпило на 17.03.2023 г. пътно-транспортно произшествие на път I-1 при км. 61 + 100, с посока на движение към гр. Монтана, ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2024 г. до погасяването;

- 1250 лв., частично от 31 287,41 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите, нанесени на полуремарке „Шмитц СЦБ СЗБ“, с рег. № ********, породени от настъпило на 17.03.2023 г. пътно-транспортно произшествие на път I-1 при км. 61 + 100, с посока на движение към гр.

Монтана, ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2024 г. до погасяването;

- 6737,60 лв., представляваща сбор от разходите за изправяне на влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № СВ ******** в размер на 5237,60 лв., както и от разходите за репатриране от мястото на посоченото произшествие на полуремарке „Шмитц СЦБ СЗБ“, с рег. № ******** в размер на 1500 лв.

За да отхвърли исковете районният съд е приел от фактическа и правна страна, че между страните са били налице валидни застрахователни правоотношения по застрахователни договори при общи условия за имуществено застраховане „Каско“ на влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № СВ ******** и на полуремарке „Шмитц СЦБ СЗБ“, с рег. № СВ 434 ЕА, като в срока на действие на договорите (около 02:00 часа на 17.03.2023 г.) е настъпило застрахователно събитие. Договорите били сключени при условията на клауза „Пълно Каско“, като застрахованият изпълнил задължението си да заплати уговорените застрахователни премии. В ОУ към договора били уговорени специфични изключения от застрахователното покритие, като в чл. 5, ал. 2, т. 2 изрично било посочено, че застрахователят не носел риска при употреба на алкохол от страна на водача на застрахованото имущество. От приетите по делото констативен протокол за ПТП и заключение на САТЕ се установявало, че произшествието настъпило поради несъобразена с пътните условия скорост на управляваната композиция, при което водачът й загубил контрол върху управляваното от него превозно средство, същото преминало в насрещната пътна лента, излязло частично вляво от пътното платно, ударило се в крайпътно дърво и се преобърнало. От 3 представените по делото протокол за медицинско изследване и приетото заключение на СМЕ се установявало, че около два часа след инцидента (в 03:55 часа) на водача на композицията била взета кръвна проба, която отчела наличието на етилов алкохол в кръвта с концентрация от 0,36 ‰. В заключението и при разпита си в съдебно заседание вещото лице посочило, че взетата проба била годна, същата била направена близо два часа след инцидента, като към момента на инцидента, при отчитане на естествената елиминация на алкохол от организма, водачът на товарния автомобил следвало да е с концентрация на алкохол в кръвта от около 0,66 промила, отговаряща на леко алкохолно опиване. Такава концентрация можела да се дължи единствено на употреба на етилов алкохол, но не и на медикаменти в терапевтични дози.

Неизпълнението на забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП за управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила се явявало съществено неизпълнение на задължение по застрахователния договор и основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Самият законодател посочил, че над посочената граница употребата на алкохол оказвала негативно влияние върху възприятията и реакциите на водач на МПС, водеща до създаване на опасност на пътя.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема изцяло правните констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

В практиката на ВКС, обективирана в решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о. се приема, че е необходимо застрахователят, ползващ се от така цитираната уговорка, да установи неизпълнение на задължение по договора, което е значително с оглед интереса му, същото да е предвидено в закон или в договора, както и факта, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението и настъпване на събитието да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им може да обуслови отказ заплащане на застрахователно обезщетение. Така предвидените предпоставки са кумулативни и липсата на една от тях води до неоснователност на направения отказ от заплащане на обезщетение.