Решение № 260121 от 16.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260 121 гр.Пловдив, 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и пети ноември…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева при участието на секретаря……Мила

Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №592 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №155/11.11.2019г., постановено по търг. д. №278/2018г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, „З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК ... е осъдено да заплати, на основание чл.432 от КЗ, на всеки един от ищците И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 50 000лв. вследствие смъртта на сина им Д.И.Д., починал вследствие на ПТП от 06.03.2017г., виновно причинено от А. В. В. при управление на МПС лек автомобил марка О., модел К. с ДКН ..., с валидно сключена застраховка ГО при ответника-застрахователна полица №.../.../... от ...г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017г. до окончателното й изплащане като за разликата над 50 000лв. до претендираните 150 000лв. исковете са отхвърлени. „З.Д.Б.И.“ АД е осъдено да заплати ДТ по делото по сметка на ПОС в размер на 4 000лв. И.Д.Й. и М.Я.Й. са осъдени да заплатят деловодни разноски в полза на „З.Д.Б.И.“ АД в размер на по 1 402лв. С решение №94/22.07.2020г., по реда на чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №155/11.11.2019г., като в диспозитива на решението да се чете: отхвърля като неоснователни претенциите на ищците И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й.,

ЕГН ********** за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 06.03.3017г. до 13.07.2017г.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство - И.Д.Й. и М.Я.Й. в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над по 50 000лв. до пълния претендиран размер – по 150 000лв. Жалбоподателите считат, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изразено е несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като са изложени подробни съображения за липсата на елементите от фактическия състав на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Необосноваността на решението се аргументира и с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. На самостоятелно основание са наведени доводи за неправилност на решението в частта, отнасяща се до началния момент на законната лихва, като жалбоподателите считат, че такава се дължи от датата на настъпване на вредоносния резултат. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер – по 150 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.03.2017г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание се конкретизира, че в сумата от 150 000лв. е включено изплатеното от застрахователя обезщетение от по 20 000лв., т.е. – иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са отхвърлени до размера на сумата от по 130 000лв. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник – жалбата „З.Д.Б.И.“ АД, в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата. Претендира сторените разноски.

В срока по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство – „З.Д.Б.И.“ АД. Въззивната жалба е срещу решението в частта, с която субективно съединените искове за обезщетение за неимуществени вреди са уважени за разликата над по 30 000лв. до по 50 000лв. Счита, че определяйки обезщетението за неимуществени вреди в размер на по 140 000лв. за всеки от ищците, първоинстанционният съд неправилно е приложил принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения относно характера и обема на претърпените от жалбоподателите психически болки и страдания, причинени от настъпилото ПТП. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД – правилно е преценил степента на съпричиняване от страна на пострадалия – 50%. Посочвайки, че, съобразно съдебната практика по подобни дела, справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъде сумата от по 100 000лв., при което, при посочената степен на съпричиняване – 50% и след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение – по 20 000лв. на всеки от ищците, обезщетението следва да бъде определено в размер на по 30 000лв. Иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени над посочения размер – 30 000лв. до 50 000лв. Претендират се сторените по делото разноски, не се заявяват доказателствени искания. В писмено становище от 25.11.2020г. се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано от жалбоподателите – ищци.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от ищците в първоинстанционното производство по въззивната жалба, подадена от „З.Д.Б.И.“ АД се оспорва изцяло същата.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищците в първоинстанционното производство – И.Д.Й. и М.Я.Й., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 06.03.2017г. около 15:43ч., на главен път 1-8, между селата М.

К. и Г., област П., се движел лек автомобил марка „О.“, модел „К.“ с ДК номер ..., собственост на Е. Г. В., управляван от А. В. В., в посока от гр. П. към гр. П.

Движението се осъществявало в светлата част на денонощието по суха пътна настилка, асфалт в добро състояние. Водачът А. В., управлявал МПС, след употребата на алкохол - 0.93 промила съдържание на алкохол в кръвта и след употребата на наркоточни вещества, със скорост 140 км/час, при навлизане в завой, при км 201+460, поради несъобразената скорост, се отклонил в съседната пътна лента за насрещно движение и се блъснал в насрещно правомерно движещ се автобус „С. К...“ с ДК ..., управляван от Ф. Й. Н. А. В. В. е нарушил правилата за движение, като е управлявал лекия автомобил под въздействие на алкохол и със скорост от 140 км/ч, при разрешена такава извън населено място за МПС от категория „В“ от 90 км/ч, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на пътника Д.И.Д., ЕГН ********** *** – син на ищците. По случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №...-... от 09.03.2017г. по описа на ОД на МВР - гр. П., образувано ДП №.../...г. по описа на РУ „П.“ - гр. П. и пр.пр.№ .../...г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. П.

Ищците излагат факти, свързани с живота на сина им Д.Д., който към момента на злополуката е бил едва на 31 години, както и че след неговата смърт в семейството настъпва драматична промяна вследствие загубата на най-ценното, единственото, което осмисля човешкия живот – дете.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица №.../.../..., сключена на ...г., валидна от 20.03.2016 г. - до 19.03.2017г. Ищците не постигнали споразумение с ответника относно размера на обезщетението. На всеки един от тях ЗД „Б. И.“ АД изплатил обезщетение в размер на по 20 000лв. за претърпените неимуществени вреди.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищците допълнително обезщетение за претърпените от тях болки и страдания в размер на по 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 06.03.2017г. В съдебно заседание е допуснато увеличение на исковете, формулирано по следния начин: от 120 000лв. на 150 000лв.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „З.Д.Б.И.“ АД е оспорил така предявените искове за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение – с оглед предметните предели на въззивната жалба, подадена от жалбоподателя – ответник и до наличието на съпричиняване – с оглед предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателите - ищци.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на 31-годишния им син – Д. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач – А. В. В., който управлявайки лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, след употребата на алкохол - 0.93 промила съдържание на алкохол в кръвта и след употребата на наркоточни вещества, със скорост 140 км/час – над разрешената такава /90км/ч/, при навлизане в завой, поради несъобразената скорост, се отклонил в съседната пътна лента за насрещно движение и се блъснал в насрещно правомерно движещ се автобус „С. К...“ с ДК .... Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача В. и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №.../.../..., сключена на 18.03.2016г., валидна от 20.03.2016г. - до 19.03.2017г.

С оглед съдържащите се оплаквания във въззивните жалби и на двете страни, първият спорен въпрос в настоящето производство е относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищците неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, а в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

Разпечатката съдържа 34 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/777be9af-ac12-4827-b60e-99d6606b3cb9