Решение № 1172 от 21.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 125/2026
- Вид
- Решение № 1172
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, предл.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.177, ал.3 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 1172 гр. София, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20261000500125 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищцата в първоинстанционното производство В. Л. М. и в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 27.08.2025 г., жалбата е подадена чрез ССЕВ на 10.09.2025 г., подписана с валиден КЕП), обжалва с въззивна жалба вх. № 105121/11.09.2025 г. изцяло Решение № 4950/30.07.2025 г., постановено по гр.д. № 8261/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 състав, с което предявените от В. Л. М. срещу „Янимакс” ЕООД и „ХЕБРОС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 126713079 искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо ищцата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 148, том I, peг.№ 2823, дело 127/21 г. от 05.03.2021 г., вх. № 12500 от 05.03.2021 г., дело № 9262/21 г. на помощник нотариус Д. Г., са отхвърлени като недоказани и неоснователни. С обжалваното решение ищцата е осъдена и за разноски.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител-адвокат С.
Ц., с надлежно учредена представителна власт съобразно пълномощно приложено на стр.254 от първоинстанционното дело, както и изрично 1 пълномощно за пред настоящата инстанция намиращо се на л.17 от настоящото дело.
Държавна такса е внесена с вносен документ от 01.12.2025 г., представен по делото с молба вх. № 144823/02.12.2025 г.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.
Въззивницата твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилна преценка на доказателствата по делото и като немотивирано, в него са направени неправилно изводи по отношение на фактическата обстановка по делото.
Поддържа се неправилност на извода на първоинстанционния съд за недоказаност на знанието на купувача „Хеброс груп“ ЕООД за увреждането на ищцата към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба.
Поддържа се, че неправилно съдът е отхвърлил искането за разпит на С.
С. като свидетел по делото. Твърди се, че пълномощното, с което е подал исковата молба от името на ищцата е било оттеглено, поради което и в съдебното заседание на 06.10.2023 г. не е имало процесуални пречки той да бъде разпитан. Твърди се, че с разпита на този свидетел ще бъде доказано знание за увреждане у купувача. Поддържа се извършено процесуално нарушение от съда, изразяващо се отменяне на свое определение, с което е допуснал изслушване на съдебно-оценителна експертиза по делото. Твърди се, че това доказателство също е относимо към установяване на знание за увреждане, тъй като процесният имот е закупен от ответника на цена значително по-ниска от продажната. Поддържа се, че съдът е допуснал нарушение, като не е обсъдил подробно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Свидетелските показания са само описани, но изобщо не са анализирани, не са обсъдени противоречията в тях, не е отчетена заинтересоваността на свидетеля А.. В решението не е анализиран безспорно установения факт относно спешността, с която е направено както прехвърлянето пред нотариус, така и вписването на оспорвания договор за покупко-продажба. Решението е неправилно мотивирано.
Развиват се подробни съображения по съществото на спора, включително анализ на установената според въззивницата фактическа 2 обстановка по делото.
Моли съда да отмени решението и вместо него постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендират се направените разноски и пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор и от двамата ответници.
Ответникът „Хеброс Груп“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни съображения изложени в отговора.
Противопоставя се на допускането на исканите доказателства с твърдението, че същите са неотносими и следователно първоинстанционният съд с недопускането им не е допуснал процесуални нарушения.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното определение.
Ответникът „Янимакс“ ЕООД също оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Развиват се подробни съображения, излага се фактическата обстановка така както страната счита, че е установена по делото с оглед събраните доказателства. И този ответник се противопоставя на допускането на доказателствата заявени с въззивната жалба на ищеца, като счита, че е недопустимо пълномощник на страната да бъде разпитан в качеството на свидетел по делото, а по отношение на съдебнооценителната експертиза счита, че същата не е необходима, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява съотношението между пазарната цена, данъчната оценка на имота и продажната цена, предмет на оспорения договор.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 4950/30.07.2025 г., постановено по гр.д. № 8261/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 състав, се обжалва в неговата цялост.
Въззивницата-ищца В. Л. М. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи, да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което уважи исковата й претенция. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излага в представените по делото писмени бележки. Заявява възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК 3 по отношение на претендираните от „ЯНИМАКС“ ЕООД разноски.
Въззиваемият-ответник „ЯНИМАКС“ ЕООД, чрез своя процесуален оспорва въззивната жалба и моли съда да не я уважава и да потвърди първоинстанционното решение по подробни доводи и съображения изложени в писмена защита, представена по делото. Претендира сторените във въззивното производство разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият-ответник „ХЕБРОС ГРУП“ ЕООД чрез своя процесуален моли съда да потвърди първоинстанционното решение по подробни доводи и съображения изложени в писмена защита, представена по делото. Счита, че знанието за увреждане не е доказано пред нито една от двете инстанции.
Претендира сторените във въззивното производство разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от В. Л. М. срещу „ЯНИМАКС“ ЕООД и „ХЕБРОС ГРУП“ ЕООД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:
На 02.03.2016 г. между ищцата в качеството й на купувач и първия ответник „Янимакс“ ЕООД в качеството му на продавач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата на който „Янимакс“ ЕООД се е задължило да построи и да продаде на В. Л. М. следните недвижими имоти, находящи се в новоизграждаща се жилищна сграда именно: апартамент № ***, разположен на трети етаж, гаражи № 17 и № 18, находящи се на партерния етаж на сградата, при обща договорена покупко - продажна цена 62 700 евро, платима така както е уговорено в чл.1, ал.5 от договора, а именно: на три вноски - 31 350 евро при подписване на договора, 18 810 евро в 7-дневен срок от подписването на Акт обр.14 за Сградата и последна трета вноска в размер на 12 540 евро в 7-дневен срок от 4 подписването на Акт обр. 15 за сградата.
Първата вноска от 31 350 евро, дължима на 02.03.2016 г., е платена на два пъти, съответно на 22.03.2016 г. в размер на 12 000 евро, за което плащане първият ответник е издал квитанция № 121 от 22.03.2016 г. и на 10.06.2016 г. с два превода в общ размер 39116,60 лв., равняваща се на 20 000 евро, общо са платени 32 000 евро, т.е. с 650 евро повече. За втората сума е издадена фактура № 01125 от 07.06.2016 г.
На 26.03.2018 г. е издаден акт за приемане на конструкцията образец 14, който е подписан и от ищцата в качеството й на специалист, определен от „Евроконтрол Инженеринг“ ООД, осъществяващо строителен надзор над строежа, в който се намира и апартаментът, за които ищцата е сключила процесния предварителен договор.
На 08.05.2018 г. ищцата е заплатила чрез преводи по банков път на първия ответник сума от 36 000 лв., равняваща се на 18 406,50 евро, за което е издадена фактура № 01174 от 09.05.2018 г., с което и при съобразяване на платената първа вноска с 650 евро повече, отново има надплащане от 246,50 евро. Т.е. до 09.05.2018 г. ищцата е заплатила общо сума в размер на 50 406,50 евро от общо дължимата продажна цена от 62 700 евро.
На 06.01.2021 г. сградата, в която се намира процесния апартамент е въведена в експлоатация, съобразно удостоверение за въвеждане в експлоатация № 6 от същата дата.
На 01.03.2021 г. ищцата превела остатъка от договореното плащане, в размер на 24 060 лв., равняващо се на 12 301.68 евро, но на следващия ден 02.03.2021 г. „Янимакс" ЕООД й върнал 15 000 лв. от заплатената сума от 24 060 лв. с основание - прекратяване на договора. На същата дата е върната й сума от 9060 лв., представляваща разликата до изплатената сума от 24 060 лв.
Извършените плащания по начина посочен по-горе се установяват безспорно и с приетите пред първата инстанция писмени доказателства и заключения на допуснатата основна и допълнителна ССчЕ.
Първият ответник се е задължил да построи и предаде на ищцата недвижимия имот, предмет на договора, в степен на завършеност съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора и да й представи Удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда и условията на чл.177, ал.3 от ЗУТ на сградата, в която се намира обещания имот в срок до 39 месеца 5 от датата на влязлото в сила разрешение за строеж. Страните са се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма при условията на договора, в срок не по-късно от 30 дни, считано от датата на представяне от продавача на купувача на Разрешение за ползване на сградата и при условие, че купувачът е заплатил на продавача дължимите до този момент вноски от покупко-продажната цена, при настъпването на който срок, всяка една от страните по договора, изпълнила задължението си, следва да счита задължението на другата страна за изискуемо и е в правото си да предяви иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване предварителния договор за окончателен от съда.
След като ответникът-продавач върнал платената трета вноска, ищцата подала исковата молба, с която предявила срещу първия ответник иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване окончателен на сключения между тях предварителен договор, за което е образувано гр.д. № 2854/2021 г на СГС, I-30 състав.
На 05.03.2021 г. „Янимакс“ ЕООД чрез пълномощника си Н. В. Ц. (с пълномощно от 15.02.2021 г.) е продал апартамент № *** на втория ответник за сумата от 76 200 лева с ДДС. Сделката е обективирана в нотариален акт № 148, том І, рег. № 2823, дело № 127/2021 г. на помощник-нотариус по заместване при Р. Р. с рег. № *** на НК.
Разпитан пред първата инстанция, свидетелят А. Н. А. установява, че „Хеброс Груп“ е фирма на Д., с който свидетелят е семеен приятел от гр.
Хасково. Живял е със семейството си в негов имот, но не са плащали наем, защото между Д. и тъста на свидетеля имало някакви договорки.
След това се появил процесния апартамент, за който Д. им казал, че могат да закупят, защото чакали дете. Свидетелят и семейството му наели адвокат да провери целия имот и от тази проверка се оказало наличие на възбрана. С Д. се разбрали да подпишат предварителен договор и когото отпаднат възбраните, да се пристъпи към финализиране и закупуване на имота. Свидетелят заявява, че не знае какви са били взаимоотношенията между „Янимакс“, С. С. и В. М..
Разпечатката съдържа 46 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/777ad833-e2b8-470d-a93f-f30a1e630bfa