Решение № 2932 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2932 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110214064 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Я. А. А., ЕГН: ********** чрез адв. В. К. срещу наказателно постановление № 22-4332-015913/04.09.2020 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Не се оспорва, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал цитирания в НП автомобил. Твърди се липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя, доколкото същият не е бил уведомен за това, че управляваното МПС е било дерегистрирано. Иска се съдът да отмени обжалваният акт.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично и се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и иска от съда да отмени обжалвания акт по съображения, подробно изложени в нея Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Считано от 08.03.2020г. регистрацията на лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с рег. № СВ1197НМ, собственост на А. К. Г., била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради неизпълнение на задължението на новия собственик Христо Траянов Христов в двумесечен срок от придобиването да регистрира превозното средство.

На 16.06.2020 г. около 12:15 часа в гр. София жалбоподателят Я. А. А. управлявал горепосочения лек автомобил, движейки се по ул. „Атанас Кирчев“ с посока от ул. „С. Вацов“ към бул. „Възкресение“. Срещу бл. № 246 жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на 03 РУ на СДВР.

Същите се усъмнили в редовността на документите на МПС, поради което и повикали на място екип на ОПП-СДВР. В хода на проверката същите установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради което св. Г. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. № 184037/16.06.2020 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.

Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от 18.08.2020г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345 от НК. На 04.09.2020 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис от е бил връчен на Я. А. А. на 24.10.2022г., а на 25.10.2022 г. била подадена жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства показанията на свидетеля Г., постановление на прокурор при СРП от 18.08.2020г. за отказ за образуване на ДП, справка „Картон на водач“, заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от Гаранционен фонд относно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с рег. № СВ1197НМ, справка от ОПП-СДВР относно прекратена регистрация на лекия автомобил, справка по история на регистрацията на цитирания автомобил, справка за собственост на лекия автомобил, копие от материалите по пр. пр. № 35047/2020 г. по описа на СРП.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. като добросъвестно депозирани и обективни. Същият е бил повикан на мястото на проверката на описаното МПС, а показанията му представляват източник на пряка 2 доказателствена информация относно получената информация от ОДЧ относно прекратената регистрация на процесния автомобил. Показанията на свидетеля намират пълна опора в представените по делото писмени доказателства, поради което съдът им се довери изцяло.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като обективни и информативни. От представената по делото справка от ОППСДВР е видно, че регистрацията на лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с рег. № СВ1197НМ е била служебно прекратена на 20.03.2020г., правното основание, на което е сторено това – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а именно – неизпълнение на задължението на новия собственик Христо Траянов Христов в двумесечен срок от придобиването да регистрира превозното средство.

Липсват каквито и да било доказателства до собственика на МПС да е изпращано съобщение, с което същият да е уведомен, че регистрацията на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ с рег. № СВ9594МК е служебно прекратена.

Справката за собственост на посочения автомобил установява, че към инкриминираната дата той е бил собственост на А. К. Г.. Като бъдещ собственик е посочено лице с имена Христо Траянов Христов. Разпитан като свидетел А. Христов уточнява, че се е разпоредил с въпросния автомобил преди 3-4 години с писмен договор с нотариална заверка на подписите като го е прехвърлил на лице с име Васил.

От представените по делото заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като обективни и информативни.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи 3 видно от т. 1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на „младши автоконтрольор“ е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.

Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от Гергана В.ова Борисова "началник група към СДВР, отдел Пътна полиция", без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Гергана В.ова Борисова е встъпила в длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 3. 10 от заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 05.10.2022 г. да издаде обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира допуснати при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП съществени процесуални нарушения, а именно описанието на нарушението не отговаря на минималните изисквания за това, съдържащи се в ЗАНН. Не е посочено, кога е прехвърлено МПС, кога е изтекъл срокът за пререгистрирането на автомобила, а това са обстоятелства, които подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на деянието. Това е така, доколкото е необходимо да се провери, дали действително е изтекъл срокът, в който следва да бъде регистриран автомобилът, кога е изтекъл и колко време след това е установено управлението на МПС със служебно прекратена регистрация. При непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение в извършване на административно нарушение, което накърнява правото му на защита.

Независимо от изложеното, съдът намира за нужно да посочи още следното:

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Тази норма разграничава два състава на административни нарушения – първият е, когато се управлява автомобил, който изобщо не е регистриран, а вторият – когато се управлява регистриран автомобил, на когото обаче липсват, не са поставени на съответните места табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на 4 издаденото наказателно постановление, че административно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя като текстово е изписал нарушението по следния начин "управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред" т. е. отговорността е за първия предвиден в нормата на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП състав (въпреки липсата на цифрово изражение), а не и за втория (управление на МПС, което е надлежно регистрирано, но върху което не са поставени съответните регистрационни табели).

В настоящия казус категорично беше установено, че на инкриминираната дата 16.06.2020г. жалбоподателят е управлявал МПС /лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с рег. № СВ1197НМ/, чиято регистрация е била служебно прекратена на 08.03.2020г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, за да бъде едно деяние административно нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /чл. 7, ал. 2 ЗАНН/. В случая жалбоподателката е осъществила нарушението при форма на вината непредпазливост - същата, като правоспособен водач и собственик на МПС, е могла и е била длъжна да предвиди, че като не изпълни задължението си да регистрира придобитото от нея МПС в двумесечен срок от придобиването му, с изтичането на този срок, регистрацията на МПС ще бъде прекратена.

В конкретния случай обстоятелството, че собственикът на е бил нарочно уведомен за прекратяване на регистрацията на МПС и че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, не би обосновало субективна несъставомерност на нарушението. Уредбата на служебното прекратяване на регистрацията на МПС поради неизпълнение на задължението на новия собственик да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването му се съдържа в чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б ал. 1, т.

10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. /. По аргумент от разпоредбата на чл. 18б ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., когато регистрацията на МПС се прекратява на основание чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. уведомяване на собственика на автомобила не се дължи /за разлика например от хипотезата, когато регистрацията се прекратява след уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/.