Решение № 382 от 22.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Бургас, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кристиян Ант. Попов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100501006 по описа за 2021 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на М. Б. В. –ответница по гр.д. № 4370/2020 г. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260588/13.04.2021 год. постановено по същото дело ,с което е прието за установено по отношение на въззивницата ,че В.К.В. е собственик на колекция монети ,придобити чрез дарение от баща му К.В. ,подробно описани в приложение 1 към исковата молба ;на колекция монети притежавани от преди сключването на брак с ответницата ,описани в приложение 2 и на монети ,описани в приложение 3 към исковата молба ,придобити лично по време на брака за лично ползване от ищеца,като е осъдил въззивницата да предаде намиращите се в нея монети ,описани в приложения1,2 и 3 към исковата молба.

Въззивницата изразява недоволство от решението , като счита същото за недопустимо ,като произнесено по нередовна искова молба по съображения,подробно изложени в отговора на същата.При предявените 4 обективно съединени иска по нито един е посочена цената на всеки един 1 поотделно,което е пречка за проверка на родовата подсъдност,доколкото родовата подсъдност би следвало да се определи от пазарната стойност на 1 всички монети .От този въпрос зависи и определянето на разноските по делото.Липсват изрични мотиви на съда по този въпрос и не е ясен начина на определяне на цената на всеки един иск .

Сочи се също ,че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила ,тъй като събраните по делото доказателства не могат да обосноват решаващите изводи на съда .Липсват ясни и обосновани мотиви ,както достатъчно доказателства ,за да се направи извод ,че ищецът е притежавал именно монетите ,описани в исковата молба и индивидуализирани чрез снимки .Решението е незаконосъобразно и поради липса на индивидуализация в диспозитива му на процесните монети поради недопустимото според въззивницата препращане към приложения към исковата молба .Липсват и доказателства ,че монетите са във владение на ответницата.

Решаващият съд не бил преценил и безпристрастността и обективността на показанията на свид. Т.В.[1]близък роднина на ищеца.Освен всичко друго в показанията на тази свидетелка не се съдържа индивидуализация на многобройните по вид и стойност монети.Съдът не е обсъдил гласните доказателства в тяхната съвкупност ,поради което е достигнал до неправилен извод за уважаване на исковете.Твърди се ,че липсват безспорни доказателства за това каква точно част от монетите ищецът е придобил преди брака ,а също и че тези монети се владеят от ответницата.Не са събрани доказателства и че част от колекцията е придота по време на брака с лични средства на ищеца,респ.че са му дарени и не представляват СИО и категорично се сочи ,че това не са вещи за обикновено лично ползване . Моли се за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания на ищеца да посочи цената на исковете ,респ.да се обезсили решението и делото да се върне за ново разглеждане ,или евентуално – да бъде отменено и да се отхвърли исковата претенция.Не се сочат нови доказателства .

Въззивната жалба е допустима,подадена легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

2 от процесуално

В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият-ищец оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяването на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея нарушения. Счита се ,че възраженията относно нередовността на исковата молба са недопустими ,респ.неоснователни .Още с депозирането на исковата молба е направено искане до съда по реда на чл. 70 ал. 3 ГПК за определяне на приблизителната цена на исковете ,доколкото определянето й представлава затруднение за ищецаВ тази връзка съдът е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на 1000 лв.Освен това ,съгл.чл.70 ал. 1 ГПК въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.В случая ответникът не е повдигнал въпроса в указания законов срок ,като едва във въззивната жалба го поставя недопустимо .Определението по чл. 70 ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване ,не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и определението за определяне на държавната такса ,поради което в тази част въззивната жалба следва да се остави без разглеждане На следващо място се оспорват твърденията на въззивницата за необоснованост и неправилност на съдебното решение.Анализират се събраните по делото доказателства /включително обясненията на ответницата по реда на чл. 176 ГПК,както и пред ограните на МВР /,въз основа на които се счита ,че направените от първостепенния съд изводи –за това ,че монетите са във влъдение у ответницата ,са обосновани .Обосновани са и изводите за собствеността на монетите ,като се счита ,че водения от ищеца свидетел подробно е изяснил произхода и собствеността върху колекцията от монети .Напротив-ответницата не е успяла да докаже нито едно от твърденията си в защитните си тези ,доста противоречиви и непоследователни. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските пред настоящата инстанция .Също не се сочат нови доказателства .

Постъпила е въззивна жалба от М. Б. В. и против допълнително решение № 260813/01.06.2021 г. по същото дело ,с което е допълнено основното решение от 13.04.2021 г. ,като последното да се чете в смисъл ,че е прието за установено по отношение на ответницата В.,че ищецът В.В. е собственик чрез дарение от баща му на колекция монети , подробно описаните в исковата молба и в приложение № 1 ,на страници от 60 до 86-та 3 от делото ,както и на движими вещи-колекции от монети от преди сключване на брака му с ответницата ,подробно описани в петитума на исковата молба и в приложение №2,описани на стр. от 87 до 92 от делото и на движими вещи –монети ,придобити лично по време на брака и служещи за лично ползване ,подробно описани в приложение № 3 –на стр. от 93 до 101 от делото .Разпоредено е преписи от приложенията към исковата молба –приложение № 1/от 60-та до 86-та страница,приложение № 2-стр. от 87 до 92 и приложение № 3-стр. от93 до 101 от делото да се заверят като неразделна част от решението .

Във въззивната жалба против допълнителното решение също се правят възражения за недопустимост на това решение ,като постановено по нередовна искова молба ,като се поддържат съображенията ,развити в отговора на исковата молба относно липсата на индивидуализация на процесните монети ,което не е постигнато и с допълнителното решение.

Моли се за обезсилване и на допълнителното решение и да се даде указание на районния съд за постановяване на решение ,съдържащо пълна и точна индивидуализация на процесните монети по всеки от предявените искове ,респ. да бъде отменено решението и да се постанови друго по същество

В отговора на въззивната жалба против допълнителното решение ищцовата страна излага съображенията си за нейната неоснователност .Счита се ,че по въпроса за индивидуализацията на процесните монети въззивният съд се е произнесъл с определението си от 25.06.2021 г.

Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на допълнителното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл. 22 ал. 1 и ал. 2 СК вр.чл. 124 ГПК и чл. 108 от ЗС ,като се иска установяване по отношение на ответницата ,че ищецът В. е собственик на колекция монети ,добробно описани в приложение 1 към исковата молба 4

,придобити чрез дарение от баща му К.В.,както и колекция монети ,описани в приложение 2 към исковата молба ,придобити от него преди брака му с ответницата и установяване собсвеността му върху подробно описани в приложение 3 към исковата молба колекция монети ,придобити лично от него по време на брака му с ответницата и осъждане на същата на осн.чл. 108 от ЗС да предаде вещите по всички приложения на ищеца .

С оглед твърденията в исковата молба и петитума на исковете ,настоящата инстанция счита ,че те правилно са били квалифицирани от първоинстанционния съд ,доколкото исковете, уредени по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК, аналогично на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 на отменения СК/85 г. са установителни искове чрез които се преодолява презумпцията на чл. 21, ал.

1 СК/2009 г. за имуществена общност по отношение на придобитото по време на брака вещно право и се цели да се признае изключителна или отчасти лична собственост на онзи от съпрузите, който е вложил свои лични средства, по отношение на които другия съпруг няма принос в набирането им.

Основното възражение във въззивната жалба на ответницата е за нередовна искова молба –поради непосочване на цена на исковете /което водело до невъзможност за проверка на родовата подсъдност на делото /,както и поради липса на индивидуализация на процесните монети /каквато индивидуализация липсвала и в диспозитива на самото решение /.

Макар по тези възражения настоящият съдебен състав да се е произнесъл с определението си от 25.06.2021 г. следва още веднъж да се посочи ,че същите са неоснователни :

Изискванията за редовност на исковата молба са установени в чл.127 от ГПК. В случаите, когато исковата молба не отговаря на някое от изчерпателно посочените изисквания, съдът предоставя възможност на ищеца, съгл. чл.129, ал.2 от ГПК, да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок. Когато нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, съдът връща исковата молба, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.В процесния случай исковата молба е ясна ,като липсват противоречия между обстоятелствената част и заявения петитум,ставя ясно каква защита се търси и какъв е правния интерес от предявяване на исковете .Освен това претендира се собствеността върху индивидуално определени вещи /монети 5

/,които са в достатъчна степен идентифицирани по своите белези и отличителни черти .Тези вещи са подробно описани в исковата молба ,като за улеснение са грубирани и описани в нарочни приложения,неразделна част от исковата молба –съобразно твърденията кои от тях са дарение на ищеца от баща му ,кои са придобити преди брака му с ответницата и кои –по време на брака .

Що се отнася до цената на монетите ,респ. т.нар.“колекции „още в исковата молба ищецът е посочил ,че е затруднен да определи цената им ,поради което е направил искане съдът по реда на чл. 70 ал. 3 ГПК да определи приблизително цената на предявените искове /с оглед и определянето на дължимата държавна такса /.Съдът е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на 1000 лв.,като се е съобразил с факта ,че става дума за движими вещи-монети ,които не са в обръщение като платежно средство и имат изцяло базирана на пазара оценка на цената на размяната .За определяне на приблизителната цена на монетите е била назначена по делото експертиза ,вещото лице по която е дало заключение,че доколкото за оценката на подобни монети са определящи най-различни фактори – като уникалност ,социално и историческо значение ,художествена стойност ,субективна преценка и т.н. ,освен това за такава оценка е необходимо удостоверяване на автентичността /като банковото сартифициране и предлагането на оценка като стойност на обезпечение по парично –кредитни взаимоотношения ,както и каталожна цена и каталожна оенка според международноприетите стандарти /,не би могло да бъде дадена определена пазарна цена ,поради което правилно и първоинстанционният съд е приел ,че вещите ,предмет на настоящото производство ,са движими вещи ,неоценяеми към момента ,но като притежаващи качества на нумизматични вещи ,същите са подчинени на общите правила ,както на придобването им ,така и на държането и отчуждаването им.Взето е било предвид и че поради липса на специална регистрация /изискваща се по Закона за културното наследство /към момента с колекциите от монети ,предмет на настоящия спор ,не може да се осъществява законосъобразно разпореждане /цялостно или частично /,което по известна степен намалява пазарната цена на монетите ,но няма пречки същите да са предмет на безвъзмездно прехвърляне ,владение и държане и същите да бъдат предмет на дело .