Присъда № 3 от 15.01.2026, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда рег.№3, постановена на 15.01.2026 г. по НОХД №601/2025 г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимият Ф. И. Х. от гр. Търговище е предаден на съд за това, че на 05.07.2023 г. на територията на Община Търговище, на ПП I-IV, км. 220, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес Е350Д 4МАТИК“, peг. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

Чл. 20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват е атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - като водач на ПП при избиране на скорост на движение от 128,6 км./ч не се е съобразил с превозвания товар, характера и интензивността на движението в участъка, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;

Чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч/ - за ППС от категория „В“ 90 км./ч извън населено място“ - като водач на ППС избрал скорост на движение от 128,6 км./ч, която превишава максимално допустимата скорост на движение за ППС от категория „В“ извън населено място - 90 км./ч.

Чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да. заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“ като водач на ППС при предприемане на изпреварване наведнъж не се убедил, че няма видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС“ и по непредпазливост причинил на В. В. Г. от гр. Перник, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ във НК във вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание представителят на публичното обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като пледира за налагане на наказание шест месеца „лишаване от свобода“ с изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от „една година и шест месеца“.

Подсъдимият не се признава за виновен. Неговият защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за 1 установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ф. И. Х. е неосъждан.

Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство.

На 05.07.2023 г. подсъдимият, съпругата му св. Р. Х. и двете им малолетни деца решили да отидат от гр.Търговище, където живеели, на пазар в гр.Омуртаг. С автомобила си марка „Мерцедес Е350Д“ с peг. № ****** отпътували от града след 12 ч. на обяд, като автомобилът управлявал подс. Ф.

Х.. След излизането им от града се движели на запад (посока към гр.София) по ПП I-IV, като скоро след това вече се намирали в пътният участък след м.

„Момина чешма“.

По същото време по същият пътен участък се придвижвала с лекият си автомобил си марка „Субару Легаци“ с peг. № ***** пострадалата В. Г..

Същата пътувал към гр.Перник, но възнамерявала да спре в градински център „Алваро“ ЕООД, намиращ се на изток (от лявата страна по посоката на движение на автомобила й и този на подсъдимият ) от пътния участък.

Между автомобилите, управлявани от подсъдимият и пострадалата, попътно се движели още два автомобила, като непосредствено зад автомобила на пострадалата бил неустановен по делото автомобил и лек автомобил марка „Мазда 2“ с peг. № ****, управляван от св. Ю.К.. Освен нея в автомобила пътувала и св. Г. М. - Т..

Времето било слънчево, ясно и сухо. Пътният участък по протежение на 600 метра преди и след отбивката за градински център „Алваро“ ЕООД бил прав и равен с дребнозърнесто гладко асфалтово покритие. Пътното платно било с обща ширина от 8 метра, двупосочно, с две пътни ленти, всяка от които с ширина 4 метра, разделени от единична прекъсната осева линия. От двете му страни и на нивото на пътя имало пътни банкети от чакъл. Северният банкет бил с ширина 2 метра, като срещуположно на отбивката имало уширение.

Южният банкет бил с ширина 1,8 метра, като южно от него бил изграден отводнителен канал. Между пътното платно и пътните банкети от двете страни била положена бяла непрекъсната линия. Единствено на отбивката за градинският център по цялата й ширина линията била прекъсната.

Скоростта на движение за леки автомобили в участъка била ограничена до 90 км./ч съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Навлизайки в пътният участък подс.Ф.Х. предприел маневра за едновременно изпреварване на трите застигнати автомобила пред него, вкл. автомобилът на пострадалата В. Г., който бил най - отпред в групата. При осъществяване на изпреварването автомобилът на подсъдимия развил скорост от 128,6 км./ч непосредствено преди последвалият удар с автомобила на пострадалата съобразно заключението на повторната автотехническа експертиза (л. л. 69-85, т. IV от ДП).

Същевременно пострадалата В.Г. предприела маневра за завИ.е наляво и навлязла косо в южната (лява) пътна лента, за да я пресече и влезе в 2 отбивката за градинският център. Според показанията й преди да предприеме маневрата за завИ.е наляво подала ляв светлинен пътепоказател (мигач) и погледнала в лявото огледало на автомобила, за да види дали друго превозно средство не е предприело изпреварване на нейният автомобил, но не възприела автомобила, управляван от подсъдимия.

Вследствие пресичане на траекториите на двата автомобила настъпил удар помежду им, при който лекият автомобил, управляван от подсъдимия марка „Мерцедес Е350Д“ с дясната си ъглова част ударил отзад напред лявата странична част (последователно в задната лява врата, лявата колонка, предната дясна врата и част от предният ляв калник) на лекият автомобил марка „Субару Легаци“, управляван от пострадалата В. Г..

Непосредствено преди удара подсъдимият възприел като опасност автомобилът на пострадалата и предприел спасителна маневра, завъртайки воланът наляво.

Ударът на двата автомобила настъпил в южната лента на ПП I-IV, срещу отбивката за градински център „Алваро“ ЕООД, км. 220+295, на около 2 м. северно от южният ръб на пътното платно.

Съобразно заключението на повторната автотехническа експертиза опасната зона за спиране на автомобил марка „Мерцедес Е350Д“, управляван от подсъдимия, при скорост на движение 128,6 км./ч е 131 метра, а на лекият автомобил марка „Субару Легаци“, който в момента непосредствено преди удара се е движел със скорост 16,5 км./ч е 6,6 метра. Ударът е могъл да бъде предотвратен ако подсъдимият не е управлявал автомобила си със скорост значително над максимално разрешената за пътният участък, като е следвало да предприеме маневра за изпреварване поотделно всяко от движещите се пред него превозни средства и то при условие, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното превозно средство без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение. Освен това преди да подаде сигнал за изпреварване да се убеди, че превозното средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение на ляво. Съблюдавайки тези правила подс.Ф.Х. е могъл да предотврати настъпилото произшествие.

Освен това обаче пострадалата В.Г. е следвало преди да предприеме маневра за завИ.е на ляво да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които се движели след нейният автомобил, като извърши маневрата съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. При съблюдаване на това правило същата е могла да предотврати настъпването на пътното произшествие.

В резултат на така настъпилото пътно - транспортно произшествие, видно от заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза, пострадалата В.Г. получила разкъсване на слезката с последващо оперативно отстраняване на слезката и на излятата в коремната кухина кръв, като загубата на слезката представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 3

НК.

Освен това получила и множество други наранявания: излив на кръв в коремната кухина от разкъсаната слезка, счупване на напречните костни израстъци на трети и четвърти поясни прешлени в ляво и на пети поясен прешлен в дясно, счупване на дясното латерално крило на сакралната кост на гръбначният стълб, счупване на четвърто до шесто ребра в ляво по предната мишнична линия и от седмо до десето ребра по задната мишнична линия в ляво, наличие на контузионни огнища в белия дроб и плеврален излив и подкожен емфизем в ляво, счупване на пубисната и седалищната кости на таза в дясно с дислокация, като тези наранявания й причинили трайно затрудняване на движението на снагата, трайно затрудняване на движението на десният долен крайник, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Видно от показанията на свидетелката Г. преди да предприеме маневрата завой наляво подала ляв мигач убедила се, че няма никой в насрещното платно и никой не я изпреварва. След започване на маневрата настъпил сблъсъка между нейният автомобил и автомобила на подсъдимия.

Не се доказа по категоричен начин, че пострадалата е подала ляв мигач преди да предприеме маневрата.

Според показанията на св.Х. (съпруга на подсъдимия), последният решил да изпреварва и подал мигач, но пострадалата изведнъж завила наляво без да подаде мигач.

Що се касае до останалите разпитани по делото свидетели следва да се отбележи следното :

Св.А. не е очевидец на самата катастрофа.

Св.К. не е очевидец на катастрофата.

Св.А. не е била на мястото на инцидента.

Св.М. - Т. не е видяла момента на сблъсъка.

Св.К. видяла как подсъдимият я изпреварва и след това чула удар, като не е видяла дали блъснатият автомобил при маневрата завой наляво и бил с включен мигач. Същото е заявила и в разпита си на досъдебното производство.

Св.Л. - Д. заяви, че не е очевидец на процесното ПТП.

Видно от заключението на повторната автотехническа експертиза, подсъдимият е действал технически неправилно. Той е предприел неправилно изпреварване наведнъж на застигната група ППС, при това със скорост значително превишаваща максимално допустимата за участъка, като не се е съобразил с характера и интензивността на движението в участъка и превозвания товар. За избягване възникването на това ПТП подсъдимият е трябвало да предприеме изпреварване поотделно на всяко от движещите се пред него ППС-та. Също така преди да подаде сигнал за изпреварване да се убеди, че ППС-то което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на 4 посоката си на движение наляво. Бил е длъжен да не превишава максимално допустимата скорост за участъка, като при избиране скоростта на движение да се съобрази с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Предвид на това заключението на вещото лице Н. Н. е, че подсъдимият е имал реална техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Също според това заключение пострадалата е действала неправилно технически, тъй като е започнала маневра завИ.е наляво без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея. За избягване на възникването на ПТП пострадалата преди да започне маневра завИ.е наляво е трябвало да се убеди че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Заключението е, че пострадалата е имала реална техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Също според това заключението подсъдимият се е движел със скорост от 128.6 км/ч., а пострадалата със скорост от 16.5 см/ч. и не е възприела движещият се автомобил на подсъдимия. При допълнителната поставена задача вещото лице Н. потвърди, че въпреки високата скорост на движение пострадалата е имала реална възможност да възприеме автомобила на подсъдимия.

Разпечатката съдържа 40 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7779c025-df82-4b16-963f-7138297d68da