Решение № 537 от 01.04.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 537

Враца, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА канд № 20267080700062 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр.чл. 63в &nbsp ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на Община Враца, представлявана от Кмета на Общината – К.К., чрез пълномощника ** Б.С., против РЕШЕНИЕ № 360/27.11.2025 г., постановено по АНД №727/2025г. на Районен съд–Враца, потвърждаващо НП № НЯСС-83/28.05.2025 г., издадено от Председателя на ДАМТН, като със същото на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ).

В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложената санкция – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви относно взаимно изключващите се предписания, дадени с протокол № 03-01-44/17.07.2024г., чието едновременно изпълнение е невъзможно. Не са обсъдени и изложените в сезиралата го жалба възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО, тъй като нито в АУАН, нито в последвалото го НП ставало ясно за какво точно нарушение е санкционирана Общината. АНО не е провел разследване на спорните моменти, а в последствие и съдът се е произнесъл по спора без да изясни в пълнота спорните обстоятелства, които са от значение за обективното изясняване на въпроса, налице ли е неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, др. с чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на НП, като незаконосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касаторът се представлява от ** Б.С., която изцяло поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител Е.З., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и пред първоинстанционния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност и е извел законосъобразни изводи за осъществен състав на визираното в НП нарушение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. В оспореното решение са обсъдени всички възражения, включително са изложени съображения за влизане в сила на даденото предписание като ИАА. Решението да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение №360/27.11.2025г., постановено по АНД № 727 по описа на Районен съд – Враца за 2025 г. С оспорения съдебен акт е потвърдено НП № НЯСС-83/28.05.2025г., на Председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.190а, ал. 2, вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, на Община Враца е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и в сроковете по чл. 34 ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на оспорения санкционен акт. Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството е надлежно индивидуализирано, с изчерпателно описана фактическа обстановка, обоснована с приетите писмени и гласни доказателства, при правилно посочване на нарушените законови разпоредби и съответната санкционна норма, а наложеното наказание е в минималния законов размер. Въз основа на обсъдените и подробно анализирани писмени и гласни доказателства, съдът е приел за безспорно установено и категорично доказано, че като не е изпълнила предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, Община Враца е извършила именно визираното в санкционния акт нарушение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, за което правилно е приложена съответната санкционна норма по чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон. Съдът е обсъдил и възраженията, с които фактически се оспорва законосъобразността на даденото предписание и е приел, че същото подлежи на оспорване по друг нормативен ред, а в рамките на воденото пред него производство значение имат единствено фактите за налично, влязло в сила предписание, което е подлежало на задължително изпълнение и съответно не е било изпълнено. Разгледана е и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като са изложени мотиви защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от касационния състав.

Оспореното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни, обосновани от доказателствата по делото и съответстват на закона, поради което се споделят в пълнота от настоящия касационен състав, като за процесуална икономия и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, съдът препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

Противно на изложените в касационната жалба твърдения, РС е обсъдил всички изложени в сезиралата го жалба възражения и е формирал обосновани изводи за тяхната неоснователност, които се споделят от настоящата инстанция.

По отношение на наведеното и в касационната жалба възражение за незаконосъобразност на дадените с Протокол № 03-01-44/17.07.2024 г., взаимно изключващите се предписания, чието едновременно изпълнение е невъзможно, следва да се отбележи следното:

Дадените от контролен орган предписания, в случая под формата на протокол, представляват едностранни властнически волеизявления, издадени в рамките на контролната му дейност, създават задължения за адресата и пряко засягат неговите права и законни интереси, поради което по смисъла на АПК представляват индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по реда и в сроковете посочени в АПК. Съдебният контрол за тяхната законосъобразност се упражнява от съответния административен съд, в случая АдмС–Враца, пред който няма данни тези предписания да са оспорени. Същите са влезли в сила и подлежат на задължително изпълнение съгласно повелята на чл.190а, ал.2 ЗВ, а не изпълнението им, законодателят е скрепил със санкцията по чл. 200, ал. 1, т. 3 ЗВ, която в случая е в минималния размер. Това обстоятелство е освободило въззивната инстанция от допълнителна индивидуализация относно наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и същата правилно е приета за справедлива.

Неоснователни са и доводите на касатора, че АНО не е провел разследване на спорните моменти преди издаване на НП, а в последствие и съдът не е изследвал тези спорни моменти при произнасянето си по спора.

Преценката си дали да издаде наказателното постановление, административно наказващият орган основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, надлежно връчен на касатора, който не е направил никакви възражения по акта, нито непосредствено при връчването му, нито в законоустановения срок след връчването му, поради което за органа няма никаква информация за наличие на спорни моменти, които допълнително да разследва. В последствие съдът въз основа на установените с помощта на доказателствата факти, е формирал правилни и съобразени със закона изводи, че не изпълнението на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, представлява именно визираното в санкционния акт нарушение на императивно въведеното в чл.190а, ал.2 ЗВ задължение, което е основание за реализиране на санкцията по чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон. Съгласно цитираната разпоредба, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв.

След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието за което е ангажирана отговорността на Община Враца е наложената с НП санкция в минимален размер от 1000 лева, която на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН не подлежи на допълнително редуциране от съда.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

Това, че касаторът изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, излагайки аргументи, които не кореспондират с доказателствата по делото и закона, настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.

В случая административното наказание е в резултат от процесуалното бездействие на касатора, веднъж като не се е възползвал от предоставеното в закона право да оспори ИАА, който счита за незаконосъобразен и втори път, като не е предприел действия по изпълнение на същия АА, след влизането му в сила.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 &nbsp АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 50.00 евро.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в &nbsp ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №360/27.11.2025 г., постановено по АНД № 727 по описа на Районен съд – Враца за 2025 г., с което е потвърдено НП № НЯСС-83/28.05.2025 г., на Председателя на ДАМТН и е осъдена Община Враца на разноски.

ОСЪЖДА Община Враца, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, разноски по делото в размер на 50.00 /петдесет/ евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: