Решение № 96 от 24.04.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. гр.Мадан, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100025 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Х. А.

Ф., ЕГН **********, с адрес село Р., община М., област С., действащ чрез пълномощника си адв. М. О. - АК С., съдебен адрес: град Р., ул. ********* № *, против ******* ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 34,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № *******от ********г., ведно сьс законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ******г между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *******, при следните параметри:

Размер на кредита: 800,00 лева; Размер на погасителна вноска: 1x13,84 лв. и 6x141,52 лв; Ден на плащане: четвъртьк; Вид вноска: двуседмична; Годишен процент на разходите: 56,38%; Брой вноски: 7; Фиксиран лихвен процент:

44,50 %;

Дата на първо плащане: 21.09.2023 г.; Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане: 14.12.2023 г.; Такса за усвояване – 0; Обща сума за плащане: 862,96 лв.

Въпреки, че в договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на 862,96 лева, сумата, която ищецът - кредитополучател трябва да заплати на ответника - кредитор по този договор е в размер на 1162,00 лева - на основание чл. 11, ал. 1 от договора била начислена неустойка в размер на 299,04 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл. 5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл. 5 от 1 договора. Уговорената неустойка била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Клаузата била нищожна и на друго основание - чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като в чл. 11, ал. 1 вр. чл. 5 от договора била неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В чл. 11, ал. 1 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Ищецът се позовава на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като твърди, че уговорката между страните за заплащане на неустойка не преследва заложените й функции, поради което е нищожна поради противоречието й добрите нрави. Клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор била договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Ищецът се позовава на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като сочи, че процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК. Позовава се на последиците по чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи, че в изпълнение на договора Х. Ф. бил заплатил на ответното дружество сумата от 830,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която била 800,00 лева, поради което сумата от 34,00 лева била платена при начална липса на основание. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който въвежда възражение за недопустимост на производството, като сочи, че е правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право. Моли за съединяване на гр.д. № **/**** г. и гр.д. № **/**** на РС М. Оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че оспорената от ищеца неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, посочени в чл. 5 от Договора. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни 2 формулировки. Предоставения на ищеца СЕФ е приложен към самата искова молба. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и чл. 11 и след сключването на договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7, ал.1 от Договора, както и т. 1, Част IV от Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Тази възможност гарантира в пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Ответникът твърди, че договорът разглеждан в настоящото производство е втори по ред между страните. Към датата на сключването му ищецът вече е ползвал идентичен кредитен продукт на ответника при идентични условия, респективно е бил наясно с икономическите последици от сключване на процесния договор, но сам е поискал отново да се обвърже с тях, няколко месеца след изтичането на предходния договор. Тези факти водили до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът се е запознал неколкократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество през 2023 г., като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация (СЕФ и по двата договора са представени към двете искови молби) и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. В същия смисъл била и цитираната по - долу съдебна практика, постановена при идентична фактическа обстановка на сключване на няколко идентични договора между потребител и търговец. Това опровергавало твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и добрите нрави от страна на кредитодателя. Ответникът твърди, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредитите е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе неоснователни искове. Очевидно било, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Счита, че в случая не може да се твърди за противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените по - горе причини, свързани с индивидуалното и договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването и, 3 респективно върху цялостното и отпадане. Ответното дружество твърди, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора и доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IVr о., ГК, счита, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. Сочи, че при сключване на процесния договор ищецът Х. А. Ф., не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по договора, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Ответника твърди, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка /Решение № 26 от 26.04.2017 г. по т.д. № 50246/2016 г., III ГО. на ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010 г по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/.

Твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Настоящият договор следвало да се тълкува стриктно и в контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец - между страните са налице сключени в различни периоди четири договора за кредит. Конкретното тълкуване на всеки договор за кредит в контекста на трайните отношения между страните е необходимо, тъй като преценката за неравноправност на клаузи сключени с потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно на тази основа СЕС правил преценка за равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с добрите нрави и добросъвестността. Твърди също, че процесният договор е втори по ред сключен между страните за идентичен кредитен продукт като договора от 18.03.2023 г. Предвид наличието на трайни отношения между страните и 4 сключването на множество договори при идентични условия не можело да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи, доколкото ищецът се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.

Размерът на неустойката е посочен в Стандартния европейски формуляр, получен от ищеца преди сключване на процесния договор. Така на потребителят е дадена достатъчно информация, за да прецени конкретните икономически последици, в случай че не предостави обезпечение по договора, като същият е могъл още преди подписване на договора да реши да не се обвързва с неговите условия или да преговаря за различни условия, но не е сторил това, а в последствие отново се е обвързал със същите условия.