Решение № 190 от 10.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова в присъствието на прокурора Димитър К Арабаджиев (АП-София) като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за възобновяване № 20211000600381 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения И. А. М., подадено чрез процесуалния му представителадв. Я. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 618/2018 г. на Районен съд – София, НО, 107-ми състав и отмяна на постановената по него присъда от 17.06.2020г., изменена частично с решение от 11.01.2021г., по ВНОХД № 3473/2020г. на СГС, НО, 12-ти въззивен състав.

В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Сочи се, че още в началото на съдебната фаза е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в конституирането на св. Г. А. в качеството й на частен обвинител след изтичане на законоустановения 7 –мо дневен срок по чл. 247б, ал. 4 от НПК. Твърди се, че за да обоснове изводите си относно доказаността на престъплението, първоинстанционният съд се е предоверил на показанията на свидетелката А., като в това число е коментирал медицинско удостоверение от 2005 г., което е извън предмета на доказване. Същевременно, според защитата, и двете инстанции по фактите са подходили избирателно и необективно към показанията на свидетелите Ц. и П., като не са ги кредитирали в частта им, в която и двамата свидетелите отричат подсъдимият М. да е влизал в автомобила, респективно да е крещял и заплашвал пострадалата. Поддържа се, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, пример за което били неприобщените по второто обвинение 1 видеозаписи. СРС не бил положил усилия да провери версията на подсъдимия и единия от свидетелите относно подбудите, от които била водена А., за да подаде жалба срещу бившия си съпруг. Пренебрегнат и непроверен бил факта, че свидетелката А. е осъдена за нанесена обида на подсъдимия М.. В заключение се поддържа искане за оправдаване на осъдения М. на основание чл. 425, ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Алтернативно се настоява за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 618/2018 г. на Районен съд – София и отмяна на постановената по него осъдителна присъда спрямо И.М..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят М., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник - адв. А.. Последният поддържа искането по подробно изложените в него аргументи. На първо място, счита, че още при конституирането на страните в наказателния процес е допуснато процесуално нарушение, като не е бил спазен императивния 7-дневен срок по смисъла на чл. 247б ал. 4 от НПК, а молбата за конституиране на пострадалата е подадена в самото разпоредително заседание.

На следващо място, счита, че вътрешното убеждение на съдилищата по фактите се основава на неправилен анализ на доказателствата, като е даден кредит на доверие основно на показанията на пострадалата Г. А. и на нейните близки и роднини- майка й, брат й и приятелката й. Същевременно, категорично са неглижирани показанията на свидетелите П., Г. и Ц., които не са възприели насилие или каквито и да са заплахи. Изтъква още, че инстанциите по същество не са коментирали приложеното по делото определение на СРС, с което е прекратено гражданското дело за домашно насилие, заведено от А. срещу бившия й съпруг, като основанията, на които тя била завела гражданското дело и което впоследствие е поискала да бъде прекратено, са същите каквито са и за наказателното производство.

Съзнава, че в искането са посочени нови обстоятелства, по които тази инстанция, действайки като касационна, не може да вземе отношение, но в случай на отмяна на постановените съдебни актове, тези доказателства могат да бъдат събрани и биха наклонили везните в съвършено друга посока. В този смисъл моли, ако липсват основания за оправдаване на осъдения М., да бъде отменена присъдата на СРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Осъденият М., поддържа казаното от защитата си. Изразява възмущение от начина, по който е осъден, като намира, че доказателствата, на които се основава присъдата са абсолютна лъжа и измислица на една заслепена от злоба и желание за мъст жена, загубила голяма част от материалния си статус, след раздялата с него. Твърди, че приложеното по делото медицинско свидетелство от 2005 година, е от дата, на която със сигурност цялото семейство са били извън страната и няма как пострадалата да се е освидетелствала. Моли да му бъде дадена възможност да се защити, като близкото му обкръжение са готови да се явят и да свидетелстват в негова полза, включително и децата му. В предоставената му последна дума моли за справедливост, като настоява, че е невинен.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Намира, че съдилищата в рамките на законосъобразно проведените процедури, са събрали 2 необходимите и възможни доказателства и въз основа на тях, на един правилен и в съответствие със закона собствен анализ, основан и на вътрешното убеждение, са достигнали до своите изводи. Oтносно твърдяното нарушение при конституиране на частния обвинител, счита същото за неоснователно, доколкото макар и чл. 247в от НПК действително да предполага срок, същият не е преклузивен. Сроковете за конституиране на частен обвинител са упоменати в чл. 77, ал. 3 от НПК и те са спазени от съда. В заключение моли искането да бъде оставено без уважение.

В реплика, защитата подчертава, че мотивите и на двата съдебни акта са идентични, което според него говори за един необективен подход.

Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:

С присъда от 17. 06. 2020 год., постановена по НОХД № 618 / 2018 год. по описа на Районен съд – София, НО, 107-ми състав, подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 28.05.2017 год. и на 18.09.2017г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление- с две деяния /подробно описани в диспозитива/, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил на Г. М. М. с убийство, като заканването е предизвикало в Г. М. преживяване на уплаха и страх за живота й, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал.1 , вр.чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

С Решение от 11.01.2021г., постановено пo ВНОХД №3473/2020г., Софийски градски съд е изменил първоинстанционната присъда в санкционната й част, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от четири години. В останалата част, първоинстанционната присъда е потвърдена.

Настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията на актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила присъда, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл на чл. 420, ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от НПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно.

Възприетата фактическа обстановка по делото и правната й оценка от страна на предходните две инстанции е еднаква. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за 3 виновен по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 , вр.чл. 26, ал.1 от НК, а въззивният съд се е съгласил изцяло с фактическите и правните изводи на първоинстанционната присъда. Мотивите, изложени в съобразителната част на въззивното съдебно решение, се споделят и от настоящия извънреден състав на САС.

Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл.107 от НПК, относно събирането и проверката на доказателствата. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, като е достигнал до извод за направена вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на градския съд не сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. Последното не води до извод за липса на мотиви и не налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, какъвто довод се съдържа в искането. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване.

Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Въззивният съд изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ, направен от първостепенния съд.

Прави впечатление, че още първата инстанция е обсъдила всички доказателства и доказателствени източници, при това с необходимата задълбоченост, като следва да се отчете прецизния аналитичен подход при оценка на гласните доказателствени средства и в частност на свидетелските показания на Г. А., З. К., Д. Я., М. А., П. П. и А. Ц..

4

Неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на гласните доказателствени средства в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От съдържанието, както на мотивите на първоинстанционната присъда /които са повече от изчерпателни/, така и на решението на контролиращия съд е видно, че и двете решаващи инстанции са обсъдили поотделно и в тяхната съвкупност показанията на всички разпитани по делото свидетели, анализирали са ги и са изложили подробни съображения кои от относимите обстоятелства се установяват посредством всеки от тях. Оценката им е направена с оглед тяхното съдържание и действителния им смисъл. Обясненията на подсъдимия също не са останали без внимание и оценка, като тя е направена след съпоставяне с останалите гласни и писмени доказателствени средства, а така и със заключението на КСППЕ.