Решение № 4051 от 11.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4051 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330101807 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Йеттел България ЕАД ( предишно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК: 130460283 против К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. „**“ с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането в следните суми: 304,21 лева /триста и четири лева и двадесет и една стотинки/ - главница, представляваща неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 03.02.2017 г., ведно с допълнително споразумение от 15.11.2017 г. за периода 05.06.2020 г. – 04.09.2020 г.;

91,76 лева /деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от **г. за периода 05.06.2020 г. – 04.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.07.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10730 по описа за 2022 г. на ПРС. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.

Ищецът посочва, че в качеството си на доставчик на мобилни услуги е сключил с ответника в качеството на абонат договор за мобилни услуги от **г. за мобилен номер **, като абонатът е подписал допълнително споразумение към договора от **г., съгласно което е избрал да ползва абонаментен план Стандарт 8,99 промо 6,99 лв., като е уговорен първоначален срок на действие 24 месеца. Уговорено е, че след изтичане на договора и при липса на писмено уведомление за прекратяване, договорът се превръща в безсрочен при 1 стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен при всяко време на действието му.

На **г. между страните е сключен и друг договор за мобилни услуги за мобилен номер **с абонаментен план Нонстоп 24,99 лв. за неограничени национални минути с уговорен първоначален срок на действие 24 месеца до 03.01.2019 г. Уговорено е, че след изтичане на договора и при липса на писмено уведомление за прекратяване, договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен при всяко време на действието му.

По така сключените договори се сочи, че ответникът не е заплатил дължими суми за месечни абонаменти такси и за ползвани услуги за три последователни отчетни месеца. С оглед неизпълнението на задълженията, договорите са прекратени, като в тази връзка се цитират общите условия в частта, касаеща правото на прекратяване едностранно на договорите за услуги.

Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените в периода от 05.06.2020 г. до 04.10.2020 г. мобилни услуги, но не е заплатил същите в уговорените срокове, като освен стойността на услугите се сочи, че се дължат и уговорените месечни абонаментни такси. Посочват се дължимите суми по всеки от договорите за всеки от включените в общата искова претенция искови периоди и се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

В първото по делото съдебно заседание се явява ответникът и заявява, че няма задължения към ищеца, тъй като по единия договор са платени, а другият е прекратен. Позовава се на неравноправност на клаузата на договора, като сочи, че договорът е сключен 2017 г. и е изтекъл 2019 г. Относно договорът за мобилен номер **посочва, че същият е ползван от **, като последната е загубила телефона си. Ответницата сочи, че до 2020 г. е плащала, като искала да прекрати договорите, но те се държали грубо и тя пуснала жалба. Моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер.

На **. между К. Б. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** за срок от 24 месеца, по план „Старт“, със стандартен месечен абонамент в размер на 7,99 лв. и със срок на действие 12 месеца от 03.02.2017 г. до 03.02.2018 г. с клауза за безсрочен договор след изтичане на този срок, в който случай договорът за мобилни услуги може да бъде прекратен по всяко време.

Към договора е подписано и приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от **г., както и декларация – съгласие за получаване на общи условия и за предоставяне и получаване на информация по чл.4, ал. 1 от ЗЗП.

На **г. към договора от **г. е подписано допълнително споразумение за промяна на 2 стойността на месечния абонамент от 8,99 лв. на 6,99 лв., както и приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 15.11.2017 г., както и декларация – съгласие за получаване на общи условия и за предоставяне и получаване на информация по чл.4, ал. 1 от ЗЗП. Видно от клаузите на допълнителното споразумение срокът е удължен до 15.11.2019 г.

На **г. между К. Б. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**за срок от 24 месеца, по план „Нонстоп“, със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. и със срок на действие 24 месеца от 03.01.2017 г. до 03.01.2019 г. с клауза за безсрочен договор след изтичане на този срок, в който случай договорът за мобилни услуги може да бъде прекратен по всяко време.

Към договора е подписано и приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от **г., както и декларация – съгласие за получаване на общи условия и за предоставяне и получаване на информация по чл.4, ал. 1 от ЗЗП.

В заповедното производство са представени доказателства, като ответницата изрично е заявила, че желае да се ползва от тези доказателства в първото по делото съдебно заседание.

Делото е отложено, за да се даде възможност на ищеца да вземе становище с оглед така даденото изявление и представеното повторно и прието като писмено доказателство писмо от ищеца да ответника по повод депозирана жалба.

От представените в заповедното производство доказателства се установява, че след изтичане на първоначалния срок на договора за мобилен номер +**т.е. към момента, в който същият се е трансформирал в безсрочен договор, на **г. ответницата е уведомила ищцовото дружество, че ползваният от ** телефон със сим – карта за мобилен номер +**е изгубен на **г. Изрично е направено волеизявление за прекратяване на договора, както и искане за ограничаване на лимита на ползвания от ответницата мобилен номер – **. В жалбата се сочи, че още май месец ответницата е посетила офиса на оператора с искане да се прекрати договора за мобилен номер +**, но искането й не било удовлетворено.

В отговор на жалбата ищецът с писмо от 04.08.2023 г. ищцовото дружество е уведомило ответницата, че договорът за мобилен номер +**е изтекъл, като може да го прекрати или да премине към предплатена услуга.

Приети са доказателства за заплатени суми от ответницата към ищцовото дружество за отчетен период от 05.05.2020 г. до 05.06.2020 г.

На **г. е издадена фактура № **за отчетен период 05.06.2020г. – 04.07.2020г., срок за плащане – 20.07.2020г., издадена за сумата от 322,56 лв., включваща сумата от общо 242,06 лв. за мобилен номер +**– месечна такса и предоставени услуги и сумата от общо 26,74 лв. за мобилен номер + **, включваща сумата от 25,82 лв.- абонаментен план Тотал + и сумата от 0,92 лв. за ползвани услуги извън пакета.

На **г. е издадена фактура № **за отчетен период 05.07.2020г. – 04.08.2020г., срок за плащане – 20.08.2020г., издадена за сумата от 364,03 лв., включваща стари задължения – 322,56 лв., сумата от 25,82 лв. за мобилен номер + **по абонаментен план Тотал + и за 3 мобилен номер +**– месечна такса в размер от 8,74 лв.

На **г. е издадена фактура № **за отчетен период 05.08.2020г. – 04.09.2020г., срок за плащане – 20.09.2020г., издадена за сумата от 405,65 лв., включваща стари задължения – 364,03 лв., сумата от 25,82 лв. за мобилен номер + **по абонаментен план Тотал + и разговори „Грижа за клиента“ на стойност 0,12 лв. и за мобилен номер +**– месечна такса в размер от 8,74 лв.

На **г. е издадена фактура № **за отчетен период 05.09.2020г. – 04.10.2020г., срок за плащане – 20.10.2020г., издадена за сумата от 395,97 лв., като от издадената за предходния месец фактура на стойност 405,65 лв. са приспаднати сумите суми за месечни такси по двата договора.

На ** г. е издадена фактура освен за горепосочената сума в размер на 395,97 лв., но и за неустойка в общ размер от 94,26лв.

На **г. на ответницата е изплатена последна покана за доброволно плащане за обща сума в размер от 490, 23 лв.

За да се уважат предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че е доставил съответните услуги на съответните цени, поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на същите и съответно неплащането на потребените услуги е обусловило и предсрочното прекратяване на договора. Ответникът следва да докаже такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба в т.ч. че е платил всички дължими суми към оператора, както и че договорите са прекратени.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на сочените в договорите дати между страните са възникнали облигационни отношения, като ищецът е поел задължението да предоставя съответните услуги по посочения в договор мобилен номер, а ответникът се е задължил да заплаща същите в уговорените срокове.

От приетото като писмено доказателство платежно от юни месец 2020 г. се установява, че до този момент ответникът е заплащала дължимите суми, но поради изгубване на телефона, в който се е намирала сим карта на мобилен номер +**и отказът същият да бъде прекратен, е преустановила плащането. Към датата на изричното изявление на ответницата за прекратяване на Договор за мобилен номер +**, същият е бил безсрочен, поради и което следва да се счита прекратен, без да са налице предпоставки за начисляване на неустойка.

Видно от изложеното в жалбата, което не се оспорва, нито се опровергава от ищеца, ответницата е отправила волеизявление за прекратяване на договора през май 2020 г., поради и което и в съответствие с чл. 229а от Закона за електронните съобщения и клаузите на договора, заплащаме месечната абонаментна такса и ползвани услуги за периода от май до юни 2020 г., за който период са представени в заповедното производство доказателства, че услугите са заплатени. Освен, че съдът приема договорът от **г. за прекратен през периода, за който се претендират суми за месечни абонаментни такси и доставени услуги, то 4 не се установява при разпределената доказателствена тежест за това, тези услуги да са били доставени. Освен месечните такси ищецът претендира и услуги на значителна стойност, като изрично е указано, че не сочи доказателства за това, че същите са предоставени на абоната. Дадена е възможност с оглед изричното оспорване от страна на ответницата на дължимостта на претендираните суми, ищецът да представи доказателства за доставка на услугите, но това не е сторено, поради и което исковата претенция, касаеща дължимост на суми по Договор за мобилен номер +**и Допълнително споразумение по него в общ размер от 304,21 лв. се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията в общ размер от 91,76 лв. по Договор за мобилни услуги от **г., съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства не се установява по безспорен начин основанието и размера на същата.

Видно от съдържанието на сключения Договор от **г., страните са договорили абонаментен план Нон Стоп с неограничени минути на стойност от 24,99 лв., като не се твърди, нито се установява да е сключвано допълнително споразумение. Първоначалният срок на договора е изтекъл на 03.01.2019 г., като в съответствие с клаузите на договора и Закона за електронните съобщения – чл. 229а, договорът се е превърнал в безсрочен при запазване на условията на избрания абонаментен план. В издадените на потребителя фактури е отразено, че по Договора се претендира месечна абонаментна такса в размер на 25,82 лв. по абонаментен план Тотал +, като не се твърди, нито се установява, същият да е идентичен с договорения абонаментен план Нон Стоп. Не се установява между страните да е постигнато съгласие за промяна на абонаментния план и съответно на стойността, която следва да се заплаща от потребителя.