Определение № 417 от 18.02.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Велико Търново, 18.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110101536 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Поради оттегляне на исковете на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост , находяща се в гр. *** , предявени против М. П. П. и Я. И. П. – притежатели на правото на собственост върху самостоятелен обект в нея, представляващ ***, за осъждането им солидарно да заплатят сумата от 173,24 лева – сбор от месечни вноски за фонд „Ремонт и обновление“, дължими от м.май 2021 г. до месец май 2024 г. / по 6,42 лева месечно/ и сумата от 228 лева – разход за извършена дезинсекция, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаването на исковата молба по изплащането им, довело до прекратяване на делото , пълномощникът на ищците- адвокат Й. И. от ВТАК и пълномощникът на ответника М. П. П.- адвокат Г. Н. от ВТАК са поискали присъждане на направените от страните разноски.

И двете страни имат право на разноски , но в частично удовлетворяем размер.

Ответникът М. П. П. е заплатил претендираната сума от 173,24 лева на 14.06.2024 г. , т.е. след подаване на исковата молба .

Фактът на плащането предполага/ означава признание на задължението .

Тъй-като сумата е сбор от множество вземания и за всяко от тях е настъпил падежа преди завеждане на делото , то ответникът се е намирал в забава и това му бездействие / неизпълнение в срок/ е поведение , с което е дал повод за завеждане на делото, поради което по аргумент от обратното , извлечен от правилото на чл.78, ал.2 от ГПК отговаря пред насрещната страна за направените от нея разноски по съразмерност- отговорност, определена въз основа на тази претенция, която ако не бе удовлетворена чрез плащане, би се предполагало , че ще бъде уважена с решението- чл.78, ал.1 от ГПК.

Казаното обосновава отговорност да разноски и на ответницата Я. И. П., доколкото правото на собственост върху самостоятелния обект в сградата по силата на безспорния факт , че двамата са съпрузи и поради предполагания от закона съвместен придобивен принос, се счита , че им принадлежи общо / чл.19, ал.1 от СК-отм., чл. 21, ал.1 от ЗС/, а задължението по чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС тежи върху всеки собственик.

Правото на разноски на ответника М. П. П. произтича от факта на прекратяване на делото в частта му за предявения срещу него иск за заплащане на сумата от 228 лева , тъй-като този факт осъществява хипотезата на нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, уреждаща като последица това право.

По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците 1 сумата от 388,72 лева , а ищците да му заплатят сумата от 272,68 лева.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА М. П. П. , с ЕГН: ********** и Я. И. П. , с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.

*** да заплатят на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост , находяща се в гр. *** , представлявани от управителя на ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. *** сумата от 388,72 лева , представляваща направени по производството разноски, платима поравно от двамата .

ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост , находяща се в гр. ***, представлявани от управителя на ***, с ЕИК ********* седалище и адрес на управление : гр. *** за заплатят поравно на М. П. П. , с ЕГН:

********** сумата от 272,68 лева , представляваща направени по производството разноски .

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2