Решение № 2108 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2108 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110165877 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 против „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с адрес: София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 436,60 лева (двe хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 60 стотинки), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва за период от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 742,50 лева (седемстотин четиридесет и два лева и 50 стотинки), представляваща лихва за период от 17.11.2019 г. до 17.11.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62951/2022 по описа на СРС, 143 с-в.

Ищецът твърди, че на 05.12.2017 г., около 12.00 ч., в гр.Бургас, лек автомобил марка „Ауди А 3“ с ДК № .........., който бил застрахован при него по имуществена застраховка „Каско на МПС” със срок на действие от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. е бил ударен в лявата си част от лек автомобил „БМВ 330“, който бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „ОЗК - Застраховане” АД. Посочва, че след настъпването на застрахователното събитие е било подадено уведомление за щета на 05.12.2017 г. и е била образувана ликвидационна преписка (щета) № ............., по която е изплатил застрахователно обезщетение за причинените щети на автомобила в размер на 5589.49 лева, като освен това в хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Твърди, че с писмо, получено на 29.06.2018 г. предявил регресна претенция към ответника, който признал задължението си и е извършил частично плащане на 28.08.2018 г. на сума в размер на 3167.89 лева. С оглед гореизложеното претендира оставащото дължимо застрахователно обезщетение, както и дължимата мораторна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който не 1 оспорва настъпването на процесното ПТП на посоченото от исковата място и в посоченото време. Не оспорва, че моторно превозно средство марка „BMW 330“ с ДКН№ ......... е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, както и че е било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л. а. „AUDI А3“с ДКН№ ..........

Признава, че настъпилото ПТП е по вина на водача на застрахования при него автомобил, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5604,49 лв., а в отговор на регресна покана той му е заплатил сумата в размер на 3167.89 лева. Оспорва единствено размера на вредите, като счита, че същият е завишен. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4) осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) - противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземането на ищеца чрез плащане.

По предявения с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане или отправена и получена от ответника покана за плащане на претендираното обезщетение.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и неподлежащи на доказване между страните обстоятелствата, че на 05.12.2017 г., около 12.00 ч., в гр.Бургас, лек автомобил марка „Ауди А 3“ с ДК № .......... е бил ударен в лявата си част от лек автомобил „БМВ 330 Д“ с ДК № ............; че моторно превозно средство марка „BMW 330“ с ДК № .......... е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, както и че е било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л. а.

„AUDI А3“с ДК № .........; че ЗАД „Армеец“ АД е заплатило сума в размер на 5604,49 лв. на застрахования водач и е отправило регресна покана до ответното дружество, което е заплатило на ищеца на 28.08.2018 г. в размер на 3167.89 лева.

Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница с изключение на действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване. Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

С оглед установяването на размера на уврежданията по делото е приета съдебноавтотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Вещото лице посочва, че настъпилите щети за лек автомобил марка „Ауди А 3“ с ДК № .......... са в страничната лява габаритна част (предната и задна лява врати, заден ляв калник, др.).

2

Вещото лице е изчислило, че към датата на ПТП размерът на щетите нанесени на „Ауди А 3“ с ДК № .......... възлиза на 5760,97 лв., а с включени 15 лв. ликвидационни разноски в размер на 5775,97 лв. Вещото лице е отбелязало, че сумата за ликвидационни разноски в обичаен размер, доколкото в различните компании сумите варират между 10,00 и 25,00 лв. Посочва, че от техническа гледна точка, отчитайки представените по делото документи, щетите по „Ауди А 3“ с ДК № .......... констатирани от експерти на застрахователя при огледа на автомобила се намират в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието.

По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ сочи за действителна стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му стойност/

При застраховка "Гражданска отговорност" размерът на застрахователното обезщетение е ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., I Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., I Т. О., ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., I Т. О., ВКС).

Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество.

Стойността, изчислена на база на средни пазарни цени, е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти (официален сервиз и алтернативни вносители).

С оглед на това съдът счита, че за действителната необходима за възстановяване на влекач „Ауди А 3“ с ДК № .......... към датата на ПТП е 5775,97 лв. Между страните не се спори, че ответникът е погасил преди процеса по щетата сумата в размер на 3167,89 лева,, с оглед оставащата дължима сума от ответното дружество е в размер на 2608,08 лева, която сума е по-висока от претендираната от ищеца, поради което предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен изцяло.

С оглед уважаването на главния иск следва да бъде разгледан предявения акцесорен 3 иск за мораторна лихва. Безспорно по делото се установи, че ищецът е изпратил на ответника регресна покана, която е получена на 29.06.2018 г. Ищецът претендира мораторна лихва за периода за периода от 17.11.2019 г. до 17.11.2022 г., поради съдът приема, че ответникът е бил изпаднал към датата, от която се претендира мораторна лихва и с оглед уважаването на главния иск следва да бъде уважен и предявения акцесорен иск.

По разноските:

При този изход на спора правно на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, 400 лв. депозит за съдебно-автотехническа експертиза, 63,58 лв. държавна такса в заповедното производство, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв. за исковото производство и 50 лв. за заповедното производство. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 600 лв. за исковото производство и 113,58 лв. за заповедното производство.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че ответникът „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с адрес: София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 дължи на ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907 сумата в размер на 2436,60 лева, равняваща се на 1 2 4 5 , 8 1 евро, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ............., с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 742,50 лева, равняваща се на 379,63 евро, представляваща лихва за период от 17.11.2019 г. до 17.11.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62951/2022 по описа на СРС, 143 с-в.