Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 08.05.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Търговско дело 9/2025
Вид
Решение № 9
Подписан
08.05.2025
В сила
23.05.2025
Състав
Пламен Неделчев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 126, ал. 3, т. 4 · Търговски закон
  • чл. 134 · Търговски закон
  • чл. 134, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 134, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Силистра, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело № 20253400900009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, Образувано по жалба подадена от адв. Цветан Банков - АК Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 55, ет. 4, пълномощник на Николай Стоянов Неделчев ЕГН **********, управител на „А и А БГ Груп“ ООД, ЕИК 206763983, със седалище в с. Върбино, общ. Дулово и адрес на управление с. Върбино, ул. „Първа“ /бивше училище/, срещу Отказ на Агенция по вписванията № 20250403172600/07.04.2025г., с който е отказано вписване по партидата на дружеството на следните промени в обстоятелствата – промяна на седалище и адрес на управление, изключване на съдружник и прехвърляне на дружествен дял, вземане на решение за управител на едноличния собственик на капитала.

Петитумът на жалбата е за отмяна на отказа, като неправилен и незаконосъобразен.

По реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, е постъпил отговор на жалбата, с който процесуалния представител на АВ я оспорва и моли съда да я отхвърли, като потвърди атакувания с нея отказ. Излага съображения в подкрепа на тезата си и претендира деловодни разноски.

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, подадена е в срока по 25, ал. 1 от ЗТР, пред надлежния съд. Приложена е преписката от производството пред АВп.

След, като обсъди жалбата и приложените по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна

На 02.03.2025г. било проведено Общо събрание на съдружниците на „А и А БГ Груп“ ООД, на което присъствали съдружниците Николай Стоянов Неделчев и Ивайло Тодоров Николов, на събранието било взето решение за увеличаване на капитала на дружеството на 5000лв. като размерът на паричните вноски съобразно дяловото участие на съдружниците 1 бил определен, както следва - Съдружникът Николай Стоянов Неделчев бил задължен да внесе сумата от 3500 лв., а съдружникът и Ивайло Тодоров Николов съответно 1500лв.

Срокът определен от общото събрание за внасяне на допълнителните парични вноски бил до 09.03.2025г. За взетите решения е съставен протокол приложен, към делото.

На 10.03.2025г. било проведено Общо събрание на съдружниците на „А и А БГ Груп“ ООД, на което присъствали съдружниците Николай Стоянов Неделчев и Ивайло Тодоров Николов на събранието било констатирано, че в определеният срок съдружника Ивайло Тодоров Николов не е внесъл определената му с решението от 02.03.2025г. парично вноска от 1500лв., което мотивирало съдружниците да му предоставят едноседмичен срок за изпълнение на това задължение, като го предупредят, че в противен случай може да бъде изключен като член на дружеството.

На 24.03.2025г. било проведено Общо събрание на съдружниците на „А и А БГ Груп“ ООД, на което присъствали съдружниците Николай Стоянов Неделчев и Ивайло Тодоров Николов. На това събрание след, като било констатирано, че съдружникът Ивайло Тодоров Николов отново не е внесъл дължимата допълнителна вноска общото събрание взело решение на основание чл. 126, ал. 3, т. 4 от ТЗ, да изключи този съдружник. В протокола от събранието е отбелязано, че при вземане на това решение било съобразено обстоятелството, че съдружникът не е упражнил правото си на напускане по чл. 134, ал. 2 от ТЗ, поради което необходимият брой гласове за вземане на решението следва да е съгласно чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от ТЗ, а именно - по вече от ¾ от капитала на дружеството. Съдружниците приели, че в този случай предложения за изключване не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството са били на лице. Видно от представеният протокол на същото общо събрание е било взето и решение за изплащане стойността на дяловете на изключения съдружник и преразпределяне на неговото дялово участие между другите съдружници, които да се поемат от останалия съдружник Николай Стоянов Неделчев.

Със Заявление 20250403172600 от 07.04.2025г. подадено от адв. Ц. Б. - АК Варна са заявени за вписване коментираните по горе обстоятелства включващи заличаване на съдружник поради изключване, прехвърляне на дружествен дял, вземане на решение очертаващо представителната власт на едноличния собственик на капитала, който да бъде и управител на дружеството, както и промяна на седалище и адрес на управление на дружеството.

Така сезиран регистърен служител от АВ се произнесъл с атакувания по настоящем отказ, с който отказал вписване на заявените промени в обстоятелствата. За да мотивира отказа си ДЛР посочило, че в протокола от общото събрание на съдружниците проведено на 02.03.2025г. на което е взето решение за задължаване на съдружниците да внесат допълнителни парични вноски не е посочен срока на връщане на сумите. Наличието на така определен срок според ДЛР е предпоставка за законосъобразност на взетото решение съответно липсата му представлява нарушение на императивната норма обективирана в текста на чл. 134, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл ДЛР приело, че коментираното решение не е 2 произвело търсените от съдружниците правни последици, което води и до невалидност на решението на общото събрание за изключване на съдружника, който не внесъл в определения срок определената сума.

Вторият аргумент на ДЛР обусловил постановения отказ се обуславя от установеното по делото обстоятелство, че към момента на вземане на решението за изключване на съдружника Ивайло Тодоров Николов другият съдружник - Николай Стоянов Неделчев също не е бил внесъл определената съобразно дяловете му сума в срок. Както правилно е установило ДЛР последният е внесъл допълнителната си вноска едва на 24.03.2025г. т.е. след изтичането на срока определен с решенията от 02.03.2025г.- и 10.03.2025г. , което също обуславя незаконосъобразност на взетото решение за изключване на съдружника Ивайло Тодоров Николов.

За да мотивира жалбата си процесуалният представител на „А и А БГ Груп“ ООД, сочи, че допълнителната парична вноска на съдружника Николай Стоянов Неделчев, била внесена в касата на дружеството в срок на 09.03.2025г. , а посочената в ПКО дата 24.03.2025г. била в резултат на техническа грешка, за което представя отново същият ПКО съдържащ допълнително вписване, че сумата е внесена в касата на дружеството на 09.03.2025г. Допълнителната бележка в счетоводния документ е подписана от съдружника Николай Стоянов Неделчев в качеството му на управител и подпечатана с печата на дружеството.

Съобразявайки изложеното съдът намира жалбата против Отказ на Агенция по вписванията № 20250403172600/07.04.2025г. за допустима предвид на това, че е подадена в срок от активно легитимирано лице имащо правен интерес. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Обяснителната записка, че реално вноската по ПКО е направена на 09.03.2025г. е ирелевантна. ПКО е първичен счетоводен документ, който има задължителни реквизити, които са правопораждащите. Самият съставител на записката Николай Стоянов Неделчев сочи, че дружеството има счетоводител, а такъв не се е разписал на този ПКО. Към записката не е представена извадка от съответният журнал, от който да се установи, че този ПКО е реално осчетоводен и заведен по съответния ред на сочената в записката дата. В тази връзка съдът приема, че като действителна дата на внасянето на ДПВ е датата на ПКО24.03.2025 г., поради което - към момента на вземането на решението за изключването - нито един от съдружниците не е бил извършил ДПВ. В този смисъл коментираната хипотеза не е осъществена, не е реализирано твърдяното кредитиране, т.е. не са налице предпоставките на чл. 134 от ТЗ. Съдружникът, взел решението за изключване също е бил в забава и не е изпълнил задължението си за ДПВ.

Отделен аргумент в полза на становището на съда за незаконосъобразност на взетото решение е и това, че като основание за плащане по коментирания ПКО е посочено увеличаване на капитала, а не допълнителна парична вноска, което води на извода, че и изключващия съдружник също не е бил изпълнил задължението си си е бил в забава при вземане на коментираното решение. В този смисъл не е бил налице пълният обем от 3 предпоставки предвидени от законодателя обуславящи законосъобразност на взетото решение за изключване на съдружника Ивайло Тодоров Николов.

Информацията от коментираните писмени доказателства мотивира съда да приеме, че поемането на дяловия капитал е извършено на 25.02.2025г. без наличие на правно основание. Това е така защото към тази дата дяловете не са били освободени, тъй като съдружникът не е бил изключен. Дори и да се приеме, че е спазена процедурата за изключването, имайки предвид получаването на предизвестие във връзка с правилното решение за ДПВ, то поемането на дяловете е станало преди действително да се вземе решение за изключването на съдружника - към 24.03.2025г. Това поемане следва да стане след реалното изключване, за да се приеме, че действително са поети реално освободени дялове, иначе е налице едно недължимо плащане.

Съобразявайки изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да потвърди атакувания с нея отказ.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника по жалбата за присъждане на деловодни разноски за настоящото производство.

Съобразявайки охранителния характер на производството липсва основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ ( с ДВ бр. 105 от 11 .12.2020 г.) е предвидено съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, не е към нормите на исковото производство (в частност тези по чл. 78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр. 105/2020г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВ, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли искането на АВ за присъждане на разноски макар да потвърждава атакувания с настоящата жалба отказ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Отказ на Агенция по вписванията № 20250403172600/07.04.2025г., с който е отказано вписване по партидата на „А и А БГ Груп“ ООД, ЕИК 206763983, със седалище в с. Върбино, общ. Дулово и адрес на управление с. Върбино, ул. „Първа“ /бивше училище/на промени в актуалното състояние на дружеството.

ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция по вписванията за присъждане на деловодни разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в седем дневен срок от съобщаването му пред АС – Варна.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________

5