Решение № 4378 от 25.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8400/2025
- Вид
- Решение № 4378
- Подписан
- 25.06.2026
- Състав
- Любомир Луканов, Ина Бранимирова Маринова, Клаудия Рангелова Митова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 21, т. 15 · Закон за закрила на детето
- чл. 35, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 124, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4378 гр. София, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Ина Бр. Маринова при участието на секретаря И. Ст. Василева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20251100508400 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Ч. А. срещу решение № 8315 от 09.05.2025 г., постановено по гр. д. № 53158/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 37- ми състав, в частта относно определения на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения между бащата Ч. А. и детето З.Ч. Ч. А., в частта относно присъдената издръжка на малолетната З.Ч. Ч. А. за размера над 280 лева до присъдения размер от 350 лева, както и в частта, с която е заместено на основание чл.
127а СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на бащата Ч. А. за пътуване на малолетната З.Ч. Ч. А. извън пределите на Република България, придружавана от своята майка И.
А. А. или от определено от нея трето лице, до държавите членки на Европейския съюз за неограничен брой пътувания, несъвпадащи по време и продължителност с определения на бащата режим за лични контакти с детето и без да се променя местоживеенето му в Република България, за срок до навършване на пълнолетие на детето.
В жалбата са наведени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Излагат се доводи, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти между бащата и детето е ограничителен и неотговарящ на интересите на детето. Отправя се искане съдът да 1 определи по- широк режим на лични отношения, а именно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. до 18:00 ч. без преспиване, както и 20 дни през лятната ваканция на детето, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Твърди се, че определеният от районния съд размер на дължимата на детето месечна издръжка е завишен и не е съобразен с необходимите за отглеждането му разходи, както и с възможностите на бащата. Посочва се, че първоинстанционният съд е заместил съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина за прекалено дълъг срок, поради което се иска неговото намаляване. Моли се съдът да отмени решението в обжалваните части, като вместо него да постанови ново, с което да бъдат определени мерки относно личните отношения между бащата и детето съгласно описания във въззивната жалба режим, да се отхвърли искът с правно основание по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК над размера от 280 лева до присъдения размер от 350 лева и да се намали срокът, за който е заместено съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина, на 2 години, като пътуванията бъдат ограничени до един път годишно в рамките на 20 последователни дни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна И. А. А. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за нейната недопустимост поради депозирането й извън преклузивния двуседмичен срок, регламентиран в чл. 259, ал. 1 ГПК, а при условията на евентуалност – неоснователност. Моли се съдът да остави без разглеждане въззивната жалба, а ако счете същата за допустима и я разгледа по същество – да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди изложените във въззивната жалба доводи относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, поради което същата е допустима.
Изложените в отговора на въззивната жалба доводи за недопустимост на сезиралата настоящата инстанция въззивна жалба се явяват неоснователни по следните съображения:
В срока, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, по делото е постъпила молба, наименувана „въззивна жалба“, в която ответникът е посочил, че желае да обжалва първоинстанционното решение, както и да ползва правна помощ за обжалването, тъй като има затруднения с българския език – не разбира всичко в решението и не може да пише на български език, а освен това, не разполага с достатъчно средства, за да упълномощи адвокат. В тази връзка ответникът е отправил искане съда за замяна на първоначално назначения му адвокат, предоставящ му правна помощ под формата на 2 безплатно процесуално представителство, с друг, посочен от него адвокат, който да го представлява и защитава пред въззивната инстанция. Към молбата е приложена и декларация за имуществено състояние и семейно положение на ответника.
С разпореждане № 83058 от 27.05.2025 г., постановено по гр. д. № 53157/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 37- ми състав, на ответника е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи пълномощно в полза на адвоката, който той желае да упълномощи като негов процесуален представител пред въззивната инстанция, или да посочи основание за прекратяване на представителната власт на назначения му на основание чл. 95, ал. 2 ГПК в хода първоинстанционното производство адвокат, както и писмено да заяви дали наименуваната „въззивна жалба“ молба има характер на въззивна жалба, респ. да представи нова такава в срок. В изпълнение на дадените указания и в предоставения от съда срок ответникът е депозирал писмена молба, в която е уточнил, че молбата, наименувана „въззивна жалба“, има характер на въззивна жалба, като е приложил допълнение към същата, както и пълномощно в полза на адв. Я. Г..
В разпоредбата на чл. 260, т. 3 ГПК е предвидено изискване към съдържанието на въззивната жалба, а именно – да съдържа указание в какво се състои порочността на решението. Липсата на същото обаче не е основание за оставянето й без движение, респ. за връщането й /арг. от чл. 262, ал. 1 ГПК/. Следователно бланкетната въззивна жалба е допустима и редовна, като съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
В контекста на горното въззивната инстанция намира, че първоначално подадената молба от ответника, наименувана „въззивна жалба“, действително представлява такава по своя характер. Това е така, защото в нея, макар и бланкетно, т. е. без излагане на изрични доводи относно наличието на конкретни пороци в първоинстанционното решение, е заявено, че ответникът желае да обжалва същото, но не може да стори това сам поради обективни причини /недостатъчно знание и разбиране на български език/, като същевременно иска да бъде представляван от конкретен адвокат, различен от назначения му такъв, който обаче не може да ангажира договорно, тъй като не разполага с материална възможност.
В настоящия случай към бланкетната жалба е постъпило и допълнение, което действително не е депозирано в срока, регламентиран в чл. 259, ал. 1 ГПК, но изложените в същото доводи срещу атакувания съдебен акт изрично очертават предмета на обжалване /в кои части се атакува първоинстанционното решение/, за което няма пречка да бъде сторено и след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК /когато не се цели „разширяване“ на предмета на обжалване, отвън първоначално заявеното, което в настоящия случай не е налице/. Освен това, доколкото в настоящото производство съдът следи служебно за интересите на малолетното дете и не е ограничен от посоченото във въззивната жалба, няма пречка конкретни искания и 3 съображения да бъдат релевирани в по- късен момент /в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС./.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. че
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
С решение № 8315 от 09.05.2025 г., постановено по гр. д. № 53158/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 37- ми състав, е прекратен с развод сключеният между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните З. Ч. Ч. А. е предоставено на майката, при която е определено то да живее, на бащата е определен режим на лични контакти с детето /всяка първа и трета събота за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. без преспиване/, като същият е осъден да му заплаща чрез неговата майка и законен представител И. А. А. месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 09.09.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като претенцията за издръжка е отхвърлена за разликата над уважения размер от 350 лева месечно до пълния предявен такъв от 680 месечно, както и за предходен период. Първоинстанционният съд е заместил на основание чл.127а СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на бащата Ч. А. за пътуване на малолетната З.Ч. Ч. А. извън пределите на Република България, придружавана от своята майка И. А. А. или от определено от нея трето лице, до държавите членки на Европейския съюз за неограничен брой пътувания, несъвпадащи по време и продължителност с определения на бащата режим за лични контакти с детето и без да се променя местоживеенето му в Република България, за срок до навършване на пълнолетие на детето, също е заместил съгласието на бащата за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето З., представлявано от своята майка и законен представител И. А. А..
Постановено е след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното си име – Н., като на същата е предоставено и ползването на семейното жилище.
Допуснато е предварително изпълнение на решението. Със съдебното решение страните са осъдени да заплатят по 25 лева по сметка на Софийски районен съд, представляващи държавна такса за при решаване на делото по иска за развод, а Ч. А. – и сумата от 504 лева държавна такса върху определената на детето издръжка.
Не е спорно в производството и от приетото от първоинстанционния съд копие на дубликат от удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на детето З.Ч. Ч. А., родена на ******** г.
Спор не е формиран, а и въз основа на проведените социални проучвания и събраните гласни доказателства по делото се установява, че фактическата раздяла на И. Антова А. и Ч. А. е настъпила през месец май 2019 г., от когато непосредствените 4 грижи за З. са полагани от майката, при която е установено местоживеенето на детето При изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 СК от въззивния съд въззивникът Ч.
А. поддържа искане да полага грижи за детето си, като посочва, че не желае същото да пътува в чужбина, тъй като се страхува за безопасността на дъщеря си. Твърди, че не е виждал дъщеря си от 7 години. Споделя, че работи като пазач и живее на адрес на фирмата, в която работи /„Артекс Инженеринг“/, и по- точно – на строеж, намиращ се до България Мол, като получава по 7,50 евро на вечер или общо около 350 лева месечно.
При изслушването си от въззивния съд въззиваема страна И. А. А. твърди, че след като въззивникът е напуснал семейното жилище, той не е бил ограничаван да се вижда с детето, но е имало случай, в който бащата е взел детето и впоследствие няколко дни не го е върнал. Споделя, че иска детето да може да пътува в чужбина, за да посети роднините си по майчина линия, които живеят във Франция, както и за да може да участва в международни състезания по модерен балет. Споделя, че получава социални помощи и социална пенсия в размер на около 500 евро месечно, тъй като е с 80% установена трудова неработоспособност.
При изслушването си от въззивния съд по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет детето З. споделя, че живее заедно с майка си в триетажна къща, като посочва, че на долните етажи живеят лелята на майката й /С./, нейният съпруг и техните деца. Описва от какво се състои етажът, обитаван от нея и от нейната майката, като споменава, че една от стаите е предназначена за нейната баба, която обаче живее във Франция и която З. иска да посети, но няма тази възможност, тъй като баща й не е съгласен. Споделя, че скоро не се е виждала с баща си, но винаги когато ходи при него, той не й обръща внимание, не си говори с нея, а стои на телефона си, а ако двамата все пак си говорят, той й казва, че във Франция, ще я бият и няма да й дават да яде. Доверява, че би искала да посети Италия, тъй като иска да учи италиански език.
Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77761b89-74bd-48ec-971a-7dd38f302499