Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 362 от 05.09.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 459/2024
Вид
Решение № 362
Подписан
05.09.2024
В сила
09.10.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Велико Търново, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20244110200459 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на "Пътнически превози“ АД" чрез пълномощника си адв. Н. от ВТАК против НП № 762312-F755959 от 20.03.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново , Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ - София, с което за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 118 от ЗДДС е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева. В жалбата се твърди, че не се оспорват фактите възприети за установени в НП, единствено се спори не прилагането на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл се отправя искане настоящият съд да приеме, че са налице основанията за приложението му, отмени оспореното НП и предупреди дружеството-нарушител, че при последващо нарушение ще бъде приложена предвидената в закона санкция. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си като се поддържа депозираната жалба изцяло по подробно изложени мотиви в нея и се претендират разноски.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Донев, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 13.02.2024 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F755959 за това, че при извършена проверка на 25.01.2024 г. в търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 от ПР на ЗДДС - тоалетни на автогара Запад, находящ се на адрес ул. „Никола Габровски" № 74, стопанисван от „ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" АД с ЕИК 814190603 е било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство модел TREMOL S 21, номер на фискално устройство ZK138128, номер на фискална памет 50175419, съгласно дневен финансов отчет /отчет "X"/ № 000327/25.01.2024г. от фискалната памет /ФП/ общо налични парични средства - 0.00 лв.

Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 27.80 лв., съгласно собственоръчно изготвен опис на паричните средства от Валентина Борисова Илиева на длъжност - чистач в обекта. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. Служебно въведени пари в касата – 0.00 лв. и служебно изведени – 0.00 лв. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 27.80 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е била отразена чрез фискалното устройство.

Установените факти и обстоятелства при проверката били документирани с протокол за извършена проверка cepия АА № 0151381/25.01.2024 г. и приложения към него, съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК неразделна част от АУАН, с който представляващият или упълномощен негов представител е бил призован/поканен да се яви за съставяне на АУАН. Извършеното нарушение не било довело до неотразяване на приходи.

Акта за установяване на административно нарушение бил съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и връчен лично на представляващ дружеството – жалбоподател. В графа възражения не били отразени такива, както и в законоустановения срок не постъпили такива пред наказващия орган.

Въз основа на съставения АУАН административнонаказващия орган издал атакуваното НП № 762312-F755959/20.03.2024 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Централно управление на НАП, връчено на управителя на търговското дружество на 21.03.2024 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева.

Прието е, че „Пътнически превози" АД с ЕИК 814190603, не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби/сторно операции, да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ, чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, с което била нарушена разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност. Отразено било, че нарушението е извършено за първи път.

Установената фактическа обстановка се потвърждава от приетите по делото гласни и 2 писмени доказателства - протокол за извършена проверка cep. АА № 0151381/25.01.2024 г.; дневен финансов отчет /ДФО/ № 000327/25.01.2024 г.; КЛЕН за дата 25.01.2024 г.; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 25.01.2024 г.; декларация Кд 126 от 25.01.2024 г. и заповед № 504/14.04.1989 г.

Съгласно приетата по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, НП е издадено от компетентен орган. Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат в съдебно заседание отразените в акта констатации, като дават обяснения относно обстоятелствата на проверката и констатираното нарушение.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

На първо място, следва да се отбележи, че при извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения на установеното в ЗАНН производство по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са връчени на управителя и представляващ дружеството – жалбоподател.

От събраните писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че е осъществен състава на визираното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, доколкото в горепосоченото фискално устройство е установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство модел TREMOL S 21, номер на фискално устройство ZK138128, номер на фискална памет 50175419, съгласно дневен финансов отчет № 000327/25.01.2024 г. от фискалната памет общо налични парични средства - 0.00 лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 27.80 лв., съгласно собственоръчно изготвен опис на паричните средства от Илиева - чистач в обекта.

Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. Служебно въведени пари в касата – 0.00 лв. и служебно изведени 0.00 лв.

Установената промяна в касовата наличност била в размер на 27,80 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена чрез фискалното устройство. Така описаните фактически констатации не са оспорени от соченото за нарушител търговско дружество в момента на проверката, а впоследствие изложените възражения съдът възприема като неоснователни и защитна позиция.

Във връзка с изложените в жалбата оплаквания, че наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като наложената на дружеството имуществена санкция е несправедлива, настоящият съдебен състав счита, че формалният характер на нарушението, 3 засегнатите обществени отношения не могат да определят случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, поради което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да намери приложение, а случаят не може да се квалифицира като маловажен.

Всяко едно несъответствие между констатираната касова наличност и отразената по ФУ създава неяснота и невъзможност да се проследи реалния търговски оборот. Следва да се отбележи, че всяко регистрирано като търговец лице е длъжно да спазва законодателството, включително и данъчното такова, във връзка с дейността на представляваното от него дружество. От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че при определяне на конкретния размер на наложената санкция административнонаказващият орган е наложил такава в обоснован и законосъобразен минимален размер, предвиден за съответното нарушение /от 1000 лева/, като при отчитане на обстоятелствата, че нарушението е първо за дружеството, че по делото липсват данни за допуснати от търговското дружество други нарушения по ЗДДС, че нарушението не води до неотразяване на приходи, на жалбоподателя е била определена санкцията по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС в минималния предвиден в текста на закона размер, а именно в размер на 1000 лева /предвидената имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци е в размер от 1000 до 4 000 лева, съобразно действаща разпоредба към дата на осъществяване на нарушението/. Така определеното наказание, според настоящия съдебен състав, е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което не следва да бъде изменян. В случая се касае за нарушение, което е формално и за съставомерността на което не се изисква да се установи настъпването на общественоопасни последици. Фактът, обаче, че законодателят е възвел същото в самостоятелен състав на административно нарушение, без да е предвидил настъпването на някакви допълнителни вредни последици, освен имплицитно свързаните с деянието, сочи на това, че с формалното извършване на процесното нарушение, винаги се засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая обществени отношения. В този смисъл не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на гореизложените съображения съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и подлежащо на потвърждаване.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.

4

37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е заплатено юрисконсултско възнаграждение, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и следва да се присъди такова в минимален размер, според поисканото.

С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на страна направените от нея разноски в размер на 120 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 762312-F755959/20.03.2024 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на „Пътнически превози“ АД с ЕИК 814190603 на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева, като законосъобразно и правилно.