Решение № 2086 от 09.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12836/2023
- Вид
- Решение № 2086
- Подписан
- 09.04.2024
- Състав
- Любомир Луканов
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22а, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 22д · Закон за закрила на детето
- чл. 32, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 35, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 47, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 58, ал. 1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 2086 гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20231100112836 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 и чл.29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. чл. 22а, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) от бащата М. А. А. Ш. за връщане на детето Н.М. Ш., родено на ****г. в гр.Девентер, в държавата на обичайното му местопребиваване - Кралство Нидерландия (по-нататък в мотивите - Нидерландия).
Молбата на М. А. А. Ш. е постъпила в съда на 15.11.2023г. с искане за връщане на малолетния му син Н.М. Ш. в държавата на обичайното местопребиваване – Нидерландия. В молбата се твърди, че детето е родено на **** г. в гр. Девентер, Нидерландия, а родителите на детето са М. А. А. Ш. и Д. Д. Ш., които са сключили граждански брак на 28.08.2021г. в Република България и семейство е живяло в Нидерландия. Молителят поддържа, че веднага след раждането на детето то заживяло с двамата си родители в семейното жилище, находящо се в гр. Девентер. Плановете на родителите били да отглеждат детето си в Нидерландия, където семейството е живяло трайно през последните години. Веднага след раждането детето е регистрирано в регистъра на населението в Нидерландия на адрес в гр. Девентер. Поддържа, че след раждането на детето съпругата го помолила да ѝ предостави съгласието си за пътуване с детето до България, за да посети своите родители, а детето Н.М. да има възможност да се запознае със своите баба и дядо, като уговорката им е била майката да замине с детето на 23-ти август и да се върнат на 30-ти септември 2023 г. За целта на пътуването до България, молителят подписал специален документ, а институциите в Нидерландия 1 били уведомени.
Молителят поддържа също, че на 23 август 2023 г. ответницата и детето пристигнали в България с цел гостуване, като максималният им престой е трябвало да бъде да 30-ти септември 2023 г., но още преди да изтече този срок, през м. септември 2023 г. ответницата го уведомила, че не възнамерява да се върне в Нидерландия и че е взела решение да отглежда общото им дете самостоятелно в България. Молителят поддържа, че е бил изненадан, тъй като никога не е давал съгласието си за промяна на местоживеенето на детето и е изразил категоричното си несъгласие за промяна местоживеенето на детето. Майката отказала да се върне в Нидерландия, поради което молителят незабавно предприел мерки, като на 21.09.2023 г. подал молба до съда в Нидерландия за предоставяне на родителските права по отношение на детето Н.М. Ш..
Твърди, че ответника е инициирала съдебно производство с правно основани е чл. 49 и чл. 59 от Семейния кодекс пред Районен съд – Ямбол. Поддържа, че съпрузите никога не са обсъждали възможност детето да живее на място, различно от Нидерландия.
Молителят иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция и да бъде постановено връщането на детето Н.М. Ш. в държавата по обичайното му местопребиваване Нидерландия. В открито съдебно заседание лично и чрез упълномощения представител поддържа молбата и иска връщането на детето Н.М. Ш. в Нидерландия. Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита по съществото на спора.
Ответницата Д. Д. Ш., в писмен отговор, чрез представителя си по пълномощие, оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище за неоснователност. Възразява, че връщането на детето в Нидерландия не е в негов интерес, като се позовава на изключението по чл. 13 от Хагската конвенция.
Твърди, че след като е забременяла молителят системно е злоупотребявал с алкохол и наркотични вещества. Осъществявал е спрямо нея психически и физически тормоз.
Системно я обиждал и заплашвал. Поддържа, че и след раждането на детето отношението на молителя не се променило и два дни след изписването на майката и детето от болницата, М. отново злоупотребил с алкохол и наркотици. Поддържа, че на 18.06.2023г. дома им бил посетен от социални работници към закрила на семейството, които извели молителят от жилището и извършвали проверка всеки ден, а на бащата било разрешено да вижда детето по 30-40 минути и то в присъствието на трето лице.
Твърди, че поради страх от ескалиращото агресивно поведение на молителя, на 13.08.2023г. взела решение да напусне Нидерландия. Подържа, че е съобщила на съпруга си, че желае да прекратят брака си и да се прибере заедно с детето в Р.
България, където живеят нейните родители и близки от които ще получава подкрепа.
Излага, че М. дал съгласието си и дори придружил ответницата и детето до летището, а тя от средата на м. август се установила да живее с детето в дома на родителите си и подала молба за прекратяването на брака пред РС - Ямбол. Иска съдът да откаже връщане на детето в Нидерландия. Направени са доказателствени искания. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения представител, поддържа отговора на молбата и оспорва, че детето неправомерно е задържано в Република България, тъй като то се лекува и получава безплатна медицинска помощ.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за неоснователна поради ниската възраст на детето.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за 2 установено от фактическа страна следното:
С определението си по доклада на делото съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че детето Н.М. Ш. е родено на **** г. в гр.
Девентер, Нидерландия, и е син на молителя М. А. А. Ш. и на ответника Д. Д. Ш., които са съпрузи. Обявил е за безспорно в отношенията между страните, че бащата и молител в настоящото производство е изразил съгласие единствено за провеждането на неотложни действия, налагащи медицинска интервенция за запазване здравето на сина му Н.М. Ш. при пребиваването му в Република България. Със същото определение съдът е указал, че в доказателствена тежест на ответника Д. Д. Ш. е да докаже твърденията (възраженията) срещу молбата за връщане на детето, вкл. и твърденията, изложени в отговора на исковата молба за употреба на алкохол и наркотични вещества от молителя М. А. Ане М. Ш., което е продължило и след раждането на детето Н. и тази употреба на алкохола и наркотици представлява сериозна опасност за връщането на детето Н.М. Ш. в Кралство Нидерландия, с оглед възможността бащата да изложи детето на заплаха от физическо и психическо увреждане по смисъла на чл. 13, б.“б“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Страните не са възразили срещу доклада на съда (лист 158 от делото).
Страните не спорят също, че М. А. А. Ш. и Д. Д. Ш. са живели заедно до и след раждането на детето Н.М. Ш. в град Девентер, Нидерландия и до напускането на жилището от майката на 23.08.2023 г., в каквато насока са и изявленията на ответника при личното ѝ изслушване от съда (лист 289 от делото).
Видно от неоспореното писмено доказателство, представено в надлежно заверен превод от нидерландски на български език – Извлечение от Регистъра за родителски права, издадено на 02.10.2023г. от Окръжен съд Оверейсел, Кралство Нидерландия, детето Н.М. Ш. не фигурира регистрирано в регистъра и в този случай според нидерландското законодателство и двамата родители упражняват родителските права над детето. В Регистъра за родителските права са вписват само изключенията (лист 19 от делото).
От удостоверение за регистрация в база данни „Население“, издадено от община Девентер на 29.09.2023г. се установява, че детето Н.М. Ш., с нидерландско гражданство е регистрирано на адреса в гр. Девентер на ****г. (лист 27-29 от делото).
От неоспореното писмено доказателство, прието в превод на български език, се установява, че молителят е декларирал, че ще осигури подходящи условия, с които да гарантира защитата на детето Н.Ш. съгласно чл. 27, § 3 от Регламент 1111/2019 (ЕС) на Съвета, след неговото връщане. Декларирал е готовност при връщането на детето и майката да намери подходящо жилище и да поеме заплащането на наема за срок от 4 месеца и ще подкрепи майката по установяването ѝ в новото жилище и докато започне да реализира доходи (лист 309 от делото).
От приетото като неоспорено доказателство в превод на български език, имащо характера на становище от социалната служба на гр. Девентер, Нидерландия, подписано от социалния работник към Спешна линия за специализирани грижи Лотте Балласт, се установява, че при установяването ѝ в Нидерландия с детето Н.Ш., майката има право на социална помощ, вкл. и за осигуряване на жилище по ускорен ред, надбавки за наем на жилище, социални помощи за грижи за дете и за детски бюджет, като общата месечна сума може да възлезе на 2578.83 евро, а годишна сума на 30945.96 евро. Изрично е посочено, че докато г-жа Ш. не подаде заявленията, вкл. и молба за ускорената процедура по настаняване и отпускане на социалноосигурителни помощи, процедурата не може да започне, тъй като никой друг не може да направи това вместо нея.
3
По делото е приложен социален доклад, изготвен от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ямбол с изх. № ПР/Д-Я/231-001 от 05.12.2023г. Видно от извършеното социално проучване, детето Н.М. Ш. се отглежда и живее при майка си Д.
Д. Ш. в гр. Ямбол, ул. **** и не са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху неговото правилно развитие. Изразено е становище, че Д. Д. Ш. показва емоционална привързаност и демонстрира интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие.
Изслушан от съда в открито съдебно заседание от 02.02.2024г., молителят М. А.
А. Ш. заявява, че живее в Нидерландия, в гр. Девентер, на ул. **** и е самостоятелен предприемач в сектор „Информационни технологии“. На адреса са регистрирани с детето Н., но в момента молителят живее сам. Заявява, че може временно да наеме жилище във ваканционен парк в града в който живее за отглеждането на детето, а майката Д. ще се ползва с приоритет на пазара на жилища и ще получи социална помощ от нидерландската държава. Сочи, че най-важно за него е, че детето Н. ще има както баща, така и майка, с които ще може да отрасне. Има роднини, които могат да му помогнат в отглеждането на Н., ако то се върне само в Нидерландия. Заявява, че ще му бъде осигурена помощ от общинската здравна служба в домашни условия, където ще идва човек от общинската здравна служба за да помага в грижите за детето. Признава, че през уикенда пие бира или вино, но през седмицата почти не пие алкохол, а преди и по време на връзката му с ответника заедно с нея са използвали кокаин, но само преди раждането на детето Н..
Изслушана от съда в открито съдебно заседание от 08.03.2024г., майката Д. Д.
Ш. е заявила, че живее в гр. Ямбол, ул. **** при нейните родители. Заявява, че с молителя не са имали уговорка кога ще се върна в Нидерландия, а когато тръгвали с детето за България, службите в Нидерландия, накарали г-н Ш. да посочи конкретна дата за връщането ѝ с детето в Нидерландия, тъй като това е изискване на тамошните власти. Заявява, че си е купила еднопосочен билет, защото не са имали конкретна уговорка колко време ще стои в България и кога трябва да се върне. Сочи, че властите от Закрила на детето изрично са я предупредили, че ако живеят под един покрив тримата с бащата, те ще им вземат детето, ако не се разберат по някакъв нормален начин. Заявява, че не иска да се върне с детето в Нидерландия, тъй като не може да се справи със зависимостите на бащата към кокаин, диазепам, алкохол. Сочи, че тези зависимости на г-н Ш. са ѝ били известни преди раждането на детето, но през февруари месец той започнал лечение, което му било назначено от личния лекар и което продължило няколко седмици. Имало резултат, но преди 3-4 години той нямал тези зависимости. Страхува се за живота си поради заплахи от молителя.