Определение № 952 от 06.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. София, 06.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601342 по описа за 2026 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.П. М. – защитника на Г. Я. срещу определение от 17.09.2026г. на СГС, постановено по ЧНД 5212/26г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Г. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, наложено му по НОХД №757/2022г. на СОС за престъпление по чл.242 ал.2 от НК с остатък 4 /четири/месеца и 5/ пет/ дни.

В жалбата на адв.М. са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се сочи, че поправителното и възпитателното въздействие при изпълнението на присъдата било постигнато и изпълнени целите на наказанието. Изтъкват се доводи за нА.чие предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, но се оспорват изводите на съда, за категоричността на доказателства, сочещи поправянето на лишеният от свобода. Не било взето предвид, че рискът от рецидив бил относително нисък, Г. Я. полагал доброволен неплатен труд, включвал се активно във всички организирани колективни мероприятия на ЗООТ „***“, не проявявал агресия към затворническата администрация и лишените от свобода.

Иска се първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване на бъде отхвърлена като неоснователна.

Срещу въззивната жалба в законноустановения срок не е постъпило становище от заинтересованите страни.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материА.те по делото и 1 обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 17.09.2026г. на СГС, постановено по ЧНД 5212/26г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Г. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, наложено му по НОХД №757/2022г. на СОС за престъпление по чл.242 ал.2 от НК с остатък 4 /четири/месеца и 5/ пет/ дни. За да направи този извод първостепенния съд е приел, че не са нА.це всички предпоставки на закона лишеният от свобода да бъде условно предсрочно освободен, има все още дефицитни зони в изготвените на основание чл.154 ал.1 и чл.155 ал.1 от ЗИНЗС доклад и оценка от администрацията на Затвора гр.*** относно поведението му, поради което възпитателната дейност спрямо осъдения следвало да продължи, а молбата му за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода турски гражданин Г. Я. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 5 /пет/ години при Общ режим, наложено му по НОХД №757/2022г. на СОС за престъпление по чл.242 ал.2 от НК за извършен на 30.09.2022г. през Митнически пунк Калотина трафик на наркотични вещества от Република Сърбия за Република България кокаин 5540 грама на обща стойност 1 328 593,40 лв.От материА.те по делото се установява, че осъденият Г. Я. е започнал да търпи наказанието 5 /пет/ години лишаване от свобода на 5.10.2022г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 3/три / години 11/единадесет/ месеца и 17/ седемнадесет /дни, от работа 8/осем/ месеца и 8 /осем/дни или общо 4/четири/ години 7/седем/ месеца и 25/двадесет и пет/дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 4 /четири/месеца и 5/ пет/ дни.За да се прецени обаче дА. са нА.це всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. Я., първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останА.те доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са нА.це категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциА.зация в обществото с оглед нА.чните все още рискове. От материА.те по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода Г. Я. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил нисък 18 точки, който обаче е бил завишен на 24 точки заради извършени дисциплинарни нарушения. Все още обаче рискът за обществото е среден, въпреки отчетените ресурси на личността като трудоспособна възраст, приемане плана на присъдата и изпълнение на поставените задачи, дължимо поведение към затворническата

2 администрация, рискът от сериозни вреди към обществото все още е в средните нива и не е преодолян, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал доброволен труд, като чистач, също общ работник в затворническа кухня, но впоследствие е бил освободен от работа, награждаван е, но и наказван.

Осъденият Г. Я. показва колебливо поведение в мястото на лишаване от свобода, въпреки, че е адаптиран към пенитерциарнта средаи отношението му към служителите и останА.те лишение от свобода е в рамките на дължимото.

Въпреки индивидуалната работа с него през годините към настоящиято момент все още са нА.це дефицитни зони в областите, „Отношение към правонарушението“, както и „Умение за мислене“, което потвърждавата изводите, направени от първостепенния съд, че процесът на поправяне и корекционната работа с осъдения не е приключил. До голяма степен този процес зависи и от личностната мотивация на жалбоподателя, насочена към положителна промяна през оставащия период на изтърпяване на наказанието.За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са нА.це доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението му, че този процес е завършил няма как да бъде уважено.

Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че събраните доказателства по делото относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения Г. Я. не са убедителни и категорични, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането, изложено във въззивната жалба.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че процесът на пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършил, тъй като не са постигнати всички основни цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – към обществото, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице към позитивна промяна при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите. При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анА.зирал всички доказателствени източници, които са 3 от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави. В конкретния сълучай събраните данни не говорят за нА.чието на трайна, последователна и категорична промяна, при която поправителният ефект при изтърпяването на наказазанието да е реА.зиран успешно.

Отчетените в доклада съгласно чл.155 ал.1 от ЗИНЗС дефицитни зони не са преодолени, за да се приеме, че корекционния процес е завършил. Поради това и контролната инстанция приема за правилен извода на първостепенният съд за оставяне молбата без уважение, тъй като целите, заложени в изпълнение на присъдата на този етап не са реА.зирани в пълен обем.Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, а чрез съпоставяне и анА.з на всички доказателства и данни относно поведението на лишеният от свобода, както положителните от една страна, така и преценка за констатираните дефицитни зони от друга.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения Г. Я. обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, първи състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.09.2026г. на СГС, постановено по ЧНД 5212/26г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Г. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, наложено му по НОХД №757/2022г. на СОС за престъпление по чл.242 ал.2 от НК с остатък 4 /четири/месеца и 5/ пет/ дни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4