Решение № 127 от 15.09.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Велико Търново, 15.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Д.А

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000080 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 63/ 21.12.2021 г., постановено по т.д. № 27/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище в гр. София, да заплати в полза на ищеца Й. В. Р., ЕГН **********, от гр. Плевен, сумата 40 000 лева като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – травми, болки и страдания вследствие на ПТП, причинено виновно от А. М. А., ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, с ДК № ЕН 03****, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, съгласно Полица № 26/ 1120002390741, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.01.2021 г. до окончателното му изплащане, а иска за разликата от 40 000 лева до претендираните 80 000 лева и за законна лихва върху обезщетението за 1 периода от 02.10.2020 г. до 03.01.2021 г. е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника да заплати в полза на Плевенския Окръжен съд сумата 1 600 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на иска, както и сумата 146,50 лева, представляваща разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част на иска; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА, ответника да заплати в полза на адвокат Г. Й. от АК – гр. София, сумата 1 730 лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца да заплати в полза на ответника сумата 450 лева, представляваща разноски за депозити за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, според отхвърлената част на иска.

Недоволен от постановеното Решение в неговата осъдителна част, ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище в гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Д. ЗДР., е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда се довод за липса на противоправно поведение на деликвента. Твърди се, че е налице случайно деяние, което изключва наличието на деликт. При условията на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване, което обстоятелство не е било взето предвид от съда, както и че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева е прекомерно. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията.

Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваната част, алтернативно – да уважи възражението за съпричиняване и намали присъденото обезщетение с 80%. Претендират се разноски, като в жалбата е инкорпориран списък на разноските.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страната, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на съдебния акт, в обжалвана осъдителна част, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба от ищеца Й.

В. Р., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез пълномощниците адвокат Д. и адвокат Й. от АК – гр. София, срещу ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище в гр. София, с правно основание - чл. 432 от КЗ и с цена – 80 000 лева. В исковата молба ищецът твърди, че на 17.09.2020 г., в с. Ставерци, на *********, лек автомобил „Пежо-307“, с ДК № ЕН 03****, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, управляван от А. А., движейки се в посока с. Брегаре, поради недостатъчното внимание и наличието на животни на пътното платно, блъска преминаващия от дясно наляво кон и претърпява ПТП. Вследствие на него е пострадал ищецът, който бил откаран с кола на „Бърза помощ“ в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, където установили: счупване на черепа във фронталната област на няколко места, фрактура на зигоматичната кост, тавана на лява орбита, базотемпорално вляво; контузио капитис ет корпорис; фрактура рании региофронталис ет осис зигоматици синистра; контузио церебри; проникване на въздух в мозъчния паренхим; кръвноеквивалентни колекции вдясно фронтално, контузионни огнища с размери до 12/ 10 мм; кръвноеквивалентни колекции във фронталния синус; луксация ІІІ степен на горните резци, подлежащи на екстракция и където бил лекуван за периода от 17.09.2020 г. до 21.09.2021 г.

Ищецът твърди, че получените, вследствие на ПТП, открито счупване на свода на черепа, контузията на мозъка и разкъсно-контузна рана, му носят постоянна болка, пречат му да спи, изпитва силен световъртеж при изправяне, като травмите крият риск от тромбозиране, което в нередки случаи е животозастрашаващо. Ищецът разчита на помощта на своите близки за обикновените си ежедневни нужди. Вследствие на отстранените горни резци, към днешна дата пострадалият не може да се храни пълноценно и изпитва постоянни болки и неудобство, страда от нарушения в паметта, като забравя и моменти от ежедневието си. Възстановителният период за пострадалия тепърва предстои, като му предстоят редица изследвания. Инцидентът се е отразил и на психиката на пострадалия ищец, като той страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушение на паметта и вниманието, затруднена концентрация. Поради изживения стрес ищецът е постъпил на 25.09.2020 г. в МБАЛ „Кнежа“ ЕООД, на фона на остра хронична 3 сърдечна недостатъчност и захарен диабет, където е бил подложен на медикаментозна терапия и наблюдение до 02.10.2020 г. На 02.10.2020 г. ищецът е отправил към ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция, по която не му е било изплатено обезщетение.

Ищецът иска от съда да осъди ответника, да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване писмената застрахователна претенция – 02.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати адвокатско възнаграждение за оказаната по реда на чл. 38 от ЗА безплатна адвокатска помощ.

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 21/ 2021 г. по описа на съда, като ищецът е бил освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение, като е оспорил основателността на исковете поради наличието на случайно деяние. Отделно от това е възразил за наличието на съпричиняване от страна на ищеца поради непоставянето на обезопасителен колан, възразявайки и срещу размера на обезщетението, като прекомерен и срещу началния срок на претенцията за лихва за забава.

От фактическа страна се установява следното:

Към исковата молба е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от съдържанието на който се установява, че на 17.09.2020 г., в с. Ставерци, на *********, е станало ПТП между лек автомобил „Пежо307“, с ДК № ЕН 03****, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, управляван от А. А., който движейки се в посока с. Брегаре, се сблъскал с кон, който пресичал улицата, при което е пострадал пътника на предна дясна седалка Й. В. Р., който е бил транспортиран в болница в гр. Плевен с черепно-мозъчни травми.

Съдът служебно е изискал образуваното във връзка с ПТП Досъдебно производство ЗМ № 226/ 2020 г. по описа на РУ на МВР – гр. Долна Митрополия /Преписка № 6605/ 2020 г. по описа на РП – гр. Плевен/, от което се установява, че същото е прекратено по изрично искане на пострадалия ищец с Постановление от 30.03.2021 г. на районен прокурор.

Във връзка с установяване механизма на ПТП съдът е допуснал 4 извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Б. И. Б. е отговорил на поставените му задачи, като в о.с.з. на 15.11.2021 г. е заявил, че го подържа. Съдът е допуснал допълнителна задача, на която вещото лице е отговорило с допълнително Заключение, което не е било оспорено и е прието от съда.

За установяване на получените от ищеца травми и във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, поради непоставяне на предпазен колан, съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Н. М. е обсъдило доказателствата по делото, включително и представената с исковата молба медицинска документация и е отговорило на поставените му задачи, като заключението не е било оспорено и е прието от съда.

По делото е бил разпитан един свидетел.

При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да са налице едновременно следните предпоставки: деликт, валидно застрахователно правоотношение и отправена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.

Сложният фактически състав на деликтната отговорност включва следните елементи: виновно и противоправно извършено деяние, вреди, причинна връзка между деянието и вредата.

В заключението си по допуснатата от съда САТЕ вещото лице посочва, че А. А. е управлявала лекия автомобил със скорост от 76,4 км/ час при разрешена скорост от 50 км/ час, което представлява нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП. При скорост на движение от 76,4 км/ час опасната зона за спиране е 58,3 метра, а при разрешената скорост на движение – 30,7 м. В о.с.з. на 06.12.2021 г. вещото лице заявява, че при разрешената скорост ударът е могъл да се предотврати, а при скорост от 76,4 км/ час – не, с оглед показанията на А. А. в о.с.з., че е забелязала коня на около 40-50 метра встрани до пътя. В свидетелските си показания А. А. заявява, че „По начало там има животни, които пасат“, което означава, че пасящият край пътя кон е бил предвидимо препятствие и не е налице твърдяното от ответника „случайно деяние“, като 5 въззивният съд изцяло споделя мотивите на първостепенния съд и с оглед избягване на преповтарянето им, препраща към тях. В резултат на виновното и противоправно деяние на деликвента, на ищеца са причинени травми, във връзка с които ищецът е претърпял болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с деянието, т.е. налице е съставът на деликтната отговорност.

Съгласно СМЕ, която въззивният съд кредитира като неоспорена от страните и обективна, ищецът е получил следните увреждания: многофрагментно счупване на черепа; контузия на мозъка; загуба на съзнание; посттравматичен САХ, причинили му разстройство на здравето, временно опасно за живота и избиване на горните резци, причинило му трайно затруднение на дъвченето и говора за срок по-голям от 30 дни, които увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Тези увреждания са причинили на ищеца болки и страдания, по-силни непосредствено след получаване на уврежданията и за периода от 1,5-2 месеца след ПТП, които представляват неимуществени вреди и следва да бъдат обезщетени. Вещото лице посочва, че вследствие на настъпилото ПТП са налице трайни последици за здравословното състояние на ищеца, изразяващи се в затруднение на дъвченето и говора му, а в открито съдебно заседание заявява, че претърпеният стрес е отключил заболявания на сърдечно-съдовата система и от диабет при ищеца, които обстоятелства също следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението.