Решение № 104 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330104025 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. П. П., ЕГН: **********, против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 20060429, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 4770, 80 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2009г. до изплащане на вземането; 826, 12 лева – договорна лихва за периода 12.07.2006г. – 22.04.2009г.; 173, 08 лева – наказателна лихва за периода 12.07.2006г. – 22.04.2009г.; 115, 04 лева – държавна такса и 240, 04 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2009г. по ч.гр.д. № 5783/2009г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.05.2009 г. от Районен съд Пловдив на осн. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 5783/2009 г. на Районен съд - Пловдив е било образувано изпълнително дело № ** г. по описа на ** **, рег.№ 824 с длъжник Т. П. Н., ЕГН- **********.

Ищецът излага, че към настоящия момент е с фамилно име П., тъй като след р. е възстановила предбрачното си фамилно име. Изпълнителният лист е издаден за 4 770.80 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.05.2009 г. до окончателно изплащане ,999-20 лв. неолихвяеми вземаниямораторни лихви, обезщетения и др., както и за 355.08 лв. присъдени разноски 1 по делото. Първоначално по изпълнителния лист било образувано ** по описа на **, впоследствие архивът на ** бил предаден на **, при който ** дело е с № **, а по молба на взискателя от 08.12.2013 г. изпълнителното дело е продължено от ** ** под № ** г. Следващото искане от взискателя за извършване на действия на принудително изпълнение било на 08.12.2023 г. за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжницата и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.

Ищцата твърди, че изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция. За период, много по- голям от две години, а именно за времето от 2012 до 2023 г. по изпълнителното дело от взискателя не е искано извършването на никакви изпълнителни действия . През посочения период не са и извършвани действия на принудително изпълнение от **. Искане за извършване на действия на принудително изпълнение е извършено от взискателя на 21.02.2012 г., на която дата е постъпила молба в деловодството на ** по ** г.

Ищцата сочи, че така описаното вземане, предмет на изпълнителното дело не съществува. Вземането на ответното дружество е погасено по давност в пълен размер. С оглед прекратяването на изпълнителното дело поради перемиране/т.е. изтичане на двугодишен срок, през който взискателят не е искал и реално не са извършвани действия на принудително изпълнение/, към деня на предявяване на настоящия иск е изтекъл и петгодишният давностен срок съгл. чл. 110 ЗЗД, съгл. която разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Прави възражение за погасяване по давност в пълен размер на вземанията на ответното дружество на осн. чл. чл. 110 ЗЗД. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

2

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.

№ 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът за ищеца е налице правен интерес да отрече дължимостта на вземането по изпълнителния лист.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на кредитора „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД е издаден изпълнителен лист от 18.05.2009г., по ч.гр.д. № 5783/2009г. по описа на Районен съд – Пловдив /на л. 45 от делото/ за процесните вземания, въз основа на който на 16.11.2010г. е образувано Изпълнително дело № 601/2009г. по описа на **, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, като впоследствие архивът на ** е предаден на **, пред който е продължено изпълнителното дело за процесните вземания под № **г, а по молба на взискателя изпълнителното дело е продължено пред ** ** и е с № **г.

С Разпореждане на ** **, с рег. № 824, с район на действие ПОС от 19.01.2015г. и във връзка със сключен Договор за цесия между „Юробанк България“ АД и ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като взискател по изп. д. № **г. е конституиран настоящия ответник „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се посочи, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че 3 вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Актуалната съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

В настоящия случай, Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 5783/2009г. по описа на Районен съд – Пловдив е издадена на 18.05.2009г. и е влязла в сила най-късно на 18.05.2009г. /датата на издаване на изпълнителния лист/.

Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата молба се твърди, че такива не са предприети.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но ** бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 4

ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а ** може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Съдът намира за необходимо да посочи, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това ** е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, ** не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали ** го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.