Решение № 260519 от 19.04.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260519/19.4.2021г. гр.в., 16.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на първи март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4369 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от Община п., област т. , представлявана от Кмет на Община – п. – д-р л.в., чрез адв. Р.Д. против НП № НЯСС-140/27.08.2020 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл. 200 ал. т.39 от Закона за водите й е наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева за нарушение на чл. 190а ал.2 , във в190а ал.1 т.3 от ЗВ.

В жалбата се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно е ангажирана отговорността на Община-в. за неизпълнение на предписание по чл. 190а ал.1 т.3 от ЗВ, доколкото съгласно Договор за отдаване на концесия на язовир „а.“ от 16.05.2013 г. задълженото лице е „Н.“ЕООД с ЕИК *********, според който концедентът предоставя на концесионера, а концесионера приема да упражнява право на управление, експлоатация и поддръжка върху обект язовир „а.“, включително инфраструктура и принадлежностите, които го обслужват за срок от 35 години. Излага се становище, че предписанията е следвало да бъдат изготвени и връчени на концесионера на язовира с оглед наличието на цитирания концесионен договор. , съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗВ. Счита се, че чрез договора е налице делегиране на правомощията от страна на Община – п. на „Н.“ ЕООД по отношение на процесния язовир. Сочи се, че в Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите се визира КИС само за отпадни води, каквито от язовир „а.“ не се кумулират Твърди се, че язовир „а.“ е построен и въведен в експлоатация около 1960 г. и съгласно действащото законодателство в този период не се е изисквало предвиждане и изграждане на КИС, съотв. проектът за КИС не може да бъде неразделна част от работния проект за язовирна стена, а ако такова предписание е задължително, то следва да бъде изготвено и връчено на концесионера на язовир „а.“ – „Н.“ЕООД. Сочи се, че са изпълнени предписанията на комисиите, назначени със Заповед на областните управители по чл. 138а от Закона за водите, като е възстановено експлоатационното състояние на преливника, съотв. е осигурена проводимост, осигуряваща безпрепятствено провеждане на високи води. Излага се становище, че деянието е несъставомерно, доколкото язовирът отговаря на условията на чл. 141а ал.3 от ЗВ и като малък е неопасен такъв не подлежи на контрол от Държавната агенция за метрологичен и технически контрол. Твърди се, че АУАН № 005-027/10.03.2020 г. , съставен от

Р. К.Р. в качеството му на инспектор в РО НЯСС „Североизточна България“ при ДАМТН не е постъпвал в Община -п., съотв. не е връчен по надлежния ред и не е дадена възможност по реда на чл. 44 от ЗАНН да се възрази срещу съставяне на акта. При условията на евентуалност – при преценка на обществената опасност на осъщественото деяние се иска да бъде съобразено, че вследствие на същото не са настъпили вредни последици за хора, околна среда или инфраструктура. Иска се НП да бъде отменено и на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, изпраща представител – адв.Д., която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед посочените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от мл.експерт, юрист към ДАМТН – Е.З., в което излага становище по същество на делото и доводи за незаконосъобразност на депозираната жалба. Иска се НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и н на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН да се присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.04. 2019 г. служители на РО на НЯСС

„Североизточна България“ - св. Р.Р. и Я. Д., инспектори в цитираното учреждение извършили проверка на язовир „а.“, находящ се в имот с № 000015 в землището на с.а., общ п., обл. т. със завирен обем от 18 000 куб.м.

Установено е, че язовирът, съгласно акт за публична общинска собственост № 2657/14.02.2000 г. е собственост на общ.п., обл. т.. От контролните органи е извършен оглед и проверка на преливното съоръжение на язовира, при които било установено, че на входната част на преливника има изронен бетонов ръб, като след бетонната част следва отвеждащ канал, който е с трапецовиден земен профил, чиито странични стени са започнали да се рушат. Констатирано било при огледа и, че дъното на отвеждащия канал е започнало да се рони, съотв. вследствие на констатираните повреди е нарушена проводимостта на преливното съоръжение. С оглед на направените констатации за проверката бил съставен констативен протокол № 05-04-17/04.04.19 г. , в който в пункт 2/ било дадено задължително предписание да се представи проект за укрепване отвеждащия канал и бързотока на преливника на язовира, като бил посочен срок за изпълнение на предписанието до 31.10.2019 г.

В констативния протокол било посочено, че съгласно чл. 190а ал.2 от Закона за водите за изпълнението на всички предписания е отговорен собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея. Посочено било, че за изпълнението на задължителните предписания собственикът следва писмено да уведоми председателя на ДАМТН чрез Регионалния отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „Североизточна България“ с адрес: гр. в., ул. Мургаш № 5 ет.3. Протоколът бил подписан от представляващ Община – п., а именно от С. С.Н. на длъжност ст. експерт в Дирекция „ФСДУС“ в Община -п., участвала и в хода на проверката като представител на собственика на язовира.

След като до 27.01.2020 г. в ДАМТН, включително чрез Регионалния отдел

„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „Североизточна България“ с адрес: гр. в., ул. М. № * ет.* не постъпил проект за укрепване на отвеждащия канал и берзотока на преливника на язовир

„А.“, била извършена нова проверка на язовир „А.“ с участието на инспектори при РО НЯСС „Североизточна България“ – св. Р.Р. и св. И.И.. Вследствие на извършената проверка , чрез оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че липсва изготвен проект на укрепването на отвеждащия канал и бързотока на преливника. За проверката бил съставен протокол № 05-04-9/30.01.2020 г. , в който било констатирано, че не е изпълнено задължително предписание с посочен срок за изпълнение до 31.10.2019 г., а именно – да се представи проект за укрепване на отвеждащия канал и бързотока на преливника на язовира в ДАМТН. Посоченият протокол бил подписан от представител на собственика на язовира – Станислава Николова на длъжност ст.експерт в дирекция „ФСДУС“ в община п..

На 05.02.2020 г. на Кмета на Община п. чрез представляващо го лице, а именно – св. М.

Г. в качеството на деловодител в Община -п. е връчена покана за съставяне на АУАН. След като на посочената в поканата дата и час не се явил представител на Община - п., на 10.03.2020 г. св. Р.Р. съставил на собственика на язовир „а.“АУАН за извършено нарушение на чл. 190а ал.1 т.3 от Закона за водите.

През мес.март 2020 г. било възложено на полицейски служители при РУП -п. към МВР – св. Й.Й. и И. И. да осъществят връчване на съставения АУАН на кмета на Община п.. След като на неустановена дата посочените полицейски служители не установили кмета на Община- п., същите повторно посетили административния адрес на въззивника, като на 24.04.2020 г. актът бил предявен на кмета и последният бил запознат със съдържанието му, но отказал да го подпише. В качеството на свидетел на отказът да бъде осъществено връчване на акта и да бъде подписано неговото съдържание бил вписан св. Й., който положил подпис в това качество.

На 27.08.2020 г. въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 200 ал.1 т.39 от Закона за водите е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. Р., свидетелят по установяване на нарушението и съставяне на акта – св. И., както и свидетелят на отказът да бъде подписан и получен препис от акта от кмета на Община п. – св. Й.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетели са разпитани св. Г. – деловодител в Община п. и св. С. Н. – на длъжност „старши експерт“ в Дирекция „Стопански дейности и управление на собствеността“ към Община п.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, част от които се явяват и преложените към жалбата документи, които се комплектоват с преписката на осн. чл. 60 ал.2 от ЗАНН, както и заверено копие № 15-94-1141/23.11.2020 г. , издадено на Община п..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане и по същество е основателна по следните съображения.

Обжалваното НП № НЯСС-140/27.08.2020 г. на Зам. председателя на ДАМТН е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 201 ал.12 от ЗВ и видно от заверено копие на Заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, а АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. чл. 201, ал. 11, във връзка с чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 2, т.

3 и т. 4 от Закона за водите, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощава длъжностните лица от Главна Дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, сред които и (под № 55) Ц. С. И. – инспектор в РО НЯСС СБ, да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 200, ал.

1, т. 13а, т. 18, т. 22 и т. 38-43 вкл. от Закона за водите.

Административно-наказателното производство се е развило в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН Доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, нарушителят следва да се счита открит към датата на извършване на проверката, на която е констатирано неизпълнението.

От тази дата започва да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил изтекъл към датата на съставяне на АУАН.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от

ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са дерогирани нормите на чл. 40 ал.1 и чл. 43 ал.1 от ЗАНН, като е гарантирано правото на защита на наказаното лице и в първата фаза на административно-наказателното производство. От приобщената по делото чрез АНП разписка се установява, че поканата за съставяне на АУАН е била надлежно изпратена и връчена на въззивника и е получена от св. М. Г., за която от разпита й се установява, че осъществява трудовите функции на длъжност „деловодител“ в Община -в..