Решение № 31 от 10.07.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велики Преслав, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243610200105 по описа за 2024 година Производството по ВАНД 105/2024 г. по описа на ВПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба С. Х. М. с ЕГН ********** с адрес в с.***, ул.“***“№*, срещу НП №24-0869000386/5.03.2023г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-гр.Шумен, Сектор Пътна Полиция - Шумен, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 лв и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С жалбата се иска отмяна на издаденото НП, аргумент за което се сочи неправилно отчитане наличието алкохол в кръвта на жалбоподателя във взетата му при извършената проверка проба.

В съдебни заседания, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба, като в подкрепа на изложеното в същата релевира и установеното в хода на съдебното следствие по делото, а именно – по ниска стойност на концентрация на алкохол в кръвта на М., предвид допусната и изготвената експертиза на контролната проба на същия, с оглед и на което излага, че доколкото не се спори относно това, че е извършено нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то и следва жалбоподателят да бъде санкциониран с оглед новите резултати по чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не по посочената в НП хипотеза на т.2 от тази разпоредба.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РПШумен не изпращат представител в съдебно заседание, като в съпроводително писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН и в нарочна молба от пълномощник, наказващия орган развива становище по същество и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, както бъдат присъдени и разноски за юрисконсулско 1 възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 08.02.2024 г., около 17,30 ч. жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег № В 64 96 НС. Същият се движел по ул.“Марица“, в посока към ул.“Георги Димитров“ в с.Кочово, когато извършващите проверка на друг автомобил полицейски служители – св.Х. и св.Ц. забелязали, че след отправено предупреждение от непознат мъж на турски език, с което му било казано да се връща и възприето от разбиращия този език св.Х., водъчът му променил посоката си на движение, като се върнал назад, паркирал автомобила пред дом №4 на ул.“Марица“ и слязъл от него.

Полицейските служители своевременно се насочили към лицето управлявало автомобила, чиято самоличност установили и по отношение на който, предвид, че видимо бил употребил алкохол, решили да извършат съответната за това проверка. Същият отказал да бъде тестван с техническо средство, предвид и което, му бил издаден и Талон за медицинско изследване № 097721, който му връчили в 18: 15 часа на 08.02.2024 г. с указание да се яви в Спешно отделение към Велики Преслав МБАЛ до 120 минути, т. е. до 20: 15 часа. М.. се явил в лечебното заведение и в 19: 45 часа дал кръв, при изследване на която се установило наличие на 0, 81 промила алкохол. Възоснова на това и събраните по преписката материали св.Н. – автоконтрольор в Сектор ПП – ОД на МВР-Шумен съставил на жалбоподателя АУАН за това, че управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда – до 1,2 вкл., а именно – 0,81 промила повторно, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който бил предявен на водача и той подписал без възражения. Въз основа на материалите в преписката административно-наказващия орган издал и обжалваното НП №24-0869-000386/5.03.2023г г. за извършеното от С. Х. М. на 08.02.2024 г. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 8 на хиляда - 0, 81 промила, установено с представената от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол за химическа експертиза № 49/13.02.2024 г. С НП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП н а М. били наложени административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв. и административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, като АНО правилно и не възприел налична повторност при осъществявена на деянието, посочена като такава в издадения АУАН.

Н П било връчено на М. лично на 07.03.2024 г., като същият не се е възползвал изрично от правото си, предвидено в чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, да поиска в 7дневен срок от връчване на НП за своя сметка повторно извършване на химически анализ, чрез органа по производството, доколкото и направил такова искане, в срока по чл.27, ал.3 от Наредбата , но до ШРС, с Жалбата срещу издаденото НП, подадена на 11.03.2024 г. до Районен съд - Шумен, уважено от настоящия съдебен състав и чието заключението при извършеното н а 30.05.2024 г. експертно изследване на кръвната проба дадена от М. на 08.02.2024 г., сочи за установено наличие на 0, 62 промила алкохол в контролната кръвна проба.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на 2 настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – полицейските служители св.Х., св.Ц., св. Н. и св.Й., са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници, а именно – изготвените по делото СХЕ и повторна такава, обективирали посочените в същите резултати от изготвените изследвания на взетата на 08.02.2024 г. кръвна проба от М. и които са отчели стойности над 0,5 промила алкохол.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от ЗДвП.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, а и не се спори от страна на жалбоподателя, че същият на посоченото дата и място в НП е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол, установена по надлежния ред съобразно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Основният въпрос е свързан с нивото на концентрация на алкохол в кръвта на същия, предвид различие в получените изследвания, видно от изготвените експертизи, което според първоначалната такава е с показатели от 0,81 промила, а повторната – 0,62 промила.

Съгласно чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози „в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4“.

Съгласно посоченото правило, в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление /каквато е и настоящата хипотеза/ изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически 3 анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от посочената наредба. Този срок към момента на депозиране на въззивната жалба в деловодството на наказващия орган не е бил изтекъл. В чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 е посочено, че пробите по ал. 1 и контролните проби към тях се съхраняват за срок не по-малък от 3 месеца. Този императивно установен минимално предвиден период не е бил изтекъл към датата на депозиране на въззивната жалба – на 11.03.2024 г. Своевременното искане от страна на лицето, макар и адресирано до Районен съд-Шумен, чрез ОДМВР-Шумен, не е довело до предприемане от страна на наказващия орган на последващи действия по гарантиране пълноценното упражняване правото му на защита, като преписката е изпратена в съда на 20.03.2024 г., където е била входирана на следващия ден.

Доколкото и настоящият съд прие, че при наличие на предпоставките по чл. 27, ал. 3 от Наредбата за упражняване на правото на защита на санкционирания жалбоподател, за компетентните органи възниква задължението да се допусне повторно извършване на химически анализ, като в случая срокът за упражняване на правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата е спазен с подадената в 7-дневния срок от връчване на наказателното постановление жалба, а към тази дата не е изтекъл и тримесечният срок по чл.

26, ал. 4 от Наредбата за съхранение на пробите кръв, то и след предпримане действия за запазване на контролната проба, съдът допусна и назначи експертиза за повторен химически анализ на дадената на 08.02.2024 г. кръвна проба на М..

Видно от заключението на същата при използван газхроматографски метод на изследване е установено наличие на алкохол в кръвта от 0,62 промила. Именно и този резултат, настоящият състав счита, че следва да бъде кредитиран и определящ за прилагането на предвидената от законодателя санция за осъщественото от жалбоподателя нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, аргументът за което е изводим именно и от допуснатата от законодателя възможност за провеждане на контролно изследване по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. при съответните за това предпоставки, които съдът преценява за налични към конкретния случай.

С оглед изложеното, съдът намира за доказано по категоричен начин извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съобразно която " На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози ".

Налице е задължение за бездействие, с което, при описаната по-горе фактическа обстановка, М. не се е съобразил – и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.

Съгласно на чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. ".