Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 132 от 05.03.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 105/2025
Вид
Определение № 132
Подписан
05.03.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.458 · Граждански процесуален кодекс
  • §127 · Закон за устройство на територията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 05.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от И. К. П. против определение №898/14.11.2024г., постановено по в.гр.д.№627/24г. по описа на ДОС, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№19743/09.09.2024г., подадена от И. К. П., длъжник в изпълнителното производство, против Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№20928/06.08.2024г. на ЧСИ Н.Н., рег.№810 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Добрич, издадено по изп.д. №177/10г. по описа на ЧСИ, и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.

Въззиваемият Н. Н. Б., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№627/24г. по описа на ДОС е образувано по подадената от И. К. П. жалба вх.№19743/09.09.2024г./по описа на ЧСИ, подадена по пощата на 05.09.2024г./ против действие на ЧСИ Н.Н., рег.№810, район на действие ОС-Добрич, по изп.д. №20108100400177 - Постановление 1 от 06.08.2024г. за възлагане на недвижим имот, находящ се в с.Победа, общ.Добричка, обл.Добрич, представляващ поземлен имот/дворно място/, с пл.№251, с площ от 1000 кв.м., за който е отреден парцел XIII, кв.42, целият с площ от 1070 кв.м., при съответни граници, върху който има построени жилищна сграда и стопански постройки, които не са предмет на публичната продан, на Никола Стоянов Щерев за сумата от 7 050лв.

В жалбата се твърди, че постановление за възлагане е незаконосъобразно, т.к. продаденият недвижим имот е несеквестируем на осн. на чл.444, т.5 от ГПК.Излага се, че липсата на надлежна регистрация на длъжника като земеделски стопанин към датата на налагане на възбраната върху недвижимия имот, т.е. към момента на насочване на изпълнението, не го лишава от закрилата на закона.Терминът „земеделски стопанин“ не следва да се тълкува ограничително и само съгласно дефиницията, дадена в Закон за подпомагане на земеделските производители, т.е. само лица, извършващи земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната, които имат регистрация, съгласно изискванията на закона, защото така се изключват от защита лицата, които се самоиздържат от производството на продукция в поземления си имот.Понастоящем /от 2023г./ жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин, процесното място се използва като градина, има засадени овощни дръвчета, в друга част има засети полски култури.Постановлението е незаконосъобразно и защото в централната част на поземления имот има постройки-къща, описана в договор за доброволна делба от 19.08.2013г., и стопанска сграда, представляваща търпим строеж по см. на §127 от ПЗР на ЗУТ, които не са описани и оценени и тяхната теренна площ следва да бъде изключена от общата площ на продаваното дворно място, отделен е и въпросът как е оценен продаваният и възложен недвижим имот.Поради изложените основания се претендира обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено.

Въззиваемият Н. Н. Б., редовно уведомен, не е депозирал в срока по чл.436, ал.3 от ГПК възражение по жалбата.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действие.

Изп.д.№20108100400177 е образувано на 04.06.2010г. въз основа на изп.лист №247/28.05.2010г., издаден по ч.гр.д.№2574/10г. по описа на ДРС в заповедно производство, с който И. К. П., в качеството на издател, и Николай Димитров Б., в качеството на авалист, са осъдени солидарно да заплатят на „Алианц Банк България“АД посочените в листа парични суми, дължими по запис на заповед, издаден на 06.03.2008г.Присъединен по право взискател на осн. чл.458 от ГПК е държавата за дължимите й от длъжниците публични вземания, посочени в представените по делото удостоверения по чл.191, ал.4 от ДОПК.В хода на изпълнителното производство солидарният длъжник Николай Димитров Б. е изплатил целия дълг към взискателя „Алианц Банк България“АД и на осн. чл.429, ал.1 от ГПК е поискал да бъде конституиран като взискател в производството на мястото на първоначалния/същият поради 2 изплащане на дълга е поискал прекратяване на делото/, конституиран от ЧСИ като взискател с постановление от 15.11.2018г. за сумата от 13 288, 63лв.Николай Димитров Б. е починал на 26.11.2021г. и като взискател е конституиран единственият му наследник по закон Н. Н. Б., низходящ.По искане на взискателя принудителното изпълнение е насочено и към недвижим имот, притежаван от длъжника, находящ се в с.Победа, общ.Добричка, обл.Добрич, представляващ поземлен имот/дворно място/, с пл.№251/част/, с площ от 1000 кв.м., за който е отреден парцел XIII, кв.42, целият с площ от 1070 кв.м., при съответни граници/без построените в него жилищна сграда и стопански постройки/, придобит в индивидуална собственост с договор за доброволна делба от 19.08.2013г., сключен в изискуемата форма, вписан в СВДобрич на 19.08.2013г.Върху имота е вписана възбрана по искане на взискателя на 16.10.2014г. и извършен опис на 15.09.2021г., насрочени са няколко публични продани, обявени за нестанали, поради неявяване на наддавачи.С постановление от 06.06.2024г. е насрочена публична продан за периода 17.06.2024г.-17.07.2024г., при определена началната цена при проданта-7 040лв.На проведена за посочения период публична продан с протокол от 18.07.2024г. за купувач е обявен Никола Стоянов Щерев единствено лице, подало наддавателно предложение, за предложената от него цена от 7 050лв.След внасяне на дължимия остатък от продажната цена на 01.08.2024г./6 346лв./ и дължимите такси, с постановление за възлагане от 06.08.2024г. същият му е възложен.

Съгласно нормата на чл.435, ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.В подробно цитираната от настоящата инстанция жалба вх.

№19743/09.09.2024г. не са въведени каквито и да било оплаквания във връзка с извършено наддаване и възлагане по най-високата предложена цена.Както е разяснено в т.8 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК, с приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.При действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат извън предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на 3 изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

Настоящата инстанция, прилагайки разрешенията в задължителното за съдилищата горецитирано ТР, приема, че нормата следва да се тълкува така, както е посочено в него, поради което и при липса на каквито и да било оплаквания във връзка с действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването, така подадената жалба се явява недопустима, т.к. постановлението за възлагане не се обжалва по посочените съображения.За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят е обжалвал насочването на принудителното изпълнение към недвижимия имот с твърдения за несеквестируемост, като с решение №127/03.05.2023г., постановено по в.гр.д.№268/23г. по описа на ДОС, и решение №218/01.08.2024г., постановено по в.гр.д.№452/24г. по описа на ДОС, жалбите му са оставени без уважение, като е прието, че липсата на надлежна регистрация не лишава лицето, което реално развива селскостопанска дейност и твърди да се издържа от същата, от закрилата на закона, респ. наличието на формална регистрация като земеделски стопанин не предпоставя защитата по чл.444, т.5 от ГПК, ако длъжникът не осъществява селскостопанска дейност в недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, която да е източник на препитанието му и да осигурява доходи за обичаен начин на живот на него и семейството му.Установено, че към момента на насрочване на публичната продан, вкл. последната, длъжникът е регистриран като земеделски стопанин, но представените регистрационна карта и анкетни формуляри не доказват качеството му на такъв, реално извършващ селскостопанска дейност, характера, естеството и обема на същата.Процесното дворно се намира в границите на урбанизирана територия и е урегулиран поземлен имот, за него е налице отреждане по плана на населеното място и фактически не се използва като градина, в него липсват посочените в анкетните формуляри овощни насаждения, поради което е прието, че към момента на насочване на принудителното изпълнение посредством насрочване на публичната му продан, имотът не е несеквестируем и може да бъде предмет на изпълнение.По отношение на сградите в имота следва да се посочи, че същите не са предмет на принудително изпълнение, съответно на постановлението за възлагане, обстоятелство, което изрично е посочено от ЧСИ.

По изложените съображения, съдът приема, че жалбата, с която е бил сезиран ДОС е недопустима, предвид което производството по същата е подлежало на прекратяване.Постановеното в този смисъл обжалвано определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

4

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №898/14.11.2024г., постановено по в.гр.д.

№627/24г. по описа на ДОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5