Решение № 260014 от 23.09.2020, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№

2020г., гр. Велинград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА при секретаря Донка Табакова, като разгледа а.н.дело №

256/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.В.Н., против Наказателно постановление № 20-1006-001052 от 21.04.2020г. на Началника група към ОДМВР Пазарджик, сектор „пътна полиция“, с което на жалбоподателката, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, са наложени административни наказания, глоба в размер на 850,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на

Министъра на вътрешните работи на водача се отнемат 12 точки.

Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи за приложението на чл. 13, ал. 1 НК, във вр. чл. 11 ЗАНН и липса на обществена опасност на нарушението. Не се отрича управлението в населено място с превишена скорост над допустимата, но се излагат съображения, че поведението е правомерно с оглед особената обстановка, при която е извършено деянието, а именно за да се спаси по-висш интерес-здравето на пострадалото дете.

В съдебно заседание Н., чрез адв.

Мандраджиев АК Пазарджик, поддържа жалбата. Позовава се на допуснати процесуални нарушения относно спазване на срока по чл. 34 ЗАНН.

Претендира разноски.

Насрещната страна, в писмено становище, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН- препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателката на 07.05.2020г., а жалбата е подадена на 08.05.2020г. от лице с правен интерес да обжалва, поради което е процесуално допустима.

След като съобрази становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.10.2020г., в гр. Велинград, на ул. „Юндола“, на кръстовището с ул. „Г. Бенковски“, служителят на ОДМВР Пазарджик младши автоконтрольор Г.И.Г., при осъществяване на контрол по ЗДВП, заснел с преносима система за контрол на скоростта на МПС - ATCC -ARH CAM S1, движение /в посока към центъра/ на лек автомобил АУДИ А6 с peг. № РА 8726 КН, със скорост 120 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч. за населено място. След направена в информационната система на МВР справка било установено, че превозното средство-лек автомобил АУДИ А6 с peг. № РА

8726 КН е собственост на М.И.Н.от гр. Велинград. Преписката била изпратена до РУ-Велинград за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика. М. попълнил такава на 21.01.2020г., в която посочил, че „на 09.10.2020г., около 11,30 часа“ автомобилът се управлявал от Н.В.Н..

На 04.03.2020г. до РУ Велинград била изпратена за връчване покана до Н.В.Н. за явяването й на 25.03.2020г. в 08,30 часа в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пазарджик за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 19.03.2020г. на Н. /личното име не се чете/.

На посочената в поканата дата, жалбоподателката не се явила за съставяне на АУАН, поради което на 25.03.2020г. до същата била изпратена повторно покана, с указания да се яви на 06.04.2020г. от 11,30 часа в сектор Пътна полиция към ОДМВР. Поканата е получена лично от Н., без отбелязване на дата на връчване.

На 06.04.2020г., в присъствието на жалбоподателката, е съставен АУАН серия АА № 558728, за това, че на 09.10.2019г., около 11,30 часа, в гр. Велинград, на ул. „Юндола“, кръстовище с ул. „Г. Бенковски“, с посока на движение към центъра, управлява лек автомобил „АУДИ А6“, с рег. № РА8726КН, собственост на М.И.Н.със скорост 120 км/ч. при ограничение за населеното място 50 км/ч.-превишение 66 км/ч. предвид максимално допустима грешка +-3%. Посочено е, че нарушението е заснето с АТСС CAM S1 с номер на клип 2019-**********.

Актът е надлежно връчен на Н.. Липсват вписани възражения в графата за възражения при съставянето му. Липсват депозирани такива и в срока по чл.,44, ал. 1 ЗДвП.Според показанията на свидетеля Г. при съставяне на АУАН Н. е заявила, че ще обжалва.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което фактическите обстоятелства относно състава на нарушението са описани по идентичен начин. С него за констатираното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на дееца е наложено наказание глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на осн. чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи се отнемат 12 точки.

Възприетата фактическа съдът установи от разпита на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението и съставяне на АУАН- Г.Г. и Е.Й., които кредитира като непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица, както и от представените по делото писмени доказателства -писмо с рег. № 1006р-13747/19.12.2019г. от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик; декларация за предоставяне на информация, във вр. с чл. 183 ЗДвП от 21.01.2020г.; покана по чл. 40, ал. 1 ЗАНН с рег. №100600-4126/04.03.2020 г.; покана по чл.40, ал.1 от ЗАНН с рег. №100600-5638/25.03.2020 г.; справка за нарушител/водач; заповед № 3123 -1590/10.09.2016 година на директора на ОДМВР – Пазарджик и веществено доказателствено средство, съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП- снимка с № 11743ВВ/020589 от 09.10.2019г.; справка за регистрация на МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

АУАН серия АА № 558728 от 06.04.2020г. и

Наказателно постановление № 20-1006-001052 от 21.04.2020г. са съставени от компетентни органи по чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр. с т.1.3 и т.

2.11 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. Същите съдържат необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в двата акта по идентичен начин са посочени нарушението и нарушителя. Нарушението е описано по начин и в степен, позволяваща на жалбоподателката да разбере в какво е обвинена и да организира защитата си. Посочени са дата и място на извършването му, обективните признаци от неговия състав, нарушената разпоредба и санкционната такава.

Неоснователно е възражението за неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН. Законът предвижда, че АУАН следва да се състави в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението.

Както се сочи и установява от представените писмени доказателства, нарушението е заснето с АТСС на 09.10.2019г., когато преносимата система за видеонаблюдение е регистрирала превишение на разрешената скорост за движение в населено място от процесния автомобил и е направила видеозапис на движението на този автомобил, вкл. към момента на регистриране на превишението на скоростта.

Към този момент водачът на автомобила е неизвестен. Установен е първоначално само собственикът - чрез справка по системата за регистрация на МПС- /л.13 от а.н.д. 915/2020г. на РС Пазарджик/. С декларация по чл. 188 ЗДвП от 21.01.2020г., получена в ОДМВР на 29.01.2020г., същият е посочил, че към деня и часа на извършеното нарушение, автомобилът се е управлявал от Н.В.Н.. Или в конкретния случай, нарушителят е установен на 21.01.2020г., в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, от която дата започва да тече тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН. Ето защо и съставянето на акта на 06.04.2020 г. е в рамките на този срок.

Нарушението е установено с техническо средство, чието използване е позволено от закона-чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП. Скоростта на движение е отчетена от преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации-дефиниция по § 6 ЗДЗДвП - т. 65. В резултат на този процес е изведена и приложена съответната снимка /л. 12 от а.н.д. 915 от 2020г. на РС Пазарджик/. Същата съдържа визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно

Наред с това и предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение, в карето под изображението на автомобила, са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: дата и място- локация, отчетена скорост на движение, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява, са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Част от параметрите са генерирани от сателитните връзки данни. Снимката е изведена от клип, който, както и тя, имат индивидуален номер посочен в долния десен ъгъл.

Установени са безспорно правнорелевантните факти, че процесният автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 120 км/ч / при предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 116 км/ч с оглед приетото превишение от 66 км /ч/, датата и часа на отчитането /които са възприети за време на нарушението/, местоположението и посоката на движение на заснетия автомобил.

В случая, данните от показанията на техническото средство са възпроизведени от приложената като веществено доказателствено средство, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, снимка, отразяващ конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно, рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.

При преценка за съставомерността на нарушението, в което жалбоподателката е обвинена, съдът счита, че са налице обективните и субективни признаци от неговия състав.

Управлението на МПС със скорост над нормативно допустимата в населено място не се отрича от Н.. Не се оспорва и констатираното превишение. В своя защита същата се позовава на състояние на крайна необходимост.

Крайната необходимост е състояние на непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, която деецът преодолява чрез причиняване на вреди, при кумулативно съобразяване с предвидените допълнителни изисквания.

Доктрината и съдебната практика са категорични по отношение на субсидиарния характер на института на крайната необходимост, предвид обстоятелството, че при същата не се касае за увреждане на определени обществени отношения, а за предхождащо го състояние, за избягването на което се засягат юридически охранявани права, чието жертване е обществено оправдано само при липса на алтернативност и на обективно дадени по-незначителни причинени вреди от предотвратените.

Визираната в чл. 13, ал. 1 НК опасност е конкретно фактическо положение, дължащо се на стихийни или обществени бедствия /наводнение, пожар, буря, транспортна катастрофа/; на физиологични и производствени нужди; на внезапни болестни състояния и злополуки; на нападения от страна на хора и животни; и на други причини с оглед многообразието на житейските ситуации, поднасяни от ежедневието и социално-икономическите условия на живот, при които се създава висока степен на вероятност за предстоящо, близко по време засягане на правно защитени интереси. За да се приеме, че деянието е било извършено при условията на крайна необходимост, следва да се установи, че не е съществувал друг правомерен начин за избягване на опасността.

В случая управлението на МПС със скорост два пъти по-голяма от законово разрешената за населено място, не е в условията крайната необходимост. Липсват твърдения, както и доказателства, които да обосноват извод, че деецът не е могъл да избегне осъществяването на това административно нарушение чрез предприемане на правомерни действия. Не се твърди да е бил подаван сигнал на телефон 112 и да е търсена спешна медицинска помощ за транспортиране на детето до лечебно заведение.