Определение № 3129 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3129 гр. София, 03.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000503191 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА,ЕИК 000776630,представляван от А. Г. — административен ръководител председател против Определение № 17097/28.10.2024 г. по ВГД № 20241100511448 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба на Районен съд - Сливница, взискател по ИД № 20227830401585 по описа на ЧСИ И. Ч., per. № *** на КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, срещу Постановление от 17.06.2024 г. в частта, с която е указано на взискателя да се предявят таксите по делото, приети със Сметка № **********/18.06.2024 г„ съгласно която взискателят дължи такси в размер на 130 лева, ДДС в размер на 26 лева и държавна такса в размер на 10 лева, като недопустима.В частната жалба се изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се определението да бъде отменено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество същата е неоснователна.

Гр.д. №11 448/24г. на СГС е образувано е по жалба на Районен съд-Сливница, взискател по изп.д. №20227830401585 по описа на ЧСИ И. Ч., peг. №*** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд срещу Постановление от 17.06.2024г. в частта, с която е указано на взискателя да се предявят таксите по делото, приети със Сметка №********** от 18.06.2024г., съгласно която взискателя дължи такси в размер на 130лв., ДДС в размер на 26лв. и държавна такса в размер на 10лв. Иска се Постановлението да бъде отменено в частта относно предявените на Районен съд - Сливница за плащане авансови и други такси, в размер на 166,00 лв, тъй като счита, че същите не се дължат от взискателя, предвид вида на вземането и уредените в специален ред за събиране на вземанията на органите на 1 съдебната власт и подписани и одобрени от Висшия съдебен съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители актове - Споразумение за сътрудничество за принудително събиране на вземанията на органите на съдебната власт, подписан на 09.07.2018 г. Подържа се ,че общите правила на чл. 79. ал. 1. т. 1 от ГПК са несъотносими при изпълнителни дела, които се образуват за събиране на публични вземания по ред на ГПК.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е допустима, но неоснователна.

За да постанови обжалваното определение СГС е установил ,че изпълнително дело №20189250403111 по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч., peг. №*** е образувано срещу длъжник М. Б. Б., ЕГН **********, въз основа на изпратено от Районен съд - Сливница до ЧСИ Р. Г.-Ч. възлагателно писмо за събиране на постановени в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливница съдебни разноски. Делото е прехвърлено за продължаване на действията на ЧСИ И. Ч., с peг. № ***, район на действие - СГС под №20227830401585.

С Постановление от 17.06.2024г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Приел е обаче, че взискателя дължи такси в размер на 130лв., ДДС в размер на 26лв. и държавна такса в размер на 10лв. В Постановлението е вписано, че на взискателя следва да се предявят таксите по делото, като се предоставя 14дневен срок за заплащането им по сметка на ЧСИ. Вписано е, че при неизпълнение, сумата ще бъде предявена по реда на чл.410 ГПК. Видно от изп.дело при образуване на същото е прието, че не се дължи държавна такса за образуване с оглед вида на вземането, подлежащо на събиране. В Постановлението за образуване от 16.11.2016г. е прието, че дължимите такси и разноски ще бъдат събирани направо от длъжника на осн. чл.79, ал.2 и споразумение, сключено между ВСС и КЧСИ.

За да постанови обжалваното определение СГС е приел от правна страна,че жалбата е процесуално недопустима.Съдът е приел,че разпоредбата на чл. 435 от ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и кръга от лицата, имащи право на жалба. Жалбоподателят е взискател по делото, поради което приложима за конкретния случай е разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК, която предвижда, че взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В случая се обжалва действие на ЧСИ, което не е сред изброените в правната норма. Съдът е приел,че разноските по изпълнението подлежат на обжалване от длъжника по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и това е така поради обстоятелството, че обичайно разноските подлежат на предварително внасяне от взискателя, а не са предмет на последващо определяне. Тогава когато взискателя не е съгласен с определен размер на разноските, същия по своя преценка може да не заплати исканата сума, което ще доведе единствено до липса на извършване на конкретно изпълнително действие, но не и до последващо генериране на разноски, дължими от взискателя. Поради обстоятелството, че всички направени по едно изпълнителното дело разноски, са внесени 2 предварително, то не е и предвиден реда за обжалване на същите от взискател. В конкретния случай изпълнителното производство се е развило не по предвидения ред за предварително заплащане на такси и разноски, доколкото ЧСИ е приела че дължимите такси и разноски ще бъдат събирани направо от длъжника на осн. чл.79, ал.2 и споразумението, сключено между ВСС и КЧСИ. При такова приемане, но при липса на събрани каквито и да е суми от длъжника и прекратяване на производството поради бездействие на взискателя, стои въпроса кой дължи разноските, като в ГПК липсва разрешение в този случай. Видно от Постановление от 17.06.2024г. дължимост на разноски не следва пряко от него, доколкото е вписано, че ако взискателя не заплати сумата, същата ще бъде предявена по реда на чл.410 ГПК. Поради това съдът е приел,че Постановление от 17.06.2024г. не създава задължение за взискателя, а представлява покана за плащане, поради което и същото не може да е предмет на обжалване по реда на чл.435 ГПК.

При установената по-горе фактическа обстановка СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Подържа се в частната жалба,че в настоящия случай дължимата такса не е събрана от ЧСИ защото е недължима,а защото същия е пропуснал да стори това.Видно от материалите по изпълнителното дело, при образуване на същото, ЧСИ Р. Г.-Г. е приела, че в конкретния случай не се дължи държавна такса за образуване на изпълнителното дело, с оглед вида на вземането, подлежащо на събиране. В Постановлението за образуване от 16.11.2016 г. е прието, че дължимите такси и разноски ще бъдат събирани направо от длъжника, на основание чл. 79, ал.2 от ГПК и споразумение, сключено между ВСС и КЧСИ.Според жалбоподателят единствената възможност, която предвиждат ГПК и ЗЧСИ във връзка с внасянето на такси от взискателя е авансово. След като първоначално ЧСИ Г.-Ч. е приела, че взискателят - Районен съд - Сливница не дължи такси /съобразно сключеното между ВСС и КЧСИ споразумение/, то събирането на такси от взискателя по конкретното изпълнително дело според жалбоподателя е преклудирано.

Съдът счита,че посочените по-горе аргументи на жалбоподателя не следва да бъдат разглеждани в настоящето производство,поради следното:В чл.435,ал.1 от ГПК са подробно посочени действията на съдебния изпълнител,които могат да бъдат предмет на обжалване от страна на взискателя и това са: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.Съдебната практика приема, че в процесуалния закон-ГПК изрично и изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и е недопустимо разширителното им тълкуване. В настоящия случай именно такова разширително тълкуване на възможността за обжалване се прави в частната жалба,по която делото е образувано пред СГС и в частната жалба,предмет на настоящето производство.След като в процесуалния закон не е предвидена възможност взискателя да обжалва „предявяването“ на дължимите такси от страна на съдебния изпълнител,то липсва 3 право на жалба против това действие.С разпоредбата на чл. 435, ал. 1- 5 ГПК изрично и изчерпателно са посочени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и лицата, които могат да обжалват. Правото на жалба е абсолютна положителна предпоставка, за която съдът следи служебно, липсата на която води до недопустимост на жалбата и на образуваното въз основа на нея производство.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 17097/28.10.2024 г. по ВГД № 20241100511448 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4