Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1772 от 27.09.2017, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 1270/2017
Вид
Решение № 1772
Подписан
27.09.2017
В сила
20.10.2017
Състав
ЕМАНОЕЛ ВАРДАРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 357 гр. Г.Оряховица,

27.09.2017г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Еманоел

Вардаров при участието на секретаря M.К. и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1270/2017г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД; чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.

Ищецът С.В. С., представляван от адв.М.С. от ВТАК, твърди в исковата молба, че с Р.В.Н. са живели на семейни начала до началото на 2014г. През време на съжителството имат родено дете Н. С. Т. с ЕГН**********. С Решение №537/05.01.2016г. по гр.дело№856/2015г. на ГОPC родителските права по отношение на Н. С. Т. с ЕГН********** са предоставени на бащата С.В. С. и е било определено местоживеенето на детето при неговия баща - С.В. С. с настоящ адрес ***, като като майката Р.В.Н. да има право на режим на лични отношения: да взема детето Н. С. Т. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, от 9:00 часа в събота, до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Със същото решение майката Р.В.Н. е осъдена да заплаща на Н. С. Т., чрез неговия баща и законен представител С.В. С., месечна издръжка в размер на 105.00лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от настъпване на падежа, до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че бащата отглежда детето с помощта на жената, с която живее на съпружески начала и от която има още едно дете. Бащата работи и живее през част от годината във Кр.Великобритания, а на Н. С.

Т., който го придружавал при тези му пътувания, скоро предстои започване на учебни занятия във Кр.Великобритания.

Понастоящем детето се намирало в обединеното кралство и въпреки, че имало голямо желание да се върне за лятото с баща си в Р.България/и да отиде на море/, нямало възможност за това, защото срокът на паспорта му е изтекъл в началото на календарната 2017г. Законът изисквал съгласието на двамата родители за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на малолетното дете, а по обективни причини/неизвестното пребиваване на майката/ такова съгласие не можело да бъде получено от нея. Счита, че следвало да се приеме, че е налице разногласие между родителите по смисъла на чл.127а от СК и моли съда да постановите решение, с което:

-да се замести липсващото съгласие от страна на майката Р.В.Н. за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на малолетното дете Н. С. Т., представлявано от своя баща и законен представител С.В.Т., за получаване на готовия паспорт; -да се разреши на малолетното дете Н. С. Т. да напуска пределите на Република България, придружавано само от баща си С.В.Т., както и детето да живее с баща си С.В. С. във Кр.Великобритания и да учи в учебните заведения в тази страна. В съдебно заседание прави уточнение на искането си по чл.127а от СК, ввр. с чл.45 от ЗБЛД , като претенцията е за осъществяване на пътуване от страна на детето в: Кр.Великобритания, Р.Турция и държавите на територията на континента Европа.

Ответницaта

Р.В.Н., редовно призована, не депозира отговор на исковaта молба и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Видно от удостверение за раждане, издадено въз основа на Акт№33/19.01.2012г. за раждане Н. С. Т. е роден на *** г. във Великобритания с родители: Р.В.Н. и баща С.В.Т..

С Решение№537/05.01.2016г.(влязло в законна сила на 26.01.2016г.) по гр.дело№856/2015г. на ГОPC родителските права по отношение на Н. С. Т. с ЕГН********** са предоставени на бащата С.В. С. и е било определено местоживеенето на детето при неговия баща - С.В. С. с настоящ адрес ***, като като майката Р.В.Н. да има право на режим на лични отношения: да взема детето Н. С. Т. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, от 9:00 часа в събота, до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Със същото решение майката Р.В.Н. е осъдена да заплаща на Н. С. Т., чрез неговия баща и законен представител С.В. С., месечна издръжка в размер на 105.00лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от настъпване на падежа, до окончателното изплащане на сумата.

От страна на ищеца са приложени справка за месечно възнаграждение(780.00 и осигурителни вноски на С. В.С.(на анг.език и легализиран превод на бълг.език); справка от британската приходна и митническа агенция(на анг.език и легализиран превод на бълг.език); договор за наем(на анг.език и легализиран превод на бълг.език); справка за данъчни задължение за общински данък за имот-апартамент на първи етаж в Лондон „Уест Грийн роуд”№65-В.

От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.Кирчо Ан.Живков твърди, детето Н. е ученик в Лондонско училище за учебната 2017г./2018г. Живее с баща си, баба си по бащина линия и съжителстващата жена на баща му. Бащата С.В. С. работел по трудов договор в Лондон Кр.Великобритания. Разбрал за проблемите на детето - изтичане на срока на паспорта и невъзможността да се завърне в Р.България. Свидетелят твърди, че не бил виждал майката на детето от около две-три години и по неофициална информация била омъжена и живеела в Р.България. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни. Същите не са в противоречие с останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Според чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, като при липса на съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като производството започва по молба на единия родител. В СК не съществува изискването родителските права да се упражняват единствено и само на територията на Р.България, нито има забрана родителя, на когото тези права са предоставени да живее и работи в друга държава.

Страните не са в брак. Със съдебно решение родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. В хода на настоящото производство се установи, че между родителите не е налице съгласие относно упражняването на родителските права и съдът разреши този спор в настоящото производство. Ищецът в исковата си молба е отправил искане във връзка с изискванията на чл.76 т.9 от ЗБЛД и необходимостта от нотариално заверено писмено съгласие от двамата родители за пътуване в чужбина на детето и обективната невъзможност да бъде дадено такова от ответницата, съдът да даде разрешение издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето Н. С. Т., без да е без да е необходимо за целта съгласието на майката, както и да бъде разрешено на децата да пътуват извън пределите на Р.България.

В случая с чл.127а ал.2 от СК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на децата в чужбина и то във връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД и чл.76 т.9 от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, които изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е. заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. В случая не може да бъде постигнато такова съгласие между родителите, поради обективни причини – трайно отсъствие на майката Р.В.Н.. За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина.

Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда.

Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на Р.България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Всяко дете има право на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека/, провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г. на Общото събрание на ООН(право на отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за правата на детето, както и правото да обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността си/чл.29 от Конвенцията за правата на детето/, т.е. на право на познание/образование/ в най-широк смисъл на понятието. Разбира се упражняването на правото на свободно придвижване свързано с пътуване в чужбина не може да бъде упражнено самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез изискването за родителска преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II oт Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.

Установено е, че бащата работи и живее през част от годината във Кр.Великобритания, а на Н. С. Т., който го придружавал при тези му пътувания, е започване на учебни занятия във Кр.Великобритания(към датата на приключване на устните състезания), което формира в тях представата за цялост и принадлежност именно към това семейство – детето да бъде съпричастно изцяло към начина на живот и социалната среда на баща си. Ограничаването му от пътуванията на семейството, ограничаването на възможностите му за посещение на други държави(в т.ч. и Кр.Великобритания при баща си) и възможностите му за обучение в други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Целта на закона е да осигури сигурност и стабилност по повод правилното възпитание, образование и развитие на детето, което предполага многократни пътувания на семейството от и до тази държава. Липсват данни да е налице заплаха или опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с баща му до Кр.Великобритания, доколкото това не е място на размирици, епидемии, граждански войни и др. подобни, респ., не е място, в което временно не е препоръчително пътуване по различни причини, заради съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. Няма данни по делото за опасност от укриване на детето и възпрепятстване на режима на лични отношения на майката с него по повод на пътуване на детето извън пределите на Р.България. В Кр.Великобритания са създадени достатъчно правни механизми, за да гарантират упражняването на мерките на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и не живее с него. От събраните доказателства е видно, че бащата на детето работи по трудов договор, а детето е записано на училище за учебната 2017г./2018г. Установи се също, че бащата, с помощта на жената, с която живее на съпружески начала и бабата на детето по бащина линия, полага адекватни грижи за детето, че то е интегрирано в средата, че има добри битови и социални условия за развитие.Особеностите на конкретния случай се състоят в това, че бащата не иска само разрешение да извежда детето зад граница, а иска такова за връщането му в Р.България и за последващата възможност те да пътуват до отново до Кр.Великобритания, а така също и до останалите страни в континента Европа.