Решение № 2433 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2433 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100105173 по описа за 2023 година прецени:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Пълномощникът на ищеца Л. Ц. П. излага, че на 23.05.2018 г. ищецът дал съгласие за замразяване, съхранение и размразяване на сперма, след което предоставил сперматозоиди за съхранение за срок от шест месеца. Ищецът не е заявявал, че действа като анонимен донор или за използване на предоставените сперматозоиди за асистирана репродукция. В исковата молба се твърди, че без съгласието на ищеца предоставеният от него биологичен материал бил използван от ответното лечебно заведение за инвитро процедура на лицето М. Л. Т.. Вследствие на това, на 11.03.2019 г. Т. родила дете от женски пол - Л.Л.П., която ищецът припознал след проведен генетичен тест за родителски произход. Ищецът твърди, че не е давал съгласие за донорство на асистирана репродукция и оспорва авторството на подписа върху представената му от ответника декларация за иннформирано съгласие. На основание това твърдение представителят на ищеца квалифицира като противоправни действията на служителите на ответника за извършване с негов биологичен материал на инвитро процедурата. Раждането на детето причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в шок, дълбока промяна във физическото и емоционално-психическото съС.ие на ищеца и силен психоемоционален стрес.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави искане до съда да осъди ответника „САГБАЛ Д-р Щерев" ЕООД гр. София да заплати на ищеца Л. Ц. П. обезщетение в размер на 150000 лева за неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на 1 изпълнителите на възложената от ответника работа, ведно със законната лихва от 04.07.2018 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „САГБАЛ Д-р Щерев" ЕООД гр. София чрез своя представител в отговора на исковата молба оспорва иска със следните възражения и твърдения:

- твърдение за дългогодишна интимна връзка на ищеца с М. Л. Т. и причината за съхранението на биологичния материал била бъдещо оплождане на яйцеклетки и трансферирането им на партньорката на ищеца М. Л.;

- твърдение за провеждане на инвитро процедурата със знанието и съгласието на ищеца;

- възражение за извършване на медицинските дейности законосъобразно и в съответствие с добрата медицинска практика и Медицинския стандарт за асистирана репродукция;

- възражение за липса на основание за ангажиране отговорността на лечебното заведение, ако декларацията са информирано съгласие за извършване на асистирана репродукция;

- оспорване на противоправността на поведението на медицинските специалисти изпълнители на работата, и на причинната връзка между това поведение и твърдените от ищеца вреди.

По делото са конституирани "ЗАД Армеец” АД гр. София и „ЗК Л.И.“ АД гр. София като трети лица помагачи на страната на ответника „САГБАЛ Д-р Щерев" ЕООД. Третото лице помагач "ЗАД Армеец" АД оспорва отговорността на ответника, като оспорва противоправността на действията на служителите на ответника и твърдението на ищеца за настъпили вреди.

Прави възражение за прекомерност на претенцията и за погасителна давност.

Третото лице помагач „ЗК Л.И.“ АД дава становище за липса на основание за конституирането му като подпомагаща страна по делото. По същество оспорва иска с доводи за недоказаност на твърдените от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка с виновно противоправно поведение на служители на ответното лечебно заведение. Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

По делото следва да се приеме за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищецът Л. Ц. П. е попълнил и подписал информирано съгласие за замразяване, съхранение и размразяване на сперма на дата 23.05.2018 г. (л. 9) - ищецът сам признава подписването от него на тази дата информирано съгласие в обстоятелствената част на исковата молба. Приети са с доклада на съда за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване предоставянето на 23.05.2018 г. от ищеца Л. Ц. П. на биологичен материал, съдържащ сперматозоиди, за замразяване, съхранение и размразяване в ответното лечебно заведение „САГБАЛ Д-р Щерев" ЕООД гр. София. Прието е за установено извършването на инвитро процедура на лицето М. Л. Т. с 2 биологичен материал, предоставен от ищеца. Не се спори и за обстоятелството, че вследствие проведената процедура, на 11.03.2019 г. М. Л.

Т. е родила дете от женски пол Л.Л.П.. Първоначално детето Л. е било вписано в акта за раждане № 0469 от 13.03.2019 г. с имената на майката Л.М. Л. (л. 180). Детето е било припознато от ищеца Л. Ц. П. с декларация с нотариална заверка на подписа на ищеца от 25.06.2020 г., подадена в Столична община район "Красна поляна на 06.07.2020 г. (л. 164), като припознаването е било вписано в акта за раждане на 14.12.2020 г. (л. 180).

По делото се установява, че след раждането на детето, ищецът П. е предявил срещу свидетелката М. Л. Т. иск по чл. 127 СК за определяне на режим на лични отношения на ищеца с детето, по който иск било образувано гр. дело № 25634/2021 г. на СРС. Делото в първата инстанция е приключило с решение № 10843 от 23.06.2023 г. на СРС. По въззивна жалба на М. Л. Т. е образувано в.гр.дело № 12132/2023 г. на СГС, което е било висящо до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Между ищеца и свидетелката Т. е било разгледано и гр. дело № 4302/2020 г. на Районен съд Плевен, образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 28.08.2020 г. от М. Л. Т. срещу Л. Ц. П..

Спорно по делото е даването на съгласие на ищеца Л. Ц. П. за извършване на процедура на асистирана репродукция на М. Л. Т. с предоставения от ищеца биологичен материал, съдържащ сперматозоиди.

Ищецът твърди, че не е давал съгласие за извършване на такава процедура.

Според показанията на свидетелката М. Л. Т., предложението за инвитро процедура е било на самия ищец, с когото свидетелката твърди, че е имала предходни интимни контакти (около 2000 г.) и живеела с него около 2018 г.

(с.з. 12.10.2023 г. стр. 5 л. 137). Последното обстоятелство - съвместното съжителство през 2018 г., се оспорва от ищеца П., който в обясненията си по чл. 176 ГПК твърди, че е имал намерение за провеждане на процедура за асистирана репродукция с друга жена в лечебно заведение в гр. Варна (с.з.

12.10.2023 г. протокол 16.10.2023 г. стр. 3-4, л. 136). В отговор на запитване от съда, от Медицински център за репродуктивна медицина "Нова радост" е изпратено писмо с информация за изследванията, проведени от ищеца в лечебното заведение (л. 197-198). Според съдържанието на писмото, пациентът Л. Ц. П. не е посочил писмено, че желае да предостави семенна проба за провеждане на процедура по асистирана репродукция с партньорка/съпруга и негова семенна проба не е използвана за провеждане на асистирана репродукция в запитаното лечебно заведение.

По делото е представено от страните (л. 14-15, л. 181-182) копие от декларация за информирано съгласие, с ръкописно попълнена дата на втора страница 04.07.2018 г., ръкописно попълнени данни на ищеца П. и свидетелката Т. и саморъчно положени подписи под текста на втора страница, в дясната част срещу "Подпис: (1) и (2)". Представителят на ищеца е оспорил автентичността на подписа, положен от името на ищеца, по което оспорване е открито производство по чл. 193 ГПК с определение в съдебно заседание на 12.10.2023 г. (протокол № 7656/16.10.2023 г. стр. 12 л. 140). От заключението на назначената и изготвена съдебно-графическа експертиза (л. 149-155) се 3 установява, че подписите в документа в графа "Подпис" позиции 1 и 2 на ксерокопието на документа не са положени от ищеца, а са копия на подписи, положени от свидетелката М. Л. Т..

Така установените обстоятелства обуславят следните фактически и правни изводи на съда:

Към периода на извършване на процедурата за асистирана репрподукция от свидетелката М. Л. Т., асистираната репродукция е предмет на уредба в глава I V раздел I I I от действащия и понастоящем Закон за здравето и в Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция (отм. Решение № 4655 от 21.04.2020 г. на ВАС). С Приложение № 1 към цитираната наредба е бил приет и в сила към този период Медицински стандарт "Асистирана репродукция". Като предпоставка за извършване на асистирана репродукция, в чл. 130 ал. 2 от Закона за здравето се е предвиждало информирано писмено съгласие на лицата, желаещи да създадат потомство. В съответствие с това, в Наредба № 28 (отм.) е било предвидено изискване за писмено съгласие на пълнолетен мъж за вземане на сперматозоиди - в чл. 4 ал. 1 от Наредбата, и писмено съгласие за директна или индиректна употреба: при партньорска даряване - съответно в чл. 5 ал. 1 т. 3 и чл. 6 ал. 1 т. 3, а при непартньорско даряване - в чл. 9 ал. 1 от Наредбата.

По делото е безспорно установено, че семенна течност е била взета от ищеца с негово съгласие, обективирано в документ - информирано съгласие за замразяване, съхранение и размразяване на сперма (л. 9). В документа се съдържа текст, според който подалото го лице дава съгласие цялото количество или част от съхранените сперматозоиди да се размразят при необходимост и да се използват за асистирана репродукция. В документа не е посочено лице от женски пол - съпруга или партньорка, при която взетите от ищеца сперматозоиди да се използват за асистирана репродукция. Поради това, документът не съдържа съгласие на ищеца за партньорско даряване на сперматозоиди. В документа не е посочено изрично и че се дава съгласие от ищеца за непартньорско даряване на сперматозоиди. Поради това съдът приема, че с цитирания документ не е дадено писмено информирано съгласие на ищеца за провеждане на процедура за асистирана репродукция. В представената по делото декларация за информирано съгласие от 04.07.2018 г. не е положен подпис на ищеца П., а подписите и за двамата партньори са положени от свидетелката М. Л. Т.. Поради това, този документ също не удостоверява писмено съгласие на ищеца за провеждане на асистирана репродукция с предоставен от него сперматозоиди в лечебното заведение.

Горното е било пречка за провеждане на процедурата с участието на свидетелката Т. с предоставени от ищеца П. сперматозоиди. Нейното провеждане е нарушило цитираните разпоредби на Закона за здравето и Наредба № 28 и изискванията на точки 5.3 и 6.4 от приетия с наредбата Медицински стандарт "Асистирана репродукция".

Провеждането на асистирана репродукция с биологичен материал от ищеца без негово съгласие непосредствено засяга неговата лична телесна неприкосновеност, защитена в чл. 29 ал. 2 от Конституцията, чл. 3 § 2 и § 3 4 буква "а" от Хартата на ЕС за правата на човека, приложими чрез чл. 87 ал. 1 от Закона за здравето и цитираните разпоредби в чл. 130 от Закона за здравето. Нарушението на основни права на човека само по себе си е вреда, без пострадалият да е задължен да доказва настъпването на други вредни последици. В този смисъл, нарушаването на правото на телесна неприкосновеност на ищеца П. чрез провеждането с негов биологичен материал на медицинска дейност на асистирана репродукция без негово съгласие следва да се квалифицира като вреда. Безспорно е установено, че тази вреда е настъпила вследствие бездействие на служители на ответното лечебно заведение. Същите са приели попълнен от свидетелката М. Л. Т. документ, обективиращ съгласие и на ищеца за провеждане на асистирана репродукция, без да се уверят в истинността на документа и удостовереното в него съгласие. Това бездействие е в пряка причинна връзка с провеждането на асистирана репродукция с биологичен материал на ищеца без негово съгласие, което съдът приема като вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Отговорност за репариране на тази вреда е на ответното лечебно заведение.