Решение № 488 от 13.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Кърджали, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100504 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД от К. Я. Г., с ЕГН ********** и адрес:

******************, срещу Общ. К., ЕИК *********, с адрес:

******************, представлявана от кмета Е. Е. М., за признаване на установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляващи причинени неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на Общ. К., ведно със законната лихва върху главницата от 2500 лв., считано от 04.01.2026 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/2026 г. по описа на Районен съд - Сливница.

В исковата молба се твърди, че на 04.01.2026 г. около 17:40 часа, докато ищецът се прибирал вкъщи, находящ се на **************, на около 100 м. от дома му, пред входа на ПГ по текстил „*********“- гр. Кърджали бил нападнат от три големи безстопанствени кучета, които го обградили и започнали да се спускат към него, като едно от кучетата – черно на цвят, с бяло петно на гърдите успяло да го захапе, докато му се притече на помощ комшията му, който успял да ги прогони.

Сочи, че веднага след като прогонили кучетата се качил на автомобила си и тръгнал за „Спешна помощ“, през което време се обадил на ЕЕН 112, за да ги уведоми за инцидента. Твърди, че от „Спешна помощ“ е бил насочен към лекарски кабинет за извършване на манипулации по раните. Твърди, че докато чакал пред кабинета дошли и полицаите, вследствие подадения сигнал до ЕЕН 1

112, на които заявява, че е разказал за случилото се, след което бил приет в кабинета, където бил прегледан и му били промити раните, направена му била превръзка и му била поставена инжекция ТАП, тъй като е бил ухапан от бездомно куче. Твърди, че на следващия ден е посетил съдебен лекар д-р Н.

М., за да му бъде издадено съдебномедицинско удостоверение, за нанесените му наранявания, но тъй като на няколко пъти не можал да се свърже с доктора го посетил на 10.01.2026 r., като му било издадено и съдебно-медицинско удостоверение.

Твърди, че вследствие на това нападение и ухапване, е получил по външната повърхност на дясната подбедрица, в горната й трета синкавомораво-кафеникаво кръвонасядане с размери 10/8 см., като в областта на кръвонасядането се установявали и три ивицовидни охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см., 3/0.5 см. и 7/0.5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа. Уврежданията са били обективирани в Съдебномедицинско удостоверение № */2026 г. на д-р Н. М., като медикът бил установил, че описаните увреждания са били получени при действието на твърд тъп или тьпо-ръбест предмет и по време и начин е било възможно да са възникнали по начин, по който ищецът е съобщил, а именно от ухапване от безстопанствено куче, като докторът бил категоричен, че е било причинено болка и страдание. Сочи, че в следствие на нанесеното му телесно увреждане, е изпитал продължителни силни болки и страдания, като в момента също изпитвал трудности и болки при ходене и при движение на крака. Навежда, че трудно спи, тъй като изпитвал болки от нанесените му рани, защото при всяко завъртане се събуждал от остри болки в крака и болки в лявата ръка /от ваксината/, а когато все пак успявал да заспи се събуждал от кошмари, как отново е атакуван от кучето. Освен физическите болки сочи, че му е била нанесена и сериозна психическа травма.

Твърди, че много се е уплашил от случилото се, сънувал постоянно кошмари, свързани с момента на нападението. Дори в момента живеел под стрес, изпитвал тревожност, щом излезе навън и види безстопанствено куче, които продължавали да се разхождат пред дома му. Изпитвал страх и паника, всеки път щом е навън, и споменът за случилото се го връхлитал отново, ставал нервен и притеснителен. Постоянно го преследвало чувството, че ще бъде нападнат и нахапан отново. Страхува се да излиза по улиците и непрекъснато е бил нащрек от ново нападение. Посочва, че поради това е променил маршрута си за прибиране в дома му и е закупил техническо средство „кучегон" и множество различни спрейове против кучета. Споделя, че преди е обичал кучетата, но сега, след тази травма, той изпитвал панически страх от тези животни.

Навежда се, че във връзка с така възникналото вземане на ищеца срещу ответника е било образувано ч. гр. д. № ***/2026 г. по описа на Районен съд Сливница, по което е била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът била възразила, поради което предявява настоящия установителен иск съгласно чл. 422 от ГПК.

Ответникът Общ. К. е подал в законоустановения едномесечен срок отговор на исковата молба, с който моли за отхвърляне на иска, като го 2 оспорва, както по основание, така и по размер. Сочи, че Общ. К. е изпълнила изискванията за полагане на дължимата се грижа при прилагаме мерките за ограничаване популацията на безстопанствени кучета, с оглед разпоредбите на ЗЗЖ. Подчертава, че е приета програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Общ. К. в съответствие с чл. 40 от ЗЗЖ, като е била налице и срочна отчетност от кмета на общината пред БАБХ, съобразно чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ. На следващо място изтъква, че е изпълнено изискването на чл. 41 от ЗЗЖ за изграждане на действащ приют, отговарящ на изискванията на закон, който не търпял разширяване на капацитета му от 50 бр. кучета (Писмо с изх. № *****/ 20.10.2025г., представено от ОБДХ- гр.

Кърджали). Набляга, че се изгражда нов приют с по - голям капацитет, съставляващ голяма инвестиция за Общ. К.. По нататък, сочи, че били покрити критериите и на чл. 47 от ЗЗЖ, като ежедневно са били извършвани обходи от служители на ОП „ОБЧ“, залавяне на безстопанствени кучета спрямо които се извършвали следните дейности: първичен преглед; обезпаразитяване; кастриране; маркиране с микрочип, който се въвеждал в информационна система на БАБХ; поставяне на ушна марка; ваксинация против бяс, което се установявало от представените с отговора писмени доказателства. Счита, че е изпълнено едно от алтернативните изисквания на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ чрез връщане на кучетата по места, от които са взети. Приема, че чрез въвеждане на кастрацията, като основна и водеща мярка от Общ. К. е изпълнена и хипотезата на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, Раздел II. „Изпълнение на мерки за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета чрез масова кастрация" от Наредба № 4/01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.

Твърди, че е спазена и нормата на чл. 48 от ЗЗЖ. Отделно от това сочи, че е налице план за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Общ. К., който бил достъпен на официалната интернет страница на общината. По изложените съображения счита, че Общ. К. не е бездействала незаконосъобразно, съответно не следвало да се ангажира отговорността й съгласно чл. 49 от ЗЗД, като моли за отхвърляне на предявеният в тази връзка осъдителен иск от ищеца като неоснователен.

Прави извод, че е налице осъществен надзор, чрез изпълнение на задълженията на ответната община по овладяване и контрол популацията на безстопанствени кучета съгласно чл. 40-48 от ЗЗЖ и чл. 8 - 21 от Наредба № 4/ 01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.

Твърди, че по настоящото дело, пострадалото лице не е подало сигнали нито в общинска администрация за настъпилия инцидент, не били сезирани и правоохранителни органи за да може да се установи кучето причинило му уврежданията. Намира, че с това поведение, самият пострадал е създал липса на годни доказателства, от които да се установи за нуждите на настоящия 3 процес, по безспорен начин, че животното което му е причинило травматичните увреждания е именно безстопанствено куче. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който моли искът да бъде уважен по основание и размер. Претендира разноски. Представя и писмена защита в предоставения срок. Ответникът за съдебно заседание не изпраща представител.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

С протоколно определение от проведено о.с.з на 17.09.2026 г. е допуснато изменение на петитума на иска, чрез изменение на претенцията на ищеца от 2500 лв. на 2500 евро.

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 вр чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 2500 евро, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди в резултат от ухапване на ищеца на 04.01.2026 г. от безстопанствено куче на територията на гр. Кърджали, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2026 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/2026 г. по описа на Районен съд - Сливница.

На 10.01.2026 г. К. Я. Г. е освидетелстван от съдебен лекар, който при прегледа установява кръвонасядане и охлузвания на дясната подбедрица, със заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният, като описаните увреждания са причинили болка и страдание.

От Лист за преглед на пациент № ******** от 04.01.2026 г. се установява, че на 04.01.2026 г. К. Я. Г. е прегледан от лекар - д-р А. Х., като му е поставена основна диагноза ухапване или удар от куче, с анамнеза ухапване от улично куче в областта на дясната подбедрица, с повърхностно охлузване и следи от зъби, с разкъсване на дрехата.

По делото са разпитани двама свидетели: Г. Х. (пряк очевидец и съсед на ищеца) и Р. Г. (приятел от ученическите години на ищеца). От показанията на св. Х., който е станал свидетел на нападението на ищеца от безстопанствените кучета, в района на входа на училище „*********“ и входа на „*********“, гр.

Кърджали. Свидетелят заявява, че вниманието му било привлечено от силния лай на кучетата, които според него са били едри и доста големи. Твърди, че е бил пряк свидетел на ухапване на ищеца, в областта на краката, от едното куче (черно на цвят, с бяла гръдна част). Св. Х. заявява, че след като той успял да разпръсне кучетата, ищеца бил видимо притеснен. Сочи, че от известно време безстопанствени кучета обитавали квартала.

От показанията на другия св. Г. се установява състоянието на ищеца след случилото се, който бил много уплашен, стресиран и притеснен, имал загуба на сън, отказвал да излиза дълъг период от време, контактувал все по-рядко, както и избягвал да минава покрай мястото на инцидента, като променил 4 маршрута си. Свидетелят заявява, че ищеца имал схващане на крака, осезаемо леко накуцвал. Твърди, че и към момента ищецът продължавал да се притеснява и да изпитва страх от кучета.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, които се подкрепят от писмените доказателства, които в своята съвкупност установяват, че на 04.01.2026 г. на територията на Общ. К. и конкретно в района на **************, пред входа на ПГ по текстил „*********“- гр. Кърджали, ищецът е нападнат от група безстопанствени кучета, като едно от тях го ухапва в областта на дясната подбедрица и му причинява повърхностно охлузване в дясната подбедрица, със следи от зъби. Приложена е терапия: обработка, поставяне на противобясна ваксина. В резултат на ухапването са му причинени имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето му, както физическо, съпроводено с болки и страдания, така и психическо, изразяващо се в стрес, притеснение и страх, преминали в посттравматично стресово разстройство, представляващо емоционално и поведенческо разстройство от преживяното - траен страх от кучета, нежелание за свободно и самостоятелно придвижване, социална изолация.