Решение № 26 от 04.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Кюстендил, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора Ив. Ил. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600415 по описа за 2021 година

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 260013/ 17.03.2021 г. на Дупнишкия районен съд по НОХД № 4/2019 г. по описа на същия съд подс. АЛ. Б. Д. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 НК, за което му е наложено наказание ЛС в размер на 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 4 години. Подс. Д. е осъден и за престъпление по чл.325, ал.1 НК, за което му е наложено наказание ЛС в размер на 10 месеца с приложение на чл.66 от НК, като му е наложено и кумулативно наказание „обществено порицание“. Приложена е и разпоредбата на чл. 23, ал.1 НК, като е определено по- тежкото наказание- ЛС в размер 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила, към което по реда на чл.23, ал.2 НК е присъединено наказанието „обществено порицание“. С присъдата на подс. Д. са възложени и разноските по делото в размер на 66, 01 лева.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.И.Е.- защитник на подс. Д.. В жалбата се изтъкват доводи за необоснованост на присъдата и неправилна преценка на доказателствения материал. Сочи се, че обвинението не е доказано. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Д. бъде оправдан.

Присъдата се обжалва и от адв. Д.Д.- повереник на частния обвинител ИВ. К. В..

Изтъкват се доводи за несправедливост на постановената присъда, като се твърди, че наложеното наказание е занижено. Иска се изменение на същата и и увеличаване на наложеното наказание.

Представителят на КнОП изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата на КнРС.

Същото становище се поддържа и от повереника на частния обвинител В. –адв. Д.Д..

1

Защитникът на подс. Д.- адв.Е. поддържа въззивната си жалба и иска постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият АЛ. Б. Д. твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивните жалби оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и новосъбраните от въззивния съд доказателствени средства, намира същите за допустими, доколкото са предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Като ги разгледа по същество, окръжната инстанция намери въззивната жалба на частния обвинител В. за неоснователна, а тази на подс. Д. за основателна, но не в светлината на изтъкнатите в нея доводи, поради което присъдата следва да бъде изменена на осн. чл.337, ал.1, т.1 НК по следните съображения:

От доказателствената съвкупност по делото и от новосъбраните пред настоящата инстанция нови доказателствени средства, в това число и преразпит на очевидците свидетелите М. и А. по делото се установява следната фактическа обстановка:

Пострадалият И.В. управлявал „Ривър“ ЕООД, извършващо добив на насипно речно злато и последваща го рекултивация на земеделски земи. През 2015 г.дружеството започнало добив на злато с последваща рекултивация в землището на с. Копиловци, Община Кюстендил непосредствено до и в течението на р. Струма. В съседен обект същата дейност осъществявало друго дружество, с което работел подс. А.Д..

.Двамата се запознали по повод сходната си дейност, като впоследствие решили да си съдействат в работата си чрез размяна на техника. Тези им отношения не били оформени писмено във вид на договори. Под.Д. предоставил на В. за ползване багер м. „JSB 220“, пресевна машина и берзей, работнически фургон на колела и помпа ,разположена на шаси с 4 пожарникарски маркуча. Със същите по вид машини, както и с булдозер „Т 170“ разполагал и И.В..

В даден момент от сътрудничеството им възникнал спор относно собствеността върху части от използваната техника и относно разходи по ремонт на същата. Подс. Д. поискал В. да му върне техниката, като изпратил за целта св. К. с пълномощно. Чрез К. св. В. върнал на подс. Д. багера и фургона, като задържал останалата техника. Подс. Д. бил недоволен от съС.ието й; а св. В. предявил претенции за възстановяване на средства, които похарчил за нейния ремонт. Постепенно устните спорове прераснали в писмени такива, при които всеки от двамата съдружници имал претенции спрямо другия- срвн. договор, покана за доброволно изпълнение и отговор- л.92 и сл. от ДП.

На 16.05.2018 година В. заедно със свидетелите Т. и М. се намирали на обект в землището на село Копиловци, в близост до лек автомобил, собственост на В.. Опитвали се да стартират двигателя му, тъй като той имал технически проблеми. При тях с лек автомобил пристигнал подс.

Д.. С него бил и св. М.А.. Наоколо в съседни площи се намирали и други хора, извършващи сходна дейност.

При слизането си от автомобила, подс. Д. се отправил директно към св. В. и започнал да отправя обидни думи с нецензурно съдържание, както и да го псува. Приближавайки го, подс. Д. буйствал, държал се агресивно, посегнал да го удари с юмрук в областта на главата. В. се отдръпнал и успял да избегне удара. Но след като не успял да го удари, подс.Д. започнал да го блъска с ръце и крещял агресивно обидни епитети, сред които и обръщението „нещастник“. Напсувал го; започнал да сипе закани, говорейки, че знае къде живее и че ще го изгори; дърпал му фланелката и я скъсал. Тези му действия предизвикали страх у В., тъй като счел, че заканите ще бъдат изпълнени. Опитал се да набере тел.112, но в паниката си набрал по телефона си сестра си Н. В.а, която отговорила на 2 обаждането. В този момент подс. Д. се заканил на В. с думите „Ще те убия“ и изрекъл на висок глас нецензурните думи „Майка ти да еба“, „Копеле, до кога ще те чакам?“ както и „педераст“.

Св.Н.В.а възприела тези изрази, разпознала гласа на брат си и сериозно се притеснила, а в същото време той я помолил да се обади на тел. 112. В това време подс. Д. се опитал да души В., като го хванал с две ръце за шията и го притиснал към купено на неговия автомобил.

Междувременно св. М.А., който се намирал в автомобила, чувайки викове, излъзъл от него, намесил се в разпрата, като хванал подс. Д. през кръста и почнал да го дърпа назад. Св.В. се освободил от хватката и се отдалечил от подсъдимия, който отишъл до автомобила си, отворил задната врата и извадил от купето брадва. Вече с брадва в ръка тръгнал отново към В., замахвайки към него и изричайки думите: „Ще те унищожа“, както и „Ще те нарежа на парчета“. През това време св. А. се опитвал да го успокоява, но подсъдимия бил неудържим.

Посочените действия на подсъдимия, крясъците на висок глас, физиката му, директно отправените недвусмислени закани, както и действията с брадвата възбудили в пострадалия основателен страх, че подс.Д. е способен да осъществи заканите си за убийство. Св.А. успял да убеди подс. Д., че поведението му може да предизвика проблеми, при което по-нататъшната саморазправа била спряна и двамата се качили в автомобила, потегляйки към гр. София.

Действията на подс. Д. са пряко възприети от свидетелите М.М. и С. Т., като последният направил опит да звънне на тел.112, но не успял поради паднала батерия на телефона си. Междувременно св. Н. В.а, тъй като не знаела къде се намира брат й, се обадила на съпругата на пострадалия –В. В.а, която от своя страна подала сигнал за нанесен побой над съпруга си и посочила мястото на инцидента и данните на подсъдимия. Още същият ден тя имала възможност да види лично последиците от инцидента - разкъсаната фланела на съпруга й, който не изглеждал добре.

Вследствие на подадения сигнал местопроизшествието е посещавано от дежурни полицейски служители –св.Ш. и Г., които снели обяснения от М., Т. и В. и докладвали резултатите по съответния ред.

Гореизложената фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на св.В., св. М. (който е преразпитан от КнОС и чиито показанията от ДП са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 ,т.1 НПК), от показанията на св. Т., разпитан от КнРС (показанията му от ДП са приобщени към доказателствата по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), от показанията на св.

Н.В.а, В.В.а, К.; частично от проведената очна ставка между подс.Д. и св. В.; частично от обясненията на подсъдимия и показанията на св. А., преразпитан от КнОС (чиито показания от ДП са прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК); от техническата експертиза на записа на телефонното обаждане на св. В.В.а към системата „112“; от приложените към ДП писмени доказателства, установяващи наличието на спорове между подсъдимия и пострадалия. Приетите от КнОС факти са идентични с установените от КнРС, но доколкото към доказателствата по делото бяха събрани допълнителни такива с оглед посочения по- горе преразпит на част от свидетелите и приобщаването на техните показания от ДП, настоящата инстанция дължи собствен анализ на доказателствата съвкупност.

В тази насока, правейки изводи относно фактите и действията на подсъдимия и на участниците в конфликта на датата 16.05.2018 г., КнОС съпостави критично и анализира поотделно и в съвкупност гласните доказателства - обясненията на подсъдимия и преките очевидци- св.В., М., Т. и А.. Те условно могат да бъдат разделени на две групи- в едната група попадат обясненията на подс. Д. и частично показанията на св. А., а в другата – показанията на св. В., М., Т., включително и прочетените показания на св. М. и А. от ДП, както и показанията им пред КнОС. При техния анализ съдът отчита заинтересоваността на подсъдимия и на частния обвинител, и близката родствена връзка на св. В. със св. М. и приема следното:

3

Достоверни и разкриващи в пълнота обективната истина по делото са показанията, дадени от втората група свидетели - частния обвинител В. и свидетелите М. и Т..(По отношение на последния свидетел КнОС дава вяра на неговите приобщени показания по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК от ДП, тъй като същите са депозирани непосредствено след случая). Всички тези свидетели са преки очевидци на началото на развилата се ситуация, като всеки от тях е възприел агресивното поведение на подсъдимия – както в началото на конфликта, така и в по- нататъшния му процес.

Няма основания за отхвърляне на показанията на св.В., които независимо , че е пострадаал от инцидента, предава своите възприятия логично, последователно, без вътрешни противоречия и непълноти. Неговите показания, както и тези на св. М. пред КнОС, КнРС и ДП, са взаимно покрепящи се и се потвърждвата в отделинте им части от показанията на св. А., Т., Н.В.а. Те са напълно идентични относно пряко касаещите предмета на доказване по делото факти и обстоятелства, свързани с времето, мястото, механизма на изпълнителното деяние, автора на същото и непосредствените последици от него, възприети от самия пострадал. Те изцяло се потвърждават и от показанията на св. Т. от ДП- както по отношение началото на конфликта, така и по отношение на последващото поведение на подс. Д.- насочването му към пострадалия В., естеството на изречените думи, последващия опит за душене на В., собствения му опит да се обади на тел. 112, последващото му излизане от фургона и възприемането на заканите на държащия брадва подс. Д.. Напълно подкрепящи тези факти са и показанията на св. М., който във всичките си показания е напълно категоричен и последователен по отношение начина на протичане на конфликта и поведението на подсъдимия, в това число и нахвърлянето му към пострадалия, отправените обиди и закани, опита за душене и изваждането на брадва.

Следва изрично да се подчертае, че КнОС не приема довода на защитата за необходимостта от неприемане на показанията на св. М. като недостоверни поради родствената му връзка с пострадалия. Тази връзка се взема предвид от настоящата инстанция, но тя не е основание за автоматично отхвърляне на показанията на този свидетел, тъй като заинтересоваността на един свидетел следва да е доказана, а не хипотетична. Доколкото показанията му се подкрепят от показанията на независимия свидетел Т. от ДП, частично и от обясненията на самия подсъдим, който не отрича присъствието на три лица на мястото на конфликта, съдът ги кредитира и ги намира за обективни. Отделно от това опита на защитата да ги компрометира с представянето на негово извънсъдебно „обяснение“, отричащо поведението на подсъдимия и приложено към въззивната жалба, също е неуспешен. Посоченият документ няма характер на доказателствено средство по реда на НПК; отделно от това неговото авторство и автентичност са изцяло отхвърлени от св. М., който сочи, че по време на датата на издаването му се е намирал в затворническо заведение. Тези обстоятелства, съчетани с начина, по който т.нар.