Решение № 59 от 18.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Кюстендил, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500174 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 2436/13.03.2023 г. на С. К. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ № 8, и съдебен адрес за призоваване: гр.

***, ул. „ ***“ № 1, ет. 1, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Ю. Д., насочена срещу решение № 107 от 23.02.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2185/2022 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС-Дупница е отхвърлил предявения иск по чл. 56, ал. 3 СК от С. К. К. чрез адв. Ю. Д. от КАК срещу А. Д. А. за предоставяне ползване на семейното жилище на страните в срок до една година, което семейно жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 8, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, представляващо първи жилищен етаж с площ от 91, 26 кв.м., одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.

***. ул. „***“ № 8, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, КК и КР на гр. *** като неоснователен и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. К. К. да заплати на А. Д. А. сторените по делото разноски в размер на 500, 00 лева за адвокатски хонорар.

Въззивницата обжалва решението на районния съд в цялост, като релевира доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила и немотивираност. Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че правото на 1 ползване на семейното жилище, учредено в полза на С. К. по реда на чл. 56, ал. 6 СК, е изтекло на 17.11.2018 г. Счита, че в решението си районният съд е възприел неправилно фактическата обстановка, като се е позовал на съдебното решение, с което е постановен разводът между страните, родителските права са възложени на майката и е предоставено семейното жилище за ползване. Аргументира се в подкрепа на твърдението си, че по отношение на детето К. А., родено след прекратяване на брака между страните, не е постановявано решение, с което да е предоставено за ползване семейното жилище, от което съответно да се е породило наемно правоотношение, респективно изложените в обжалваното решение мотиви не са противопоставими по отношение на К..

Иска се отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната страна А.

Д. А..

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от надлежна страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от С. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***” № 8 чрез адв. Ю.

Д. от КАК срещу А. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ул. „***“ № 57, с 2 която е предяявен иск с правно основание чл. 56, ал.3 от СК..

В исковата молба са изложени твърдения относно това, че с влязло в сила решение по гражданско дело № 374/2005 г. на ДнРС бил прекратен гражданският брак между страните, родителските права и задължения по отношение родените от брака им деца М. А. А. и К. А. А. били предоставени на ищцата в качеството й на майка и законен представител, ответникът бил осъден да заплаща издръжка на децата, а семейното жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 8 било предоставено за ползване на С. К..

След прекратяване на брак между страните, на *** г. се родил синът им К. А. А., ЕГН **********. Съгласно влязло в законна сила на 31.07.2019 г. съдебно решение по гр.д.

№ 2513/2017 г. на Районен съд - Дупница, родителските права и задължения по отношение сина им К. А. А., ********** били предоставени на ищцата в качеството й на майка и законен представител, бил определен режим на лични контакти на детето с баща му, като той бил осъден да заплаща на К., чрез нея в качеството й на майка и законен представител месечна издръжка в размер на 150, 00 лева, считано от 01.12.2017 г., ведно със законната лихва при забава.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том 2, p e r. ***, нот. дело № *** г. на Нотариус А. Р., ответникът А. А. продал семейното жилище, което било предоставено за ползване на ищцата, на сина на страните М. А. А.. От своя страна М.

А. депозирал искова молба по повод на която било образувано гр.д. № 692/2020 г. по описа на ДнРС, с искане да му предаде владението на семейното жилище, устроено в гр. ***, ул.

„***“ № 8, представляващо Самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.

***, представляващо първи жилищен етаж с площ от 91,26 кв.м., тъй като ползва същото без правно основание. С постановеното по това дело решение, искът бил уважен и ищцата е осъдена да предаде владението на семейното жилище. Решението е обжалвано и с решение по в.гр.д. № 34/2022 г. на КнОС потвърдено. Въззивното решение било обжалвано с касационна жалба, като по делото липсват данни производството да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Ищцата позовавайки се на горепосоченото решение, с което семейното жилище й било предоставено за ползване, поддържа становище за продължаване ползването на същото, тъй като синът на страните К. А. не е навършил пълнолетие. Твърди, че същата не разполага с друго жилище, в което да живеят с К., не била готова и да намери подходяща квартира.

Предвид изложеното е заявено искане, съдът да постанови решение, с което да й предостави ползването на семейното жилище, устроено в гр. ***, ул. „***“ № 8, представляващо Самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, представляващо първи жилищен етаж с площ от 91,26 кв.м., в срок до една година.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който ответникът, изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения срещу него иск. Акцентира върху факта, че с бракоразводното решение на ищцата било 3 предоставено и ползването на семейното жилище, тъй като й били предоставени родителските права спрямо ненавършилите тогава две деца, родени от брака между страните. Същата се е възползвала от така предоставеното й право, тъй като и двамата им родени от брака синове са навършили пълнолетие. Счита, че право на ползване на процесното жилище не следва да се предоставя на ищцата, тъй като детето К. е роден след прекратяване на брака между страните, а и процесното жилище било прехвърлено на големия им син, който е собственик на същото.

Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства е възприета правилно фактическата обстановка по делото с обжалваното решение.

С решение, постановено по гр. д. № 374/2005 г. по описа на ДнРС е прекратен гражданският брак между С. К. и А. А., упражняването на родителските права и задължения по отношение родените от брака им деца М. А. А. / роден на *** г./ и и К. А. А. 8 роден на *** г., били предоставени на ищцата, ответникът бил осъден да заплаща издръжка на децата, а семейното жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 8 й било предоставено за ползване на Света К..

След прекратяване на брака между страните се родило детето им К. А. А., роден на *** г.

С решение № 457/05.07.2019 г., влязло в сила на 31.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2513/2017 г. по описа на Районен съд - Дупница, родителските права и задължения по отношение сина на страните К. А. А., ЕГН********** са предоставени на ищцата, определен е режим на лични контакти на детето с баща му, като ответникът е осъден да заплаща на сина си К. А. месечна издръжка в размер на 150, 00 лева, считано от 01.12.2017 г., ведно със законната лихва при забава.

С договор за покупко-продажба на 17.11.2017 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том 2, per. ***, нот. дело № *** г. на Нотариус А.

Р., с район на действие ДнРС, ответникът А. А. е прехвърлил собствеността върху процесното жилище на сина на страните М. А. А..

С решение, постановено по гр. д. № 692/2020 година на ДнРС, потвърдено с решение по в. гр. д. № 34/2022 година по описа на КнОС, за което няма данни да е влязло в сила, С. К. била осъдена да предаде на М. А. владението върху процесния недвижим имот, с административен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 8, представляващо Самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, представляващо първи жилищен етаж с площ от 91, 26 кв.м.

Съгласно депозирания социален доклад, изготвен от ДСП - *** се установява, че ищцата и непълнолетното дете на страните К. А. живеят на първия етаж на къща в гр. ***, ул. „***“ № 8 /(семейното жилище на страните по смисъла на С/), заедно със сина на страните - К. А..

В първоинстанционното производство е разпитан св. К.К. – брат на ищцата, който 4 в показанията си сочи, че К. живее л в с. *** на квартира и работи при майстор. Ответникът А. живее в гр. *** с големия му син. А. А. бил съгласен К. да живее в къщата, в която са живели с майка му.

С обжалваното решение, предявеният иск с правно основание чл. 56, ал. 3 от СК е отхвърлен като неоснователен.

Съобразно установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, въззивната инстанция в настоящия си съдебен състав, приема иска с правно основание чл.

56, ал. 3 от СК за неоснователен.Съобразно правомощията си по чл. 272 от ГПК споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска.

Ищцата с предявения от нея иск претендира ползване на семейното жилище за срок от една година, позовавайки се на това, че същото й било предоставено за ползване с горепосоченото решение, с което е прекратен брака й с ответника с развод, като предявява претенцията си предвид обстоятелството, че към момента упражнява родителски права спрямо ненавършилото пълнолетие дете на страните К. А., роден на *** г., т.е. след прекратяване на брака им

Като семейно жилище на страните е определено процесното такова и същото с влязло в сила решение е предоставено за ползване на ищцата, тъй като на същата е предоставено и упражняване на родителските права спрямо родените от брака между страните ненавършили пълнолетие деца. Няма спор, че към момента на влизане в сила на това решение, собственик на процесното жилище е бил ответника. Няма спор, и че ищцата е ползвала същото до навършване пълнолетие на всяко от децата на страните – М. А. и К. А., като ползването на това жилище е продължило и след това.