Решение № 2475 от 20.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2475 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330106910 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, срещу П. С.

А., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 276,16 лева – неустойка при предсрочно прекратяване по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/*** г., от които сумата в размер на 142,36 лева, представляваща три месечни такси, и 133,80 лева, представляваща разлика между цена на устройство XIAOMI Redmi Note 9Pro64GB Green + MiBand 4 без абонаментен план и преференциална цена, 14,51 лева – месечни и еднократни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/*** г. за периода 10.01.2022 г. – 09.02.2022 г., 175,02 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/*** г., от която сума 51,20 лева, представляваща три месечни такси, и 123,82 лева, представляваща разлика между цена на устройство Tablet Lenovo Tab M7 4G Black без абонаментен план и преференциална цена, ведно със законната лихва от датата на 1 депозиране на заявлението в съда – 16.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 371 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч. гр. д. № 706/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., изменен с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/*** г., с което е закупено на преференциална цена устройство XIAOMI Redmi Note 9Pro64GB Green + MiBand 4 . Посочва се, че ответницата не заплатила задълженията по договора, поради което същият бил прекратен едностранно от ищеца на *** г.

Навеждат се доводи, че между страните бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/*** г., с който ответникът закупил Tablet Lenovo Tab M7 4G Black на преференциална цена. Посочва се, че ответницата не заплатила задълженията по договора, поради което същият бил прекратен едностранно от ищеца на *** г.

По посочените правоотношения, останали незаплатени посочените суми. С оглед изложеното ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 706/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което била издадена заповедта за изпълнение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се обуславя правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника П. С. А.

– адв. К. В., с който се оспорва исковата претенцията. Оспорва се наличие на облигационна връзка между страните по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/*** г., доколкото на мястото на потребител е посочено лице, различни от ответника. Възразява се, че по отношение на останалите договори, не може да се направи категоричен извод, че същите са подписани от ответницата. При условията на евентуалност, ако се установи, че между страните са налице облигаторни правоотношения, се възразява, че от ищеца не са ангажирани доказателства за едностранно прекратяване на договорите, доколкото липсва съгласие от ответника. Досежно претендираните неустойки, се излагат съображения, че клаузите, които ги уговорят са нищожни, 2 доколкото създават значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя. По този начин неустойката излиза извън присъщите й функции, в която насока са разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Отделно от изложеното, същите се явява и неравноправни по смисъла на ЗЗП. Поради изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 706/2024 г. на Районен съд Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, в указания едномесечен срок по чл.

415, ал.1, т.2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ:

От приобщения по ч. гр. д. договор за мобилни услуги от *** г., сключен между страните, се установява, че ищецът е предоставил на ответника услуга с абонаментен план към мобилен номер *** в размер на 29,99 лева за срок от 24 месеца. С Допълнително споразумение към договора от *** г., сключено между страните, е уговорено, че номерът ще бъде ползван при месечен абонамент в размер на 32,99 лева, като на ответника – потребител е предоставено устройство Xiaomi Redmi Note 9Pro64 GB Green + MiBand4 за сума с абонаментен план в размер на 279,99 лева, при стандартна цена за устройството в размер на 649,90 лева.

По ч. гр. д. е приобщен и договор за мобилни услуги от *** г., сключен между страните, от който е видно, че ищецът е предоставил на ответника услуга с абонаментен план към мобилен номер *** в размер на 13,99 лева за срок от 24 месеца. С договора е предоставено на ищеца устройство – таблет, модел Lenovo Tab M7 4G Black, за сумата в размер на 99,99 лева, при стандартна цена на устройството в размер на 99,99 лева.

Посочените договори са сключени от ответника чрез неговия 3 пълномощник – С.Г.К., която разполага с представителна власт съобразно пълномощно от *** г. с нотариална заверка на подписа рег. № *** на нотариус ***, с район на действие – ***.

С оглед оспорване авторството на посочените документи от особения представител на ответника, по отношение на същите бе открито производство по реда на чл. 193, ал.1 ГПК. Във връзка със същото бе изслушано заключение по допусната СГЕ, изготвено от вещото лице Е. Ч., съобразно което подписите и имената в оспорените текстове са изпълнени от С.Г.К.. Същите не са изпълнени от П. С. А..

В хода на съдебното дирене бе приета и изготвена от в. л. П. Н. ССчЕ, съобразно заключението по която по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/*** г., дължимата сума за месечна абонамента такса е на стойност 14,51 лева, изчислените неустойки са както следва: по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** / ***г., изменен с допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от ***г. - дължимата сума за неустойка за услуги е 95.95 лева, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** / ***г., изменен с допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от ***г. - дължимата сума за неустойка за услуги е 142.36 лева и дължима сума за неустойка за устройство е 217.47 лева, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** / *** г., дължимата сума за неустойка за услуги е 51.20 лева и дължима сума за неустойка за устройство е 123.82 лева. След получена подробна справка от ищецът Йеттел България ЕАД експертизата е установила, че към 31.07.2023г. общото задължение на П. С. А. към ищцовото дружество е на стойност 465.69 лв.

Съдът кредитира приетите по делото заключения по СГЕ и ССчЕ като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.

Същите не се оспорват и от страните в производството.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната два телефонни номера – *** и ***, и две устройства - Xiaomi Redmi Note 9Pro64 GB Green + MiBand4, и таблет, модел Lenovo Tab M7 4G Black, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за 4 заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и лизингови вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.

Договорите от към съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на пълномощник на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

По отношение на далекосъобщителните услуги, от страна на ищеца се претендира сумата в размер на 14,51 лева, представляваща месечни и еднократни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/*** г. за периода 10.01.2022 г. – 09.02.2022 г. Доколкото се касае за абонамент, таксата се явява дължима със сключване на договора, като такива е начислена, но незаплатена, видно от констатациите в приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ. Поради изложеното и настоящият съдебен състав намира, че същата се явява дължима от ответника, с оглед на което и предявеният иск по отношение на нея следва да бъде уважен като основателен.

По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:

Съдът намира, обаче, че претенциите за заплащане на неустойка се явяват неоснователни, като съображенията за това са следните:

Претендираната сума за неустойка, съгласно представените договори, се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпките), дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната такса. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, 5 обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. В случая процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Тоест, операторът се стреми да капитализира приход, който дори би бил позначителен от този, който би получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен ( доколкото неустойката се формира от стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива ). Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост.

С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП.

Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. В този порядък, неустойка в размер на три месечни абонаментни такси (по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива), задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т.