Решение № 444 от 05.09.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Надежда Трифонова

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Биляна Чочева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200143 по описа за 2024 година

Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. Ц. С. – а. М., против въззивна присъда № 16/12.10.2023 г. на Апелативен съд – Варна, НО, III състав, постановена по ВНОХД № 239/2023 г., с която е била частично отменена присъда № 5/16.05.2023 г. на Окръжен съд – Търговище по НОХД № 31/2023 г. и постановена нова, като в останалата част е била потвърдена първоинстанционната присъда.

В касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК. Защитникът счита, че въззивната присъда е постановена при наличието на съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. С жалбата се иска оправдаване на подсъдимия.

В касационната жалба не са изложени аргументи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Досежно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон, са развити съображения в подкрепа на твърдението, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно. По първия пункт от обвинението – относно престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, са наведени доводи, че подсъдимият е изпълнил задължението си по чл. 93, ал. 1 от Закона за културното наследство и е уведомил музея в гр. Търговище. Посочва се, че в колекцията на музея са включени предмети, предадени лично и безвъзмездно от подсъдимия.

Излагат се

1 съображения, че инкриминираните вещи са масово разпространени и не носят значима научна и културна стойност. В заключение се твърди, че вината на подсъдимия не е доказана по безспорен начин, както и че същият е спазил срока по ЗКН.

Относно обвинението по чл. 277, ал. 7 от НК се развиват съображения за несъставомерност на извършеното от подсъдимия. Навеждат се доводи в подкрепа на това, че металдетекторът, притежаван от него, е предназначен да открива самородно злато по речните корита, като свидетелство за това са допълнителните приспособления като сито и легенче за промиване на пясък и проверка за наличие на златни люспи. Посочва се, че престъплението по чл. 277, ал. 7 от НК е формално и се осъществява единствено когато средството бъде използвано с цел откриване на археологически находки. В подкрепа на изложеното в жалбата сочи, че притежаването на металдетектор не е забранено от закона.

В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата намира жалбата за основателна. Счита, че подсъдимият е спазил изискванията на ЗКН, като е подал уведомление за откритите от него вещи, както и че те са често срещан археологически материал. По отношение на металотърсачите излага доводи, че същите не са били регистрирани поради обстоятелството, че подсъдимият ги е използвал като хоби, а не с цел иманярска дейност.

Подсъдимият поддържа подадената от неговия защитник жалба. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея. В последната си дума заявява, че е предал всичко, което е намерил. Моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С присъда № 5/16.05.2023 г. Окръжен съд – Търговище е признал подсъдимия С. Ц.

С. за невиновен в това, че към 27.04.2022 г. в гр. Търговище държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в чл. 97 от ЗКН и Наредба № 1 от 16.02.2021 г. на Министъра на културата за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, а именно 4 бр. бронзови монети от антична епоха и 1 бр. бронзова тока от антична епоха, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК. С присъдата подсъдимият е признат за невиновен и за това, че през периода 28.05.2021 г. – 27.04.2022 г. в гр. Търговище, в нарушение на чл. 152, ал. 2 от ЗКН, противозаконно държал 2 броя оръдия – металотърсач марка „PHOENIX DD – 32 см“ и металотърсач марка „Golden mask 4 pro s 18 khz“, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 277а, ал. 7 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото.

Пред Апелативен съд – Варна е образувано ВНОХД № 239/2023 г. по въззивен протест на прокуратурата. С присъда № 16/12.10.2023 г. на Апелативен съд – Варна, НО, III 2 състав, постановена по горепосоченото дело, въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият е бил признат за невиновен в извършване на престъпленията по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и чл. 277а, ал. 7 от НК и вместо това е постановил нова, с която е признал подсъдимия С. Ц. С. за виновен за това, че към 27.04.2022 г. в гр. Търговище държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в чл. 97 от ЗКН и Наредба № 1 от 16.02.2021 г. на Министъра на културата за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, а именно 4 бр. бронзови монети от антична епоха и 1 бр. бронзова тока от антична епоха, поради което на основание чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца чрез явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

С присъдата го е признал за виновен и за това, че през периода 28.05.2021 г. – 27.04.2022 г. в гр. Търговище в нарушение на чл. 152, ал. 2 от ЗКН, противозаконно държал 2 броя оръдия – металотърсач марка „PHOENIX DD – 32 см“ и металотърсач марка „Golden mask 4 pro s 18 khz“, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца чрез явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най – тежко наказание пробация при гореописаните пробационни мерки.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК веществените доказателства – металотърсачи „PHOENIX DD – 32 см“ и „Golden mask 4 pro s 18 khz“, са отнети в полза на държавата.

Подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба на подсъдимия е основателна.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния 15 – дневен срок, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка и по същество е основателна.

Въз основа на правилно установени

3 по делото факти, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че извършеното от подсъдимия осъществява съставите по чл.

278, ал. 6, пр. 3 от НК и чл. 277а, ал. 7 от НК. Фактическата обстановка, приета от контролираните инстанции при спазване на процесуалните правила сочи, че подсъдимият е проявявал интерес към откриването на самородно злато и метеорити. В хода на осъществяването на тази дейност той неколкократно е откривал монети и други старинни предмети, които предавал на музея в гр. Търговище. Същият дори подал заявление на 12.03.2018 г. до Министерство на културата за регистрация и вписване на притежаваното по това време от него техническо средство, но получил отказ, тъй като за извършваната от него дейност не се изисква разрешение. На 28.05.2021 г. и на 15.02.2022 г. се сдобил с два металотърсача – „PHOENIX DD – 32 см“ и „Golden mask 4 pro s 18 khz“, които използвал за упражняване на хобито си.

На подсъдимия е повдигнато обвинение, че към 27.04.2022 г. в гр. Търговище държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в чл. 97 от ЗКН и Наредба № 1 от 16.02.2021 г. на Министъра на културата за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности. За да признае подсъдимия за виновен по това обвинение въззивният съд не е отчел редица обстоятелства, което е довело до неправилното заключение, че извършеното изпълва признаците на състава по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК. Той е заявил, че инкриминираните предмети е открил на 25.04.2022 г. и на 26.04.2022 г., като същите са подготвени да бъдат предадени на музея в рамките на седемдневния срок по чл. 93, ал. 1 ЗКН. На 26.04.2022 г. дори е подал уведомление до музея в гр. Търговище и още на същия ден е предал 23 бр. ДКЦ, които е открил по-рано. Тези обективно установени данни, оценени наред с предходното му поведение сочат, че не е осъществен съставът на чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК. Когато подсъдимият е откривал вещи, за които е подозирал, че е възможно да са ДКЦ, своевременно е изпращал уведомление до музея в гр. Търговище и впоследствие е координирал среща със служители на музея с оглед тяхното надлежно предаване. В конкретния случай дори не е било установено той да е държал инкриминираните вещи за срок, по-дълъг от седем дни. В допълнение следва да бъде отбелязано, че престъплението не е осъществено и от субективна страна. Подсъдимият не е знаел, че държи ДКЦ, за което свидетелства обстоятелството, че е уведомил музея в гр.

Търговище с оглед организирането на среща и проверка на вещите от представител на музея. В уведомлението (л. 101 от ДП), адресирано до музея, подсъдимият изрично е посочил това, че не притежава необходимите познания, за да определи естеството на намерените вещи и че изразява готовност да ги предаде. За липсата на субективна съставомерност от значение е и манифестираното от подсъдимия трайно добросъвестно поведение при откриването на вещи, за които има съмнение, че са ДКЦ. Той не ги е задържал за себе си, а е уведомявал при първа възможност музея в гр. Търговище. С оглед изложеното въззивният съд незаконосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил състава по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК.

По отношение на обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК.

4

Родов обект на престъпленията по чл. 277а – чл. 278б от НК са обществените отношения, свързани с дейностите по опазване на културното наследство. Следва да бъде отбелязано, че предметът на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК трябва да е предназначен или да е бил използван за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, което да е противозаконно. В настоящия случай деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна – противно на приетото от въззивния съд.

Без съмнение процесните металдетектори са били във фактическата власт на подсъдимия, като правилно е било установено по делото, че притежаването им по същината си не е противозаконно, тъй като не подлежи на разрешителен, регистрационен или уведомителен режим. За това свидетелства и отказаната от Министерство на културата регистрация на притежаван от подсъдимия в миналото металдетектор. За упражняваното от него хоби, изразяващо се в търсене на самородно злато и метали по повърхността на почвата, не се изисква нарочно разрешение и не е забранено от закона. Държането на такъв уред е криминализирано, когато той е придобит, за да послужи или ако вече е послужил като средство за извършване на забранената от закона цел – търсене на археологически обекти.