Решение № 122 от 04.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Сливен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200270 по описа за 2026 година Производството е с правно основА.е чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е повод жалба от О. Н. О., ЕГН: ********** чрез пълномощник – адв. С. Ж. П. от АК-Пловдив срещу Наказателно постановление № 9823/17.02.2026г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,

Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя, на основА.е чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказА.е „Глоба“ в размер на 1533.88 евро/3 000 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в разрез с нормативната уредба, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административно – процесуалните правила. Излага подробни аргументи в тази насока.

Жалбоподателя, редовно призован, в съдебно заседА.е не се явява. Не се явява и процесуален представител.

1

Въззиваемата страна Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, редовно призована, не се представлява.

Районна прокуратура-Сливен, редовно уведомена за съдебно заседА.е, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна - лице, което е санкционирано.

От събрА.те по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 21.01.2026 г. в 16:13 часа на път 1-6, км 387 на отбивна площадка с посока на движение гр. Казанлък - гр. Сливен, О. Н. О. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „****“, модел „***** ******“, с peг. № А6785РК и полуремарке с три оси с peг. № **********, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция 0/4, видно от кантарна бележка № 42032/21.01.2026 г.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ****** и ролетка № 1311/18/5 м/, е констатиран, че при изме**** разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос, на тройната ос на полуремаркето е 28.395 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл.

7, ал. 1, т. 3, буква „б” от Наредбата, като превишаването е с 4.395 т.

Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирА. в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С оглед извършените измервА.я и установеното в хода на проверката, актосъставителят Р. Г., в присъствието на св. Ж. Ж. съставил срещу О. Н. О., ЕГН:********** АУАН с № 0011280/21.01.2026 г. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 , б. „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

2

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващия орган по същество възприел фактическата обстановка такава каквото е приета за установена в съставения акт, като на основА.е на основА.е чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказА.е "Глоба" в размер на 1533.88 евро/3 000 лева, за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събрА.те в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, надлежно приобщени. Съдът кредитира показА.ята на актосъставителя Р. Г., както и на свидетеля Ж. Ж., разпитА. в о.с.з. Същите са пълни, всестранни и непротиворечиви.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – В. Б. А. – началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Р. Й. Г., заемащ длъжността „главен инспектор“ при Дирекция „АРОК“ (АПИ).

Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представените по делото Заповед № РД-111279/10.10.2025 г. ни Заповед № РД-11-83/20.01.2026 г. на Председатля на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

АУАН и НП са издадени при спазване на визирА.те в разпоредбата на чл.

3

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Съдът обаче констатира, че при издаване на процесния АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП. Според същата „При установяване на нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, чл. 179, ал. 3 - 3 в от този закон и по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните оргА. уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата.“ Според чл. 28 от ЗП „При установено нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от този закон, както и по чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.“ При така съставения АУАН не е била предоставена възможност на жалбоподателя съобразно гореописА.те разпоредби да заплати компенсаторна такса и да бъде избегната цялата последваща процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП. Разпоредбата на чл. 189е от ЗДвП не е абстрактна правна възможност, а една допълнителна гаранция за правото на защита на лицето, поради което неизпълнението на тази разпоредба се явява съществено процесуално нарушение. Нарушението е съществено по своята същност, тъй като се касае за императивна правна норма, която засяга правото на избор на нарушителя: да заплати компенсаторна такса или да откаже да заплати същата и да му бъде съставен АУАН. Пропускът за предоставянето на тази възможност опорочава производството още в началния му етап.

Предвид гореизложеното съдията-докладчик счита, че НП следва да бъде отменено.

Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 350,00 евро, 4 което съдът счита, че следва да бъде уважено предвид изхода на делото. Съдът не се произнася по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на въззиваемата страна, тъй като не отговаря на изисквА.ята на чл. 78, ал. 5 от ГПК за мотивираност на възражението.

Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9823 от 17.02.2026 г., издадено от началник на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на О. Н. О., ЕГН:**********, на основА.е чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказА.е „Глоба“ в размер на 1533,88 евро /3 000 лева, за нарушение на на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки

ППС, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София ДА ЗАПЛАТИ на О. Н. О., ЕГН: **********, гр. Сливен, ул. „Овчарска“ №60А сумата от 350,00 евро – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5