Решение № 2264 от 24.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2264

Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА канд № 20257050703063 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Н. А., с [ЕГН] от гр. Варна, [улица], чрез адв. С. Л. – АК - Варна срещу Решение № 1309 от 10.11.2025 г., постановено от Районен съд - Варна по НАХД № 2626 по описа на съда за 2025 г. С посочения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 273/29.04.2025 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С обжалваното решение А. е осъден да плати на Община Варна и юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът не е установил дали паркираният автомобил е изцяло в зоната на 5м преди кръстовището, или само малка част от него попада в тази зона. Посочва се, че съдът не е уважил искането за събиране на генералния план за движение по улица П. Х. и улица П. Е., с което е възпрепятствал установяването на значимите по делото факти. Твърди се, че паркираният автомобил не създава пречки за другите участници в движението и има достатъчно място за преминаването и на по-големи автомобили.

В съдебно заседание лично и чрез адв.Л. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – Заместник-кмета на Община Варна, редовно призован, не се представлява. Депозирано е възражение по касационната жалба, чрез процесуален представител, с което същата се оспорва като неоснователна. Иска се решението на ВРС да бъде потвърдено, като излагат подробни доводи за това. Депозирана е писмена молба с.д. № 2029/02.02.2026г. от процесуален представител, с която се отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и се иска същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция, и при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 11.01.2025 г. около 10.10 ч. инспектор репатриране към Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ М. Р. констатирал, че л.а. „Опел“ с рег. № [рег. номер] е спрян неправилно на кръстовището на [улица]с [улица]и същият пречи на движението, поради което бил репатриран. Били направени снимки, както и бил съставен Констативен протокол № 0089963/11.01.2025 г., като срещу собственика на автомобила е съставен Фиш-глоба Серия ОВ № ********** за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Срещу наложената Глоба с Фиш, постъпила жалба в Районен съд – Варна, въз основа на която било образувано АНД № 821/2025 г. С Определение № 317/28.02.2025 г. производството по АНД № 821/2025 г. било прекратено, а делото върнато на Община Варна за довършване на административнонаказателното производство.

На 10.04.2025 г. е съставен АУАН № 5199/10.04.2025 г. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за това, че на 11.01.2025 г. около 10.10 часа в гр. Варна, на [улица]с [улица], А. е паркирал собствения си лек автомобил „Опел“ с рег. № [рег. номер] в кръстовище и на по-малко от 5 м от него. АУАН бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал с възражения, без да ги уточнява. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН.

На 29.04.2025 г. приемайки изцяло фактическите констатации отразени в акта, Зам.-кмета на Община Варна издал обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на А. наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

За да потвърди санкцията, въззивният съд приел, че НП и АУАН, са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като същите съдържат задължителните реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е приел, че нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, позволяващата на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Съдът е констатирал, че не е налице релевираното в жалбата оплакване относно съставянето на акта при отсъствието на свидетели, които са присъствали на установяване на нарушението. Позовавайки се на показанията на разпитания като свидетел инспектор Р., както и на изготвените от него фотоснимки, районният съд приема, че автомобилът е бил паркиран в района на кръстовище и на по-малко от 5 м. от него. Този факт не бил оспорен и от жалбоподателя.

При постановяване на решението, съдът се е позовал на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които е възприел за непротиворечиви и взаимно допълващи.

Обжалваното решение е правилно.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя тези подробно мотивирани, доказателствено обвързани и законосъобразни правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря, а директно препраща към тях.

Неоснователно е възражението на касатора относно допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение. Генералният план за организация на движение на територията на Община Варна е общодостъпен в сайта на Общината. При извършена справка, настоящата съдебна инстанция установи, че е налице кръстовище между [улица]и [улица], като посоката на движение е еднопосочна.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В съответствие с § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП „кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В случая по категоричен начин се доказва, че автомобилът на касатора е паркиран на кръстовище на [улица]с [улица]в гр. Варна в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, без да е спазено отстоянието от 5 м. Това създава потенциална опасност за движението на участниците в него. Паркирането на превозното средство на кръстовище винаги създава опасност за другите участници в движението, тъй като законовата забрана е съобразена именно с възможните опасности, които биха възникнали при нарушаването им. Видно е от представения по делото снимков материал, че автомобилът е позициониран в зоната на кръстовище. Това категорично създава опасност за преминаващите през кръстовището моторни превозни средства. Начинът на паркиране на автомобила ограничава видимостта на останалите влизащи и излизащи от кръстовището превозни средства, в резултат на което създава безспорна опасност за пътно-транспортни произшествия. Затова неоснователно е касационното възражение, че има достатъчно място за преминаване и автомобилът на касатора не пречи на преминаващите. Безспорно е, че на конкретното място паркирането не е разрешено по разписания от закона ред. Видно от снимковия материал, съдът е извел обоснован извод, че в случая е невъзможно нормалното преминаване на другите участници в движението. Доказателствената тежест за установяване на това твърдение е на жалбоподателя, а той, в случая, не е ангажирал такива, които да оборват констатациите на административния орган.

Релевираното от касатора възражение относно необоснованост на въззивното решение, поради обстоятелството, че мотивите на РС – Варна са подкрепени изцяло от показанията на свидетеля Р., е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН не страда от процесуални пороци, а отразени в него констатации не се опровергават от събраните по делото доказателства. Нещо повече-касаторът и процесуалният му представител не са ангажирали доказателства, с които да оборят направените фактически констатации в АУАН.

Гореизложените доводи обуславят извода на касационния съд, че въззивното решение е постановено и при спазване на материалния закон. Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания.

Предвид изхода на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 130,00 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати.

Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1309 от 10.11.2025 г., постановено по АНД № 2626/2025г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Д. Н. А., [ЕГН], гр. Варна да заплати на Община Варна сума в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: