Решение № 4835 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4835 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330116776 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът В. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ЖК „******”, бл. ***, вх.

„**”, ет. **, ап. ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. А. Г. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – ********, с адрес за съдебна кореспонденция: гр.

*******, ул. „******“ № **, ет. **, офис**, моли съда да признае за установено по отношение на „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК: 205942517, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша”, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от К. В.

П. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. И. И. Г., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебно кореспонденция: гр. *****, бул. „*******“ № **, ет.

**, ап. **, че не му дължи следните суми, за принудителното изпълнение на които е издаден Изпълнителен лист № ******/*******г. от Районен съд – Пловдив по ч. гр. дело № 17584/2025 г. и които са прехвърлени от „*********************“ ЕАД на ответника с Договор за цесия от ******г.: 2 860, 52 лева (1 462, 56 евро) – главница по Договор за паричен заем № ******/*******г., сключен между ищеца и кредитора „***********“ ЕАД, прехвърлена на „*********************“ ЕАД с Договор за цесия от ********г.; 633, 98 лева (324, 15 евро) – добавка, представляваща печалбата на кредитора за периода от 19.03.2010 г. до 20.01.2011 г. по същия договор, прехвърлена на „*********************“ ЕАД с Договор за цесия от *******г.; 1 534, 25 лева (784, 45 евро) – мораторна лихва за периода от 20.03.2010 г. до 28.12.2015 г. по същия договор, прехвърлена на 1

„*********************“ ЕАД с Договор за цесия от ********г., ведно със законна лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 28.12.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 506, 58 лева (259, 01 евро) – разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 17584/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 40622/22.04.2026 г., с който ответникът признава исковете.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и отправят искане за постановяване на решение в съответствие с признанието, а ответното дружество, редовно призовано, не се представлява.

След като констатира кумулативното наличие на условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът признава исковете, ищецът претендира за процедиране по реда на чл.

237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на признаващата страна, съдът е мотивиран да ги уважи изцяло.

С оглед разрешението на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца съдебноделоводните му разноски. В случая липсват законовите предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от отговорността за заплащането им, тъй като същият е провокирал ищцовия интерес от съдебна защита, като през 2025 г. е инициирал принудително изпълнение на процесните вземания по Изпълнително дело № *********по описа на ****************** с рег. № ******по регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители и с район на действие Окръжен съд – ******.

Ответното дружество е сторил разходи за държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 119, 85 евро, определен, съобразно цената им, а съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2025 г. (л. 5) – и за адвокатски хонорар от 1 000, 00 лева. За неговата прекомерност своевременно е противопоставеното възражение, което се преценя за основателно. Според чл. 78, ал. 5 от ГПК в такава хипотеза съдът се ръководи от критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, която на текущия етап все още не е приета. Следователно релевантни по аргумент от чл. 36, ал. 3 от ЗА са: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, и 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Отчитайки, че конкретната фактическа и правна сложност на делото е ниска, доколкото исковете са признати, и че оказаната на ищеца правна помощ обхваща изготвяне на исковата молба, две молби за отстраняване на нередовностите й и участие в двете открити съдебни заседания, съдът счита, че адекватно възнаграждение за положения от 2 пълномощника му квалифициран адвокатски труд е общо 250, 00 евро.

Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че В. П. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ******, ЖК „******”, бл. ***, вх. „**”, ет. **, ап. ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. А. Г. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – ********, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул. „******“ № **, ет. **, офис**, не дължи на „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК: 205942517, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша”, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от К. В.

П. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. И. И. Г., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебно кореспонденция: гр. *****, бул. „*******“ № **, ет.

**, ап. **, следните суми, за принудителното изпълнение на които е издаден Изпълнителен лист № ******/*******г. от Районен съд – Пловдив по ч. гр. дело № 17584/2025 г. и които са прехвърлени от „*********************“ ЕАД на ответника с Договор за цесия от *********г.: 2 860, 52 лева (1 462, 56 евро) – главница по Договор за паричен заем № ******/*******г., сключен между ищеца и кредитора „***********“ ЕАД, прехвърлена на „*********************“ ЕАД с Договор за цесия от ********г.; 633, 98 лева (324, 15 евро) – добавка, представляваща печалбата на кредитора за периода от 19.03.2010 г. до 20.01.2011 г. по същия договор, прехвърлена на „*********************“ ЕАД с Договор за цесия от *******г.; 1 534, 25 лева (784, 45 евро) – мораторна лихва за периода от 20.03.2010 г. до 28.12.2015 г. по същия договор, прехвърлена на „*********************“ ЕАД с Договор за цесия от ********г., ведно със законна лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 28.12.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 506, 58 лева (259, 01 евро) – разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 17584/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК: 205942517, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от К.

В. П. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. И. И. Г., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебно кореспонденция: гр. *****, бул. „*******“ № **, ет.

**, ап. **, да заплати на В. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ЖК „******”, бл.

***, вх. „**”, ет. **, ап. ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. А. Г. Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – ********, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул. „******“ № **, ет. **, офис**, сумата от 369, 85 евро – съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на предявените искове и за процесуална защита от един адвокат.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4