Решение № 175 от 12.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. С., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200636 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от „Р.Д.О“с ЕИК .......... и седалище и адрес на управление гр.С., бул. "П.Х." №.., представлявано от Д. И. Д. с ЕГН ********** против

НП № 883612-F878367 / 14.04.2026 г. издадено от

Началник на отдел "Оперативни дейности"-Б., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на търговеца, за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

Дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира заплащането на разноски.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление се представлява от упълномощен юрисконсулт.

Моли съда НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа 1 страна:

На 02.03.2026 година в 14:15 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС, а именно магазин за облекло, находящ се в гр. С., ул. "С.К" № ..., стопанисван от "Р.Д” ООД с ЕИК ...........

В хода на проверката било установено, че от търговския обект се извършва освен реални продажби в самия обект и онлайн търговия. Към момента на проверката от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство модел ТРЕМОЛ М 20 с ИН на ФУ: ZK186943 и ИН на ФП:

50241714 регистрирано в НАП с № 4771568 от 16.12.2024год. е разпечатан КЛЕН за датата на проверката, а именно 02.03.2026 г.

При извършен преглед на отпечатания

КЛЕН, проверяващите установили, че на 02.03.26г. е издаден фискален бон с № 001937/02.03.2026г. в които е посочено, че е извършена продажба обозначена като „ОНЛАЙН ПРОДАЖБИ" за сумата от 43,92 евро и продажба по втори издаден фискален бон от същата датас № 001938/02.03.2026г., в който също е посочено, че е извършен продажба обозначена като „ОНЛАЙН ПРОДАЖБИ", последната за сумата от 51,08 евро.

След запознаване с посочените фискални бонове, проверяващите установили, че издадените два броя фискални касови бележки не съдържат наименованието на стоката предмет на извършената онлайн продажба и по този начин не позволяват идентифицирането на същата.

Въз основа на така установеното контролните органи приели за установено, че "Р.Д" ООД – С. не е изпълнило задължението си, да отбележи задължителните реквизити- наименованието на стоката, с което е нарушило разпоредбите на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ.

За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка cep. АА № 0138376 / 02.03.2026г. и АУАН. На 27.03.2026, последния бил предявен и връчен на Д. И. Д. с ЕГН **********, в качеството му на представляващ дружеството.

На основание чл. 44 ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх. №55-20-461/31.03.2026 г., което било оставено без уважение като АНО е взел предвид събраните по преписката доказателства и е приел, че допуснатото нарушение препятства осъществяване на контрол по цените по ЗВЕРБ, поради което при определяне на административното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и било прието, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на в размер на 550 евро, на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС , за 2 нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС .

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя С. и св. К.- И., доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материали са във връзка с основните подлежащи на доказване факти.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото. Дава вяра на приетите в хода на съдебното писмени доказателства като неоспорени от страните и такива във връзка с извършваната от дружеството дейност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е извършило описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.

В разпоредбата на чл. 26, ал.1 от Наредбата е посочено, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително посочените реквизити в т.1 до т.17 от тази алинея. В настоящия случай не е спорно, че дружеството е издало фискален касов бон, който е бил четим и е съответствал на образеца, съобразно приложение №1, но същият не е съдържал един от задължителните реквизити, а именно този посочен в т.7 на разпоредбата, касаещ посочването на точно наименование по вид услуга/ стока.

Съдът намира възражението на процесуалния представител за липса на нарушение предвид наличието на документи именувани „Поръчки“/ л.8, стр.1 и стр. 2 от делото/, към всяка една от двете продажби за неоснователно, 3 тъй като посочената като нарушена норма установява самостоятелно формално административно нарушение, при което изпълнителното деяние се изчерпва с неотразяваното на изискуемия реквизит в самия фискален документ. Редакцията на нормата не предвижда изключения, обусловени от наличието на съпътстваща документация, освен посочения фискален бон.

Вписването на родовото понятие „онлайн продажба“ не съдържа никаква информация относно вида, наименованието, количеството, мерната единица или цената на конкретната услуга/стока.

Действително по делото са налице представени, ведно с жалбата и приети по съответния процесуален ред два броя документа именувани „Поръчки“ , които касаят процесните продажби, но наличието им не оневинява нарушителя, доколкото задължението въздигнато в разпоредбата на чл. 26 от Наредбата е императивно и касае съдържанието на фискалния бон като самостоятелен първичен, счетоводен и данъчен документ. В посочената Наредба не се допуска изпълнение на това задължение чрез препращане към или чрез съвкупното разглеждане на фискалния бон с друг документнезависимо дали същият е поръчка, фактура или друг документ и дали се касае за онлайн продажба или не.

На следващо място, следва да се отбележи, че дори да се приеме, че посочените поръчки съдържат необходимите индивидуализиращи данни, това не санира дефекта на вече издадения фискален бон, тъй като приемането на обратното, а именно, че задължението е изпълнено в случаите когато съществува друг документ извън фискалния бон, от който може да се установи предмета на продажбата би обезсмислило изцяло нормативното изискване на чл. 26 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

Съдът не приема за основателно и възражението от страна на дружеството- жалбоподател, че за онлайн продажбата не съществува задължение за издаване на фискален бон, тъй като предвиденото изключение в тази насока / чл. 3,ал.17 от Наредба Н-18 /2006 на МФ /важи само в случаите когато търговеца не е издал фискален бон, а е използвал предвидената в посочения текст възможност за алтернативен начин на отчитане когато търговеца извършва онлайн продажби. В конкретния казус, обаче е издаден фискален бон, с което търговеца сам е избрал стандартния режим за отчитане и следователно следва да изпълни императивното изискване на чл. 26 от 4

Наредбата. На следващо място дори да се приеме, че е избран алтернативния режим/ за което няма данни по делото, изключае съждението в тази връзка, което процесуалния представител изнесе в хода на съдебните дирения, без да мотивира същото или да го обоснове чрез ангажирането на гласни или писмени доказателства /, изискването за посочване на вида на стоката /услугата е изрично предвидено и в задължителните реквизити на алтернативния документ по чл.52о,ал.1 от Наредбата.

Съдът не възприема за основателно и направеното с жалбата възражение, че е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не споделя изложените в тази насока аргументи. Счита, че АНО правилно при определяне на административното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за „маловажен случай“, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и правилно административно наказващият орган не е приложил същата, доколкото от данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. За пълнота, съдът следва да отбележи и обстоятелството, че процесното нарушение е на формално извършване и не е резултатно, поради което липсата на вреда за фиска, също не може да бъде отчетено като основание за квалифицирането му като „маловажно“ по смисъла ва чл. 28 от ЗАНН.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, размера на наложената санкция е напълно съответен на вида и характера на нарушението.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането наэправната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а 5 съгласно разпоредбата на чл.27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130,00 до 190,00лева.

С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 130,00 лева/66.47 евро/, което следва да бъде възложено в тежест на дружеството- жалбоподател.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 883612-F878367 / 14.04.2026 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Р.Д.О“с ЕИК .......... и седалище и адрес на управление гр.С., бул. "П.Х." №29, представлявано от Д.

И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, изр.2 от З ДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 550 евро за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС като правилно и законосъобразно