Определение № 9112 от 24.07.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9112

Пловдив, 24.07.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180700645 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Б. З., [ЕГН] и С. А. З., [ЕГН], действаща със съгласието на баща си и законен представител А. Б. З. и двамата с адрес [населено място], [жк], блок 3/8, вх. В, ап. 71, срещу заповед № А-256/12.02.2026 г. на кмета на Община Асеновград, с която е наредено да бъде пренастанен А. Б. З., ведно с непълнолетното му дете С.-А. А. З., в общинско жилище с адрес [населено място], [улица], ап. 35 за срок до 10.07.2028 г., съответстващ на остатъка от срока на договора за наем от 10.07.2023 г. с месечна наемна цена за ползване на общинското жилище в размер на 16,95 евро. Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна от съда. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Асеновград, чрез процесуален представител юриск. М., оспорва жалбата, като подробни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, Първо отделение, ХIV състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира, че е сезиран с недопустима жалба, като съображенията за това са следните:

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 20, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба на общински жилищни имоти на Община Асеновград, приета с Решение № 653 от 21.04.2021 г. на Общински съвет - Асеновград, изменена и допълнена с Решение № 1857 от 30.08.2023 г. на Общински съвет - Асеновград (наричана по-долу само Наредбата) и след взет предвид социален статус на лицето и необходимостта от недопускане оставане без жилище. Мотивирано е, че с оглед принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и социалната функция на отдаване под наем на общински жилища, прекратяване ползването на общинското жилище с адрес [населено място], [жк], блок 3/8, вх. В, ап. 71, следва да бъде съпътствано с настаняване в друго общинско жилище с адрес [населено място], [улица], ап. 35, с което се гарантира недопускане оставане на наемателя и непълнолетното му дете без жилище. Посочено е, че от Удостоверение за семейно положение изх. № 15-00-25/13.01.2023 г., издадено от Община Асеновград, се установява, че А. Б. З. е самотен родител на непълнолетното дете С.-А. А. З., попадащ в групата в зависимост от степента на жилищната нужда, във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредбата, а именно самотен родител на непълнолетно дете. Съобразно наличния жилищен фонд на О. А. се твърди, че е налице свободно и годно за обитаване общинско жилище с адрес [населено място], [улица], ап. 35, отговарящо на изискванията за жилищна осигуреност на двучленно семейство (чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата), за което да бъде сключено допълнително споразумение към договора за наем на общински жилищен имот от 10.07.2023 г. със срок до 10.07.2028 г. Посочено е също така, че пренастаняването следва да се извърши в срок до 30 (тридесет) дни, във връзка с издадена заповед № А-255/12.02.2026 г. на кмета на О. А. за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище, ползвано от лицето с адрес [населено място], [жк], блок 3/8, вх. В, ап. 71.

Съгласно първата посочена като основание разпоредба, в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди, а съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредбата, при прекратяване на наемното правоотношение на основание ал. 1, т. 2 към заповедта по ал. 2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателят отговаря на условията за настаняване. Основанието по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредбата е извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения. Именно на това основание е издадена и заповед № А-255/12.02.2026 г. на кмета на Община Асеновград, с която е прекратено наемното правоотношение с А. Б. З. за общинското жилище с адрес [населено място], [жк], блок 3/8, вх. В, ап. 71, която заповед към настоящия момент е отменена с влязло в сила съдебно решение.

Или, част от изискванията на закона за законосъобразно прекратяване на наемните правоотношения в случаи на извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения (каквото прекратяване в случая е сторено със заповед № А-255/12.02.2026 г. на кмета на Община Асеновград), е извършването на преценка за наличие на основания за настаняване в друго общинско жилище и при положителен отговор на този въпрос – издаване на настанителна заповед. По своя характер тази настанителна заповед е благоприятен за адресата си акт и той няма правно защитим интерес от нейното оспорване. Това е така, защото от една страна - в случай, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение влезе в сила, без издаването на заповед по чл. 20, ал. 3 от Наредбата (каквато е процесната), наемателят – в случая жалбоподателят З. би останал без жилище, поради което и за него заповедта създава само права, тъй като е разпоредено настаняването му в друго общинско жилище, а от друга страна – тази заповед не засяга каквито и да е негови права или законни интереси, нито му вменява задължения, каквито до този момент той да не е имал, в т.ч. определеният за новото жилище наем се установява, че е по-нисък от плащания до момента такъв. За пълнота е необходимо да се посочи също така и че сам законодателят, както в чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост, така и в чл. 20, ал. 4 от Наредбата, е предвидил обжалваемост само на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, но не и на заповедта по чл. 46, ал. 3 от Закона за общинската собственост, съответно по чл. 20, ал. 3 от Наредбата.

Ето защо и доколкото правото на съдебно оспорване на административния акт, според разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, принадлежи само на субектите - граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени или за които той поражда задължения, каквото не се констатира да е налице по отношение на жалбоподателя З., за него липсва правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на Община Асеновград, което прави жалбата недопустима и налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото (в този смисъл Определение № 1846/12.02.2021 г. по адм. дело № 1460/2021 г. на ВАС, Определение № 16025/26.11.2019 г. по адм. дело № 13018/2019 г. на ВАС и др.).

По отношение жалбата на С. А. З., [ЕГН], действаща със съгласието на баща си и законен представител А. Б. З., е необходимо да се посочи, че в случая адресат на оспорената заповед е единствено и само А. Б. З., който според договора за наем на общински жилищен имот от 10.07.2023 г. има качеството на наемател, като със заповед № А-255/12.02.2026 г. на кмета на О. А. е прекратено наемното правоотношение именно с него, поради което и пренастаняването с процесната заповед, в случай, че засягаше нечии права и интереси, би засегнала единствено и само неговите, а не на лицата, настанени заедно с него, поради което и на това основание жалбата й също се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството и по отношение на нея - прекратено.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая съдът намира, че доколкото в заповедта си ответникът е посочил, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на АПК пред Административен съд – Пловдив, чрез кмета на Община Асеновград, същият е станал повод за завеждане на делото, поради което и искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХIV състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Б. З., [ЕГН] и С. А. З., [ЕГН], действаща със съгласието на баща си и законен представител А. Б. З. и двамата с адрес [населено място], [жк], блок 3/8, вх. В, ап. 71, срещу заповед № А-256/12.02.2026 г. на кмета на Община Асеновград,

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 645/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�