Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 357 от 20.07.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2233/2021
Вид
Решение № 357
Подписан
20.07.2021
В сила
29.10.2021
Състав
МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2, изр. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Бургас , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120202233 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „*“ с ЕИК: *, с посочен адрес: гр.

Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 563509-0182118/19.03.2021 г. , издадено от * – Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.4 ЗДДС вр. с чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че едноличният търговец разполага с фискално устройство, но към момента на проверката касовият апарат се е зареждал и поради това не е бил издаден фискален бон. Счита се, че наложената санкция е прекомерна и не е съобразена с тежестта на извършеното и със здравословното и материално състояние на жалбоподателя и неговата съпруга. Поради това се пледира за отмяна на обжалваното НП.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. * – БАК, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Едноличният търговец изразява желание за отмяна на глобата, като посочва, че има разходи за лекарства. Пълномощникът счита, че нарушението е останало недоказано, а под евентуалност пледира за намаляване на санкцията, която не е съобразена със здравословното състояние на жалбоподателя и 1 неговата съпруга.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения. Пледира, че естеството на нарушението е такова, че води до неотразяване на приходи, поради което и санкцията е правилно определена. Счита, че НП следва да се потвърди, като прави искане и за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 9 - НП е връчено на 29.03.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 29.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 06.01.2021 г., в 15:00 часа св. Г.А. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съвместно с колегата си *, посетил търговки обект – безстационарен обект, находящ се в гр.

Бургас, *, на който жалбоподателят упражнявал търговска дейност, продавайки балони.

Контролните органи извършили контролна покупка на 1 бр. балон с хелий на стойност 8 лева, като били обслужени от *, който приел плащането (една банкнота от 10 лева), върнал ресто и предал закупения балон на св. А., но не издал фискален бон за извършената продажба, нито ръчна касова бележка от кочан или какъвто и да е друг документ, удостоверяващ плащането.

Служителите на НАП се легитимирали и започнали проверка. В хода на проверката се установило, че на обекта няма въведено в експлоатация и работещо фискално устройство.

Едноличният търговец обяснил, че от 2019 г. фирмата му има регистрирано такова устройство, но то се намира у дома му и се зарежда. Не представил никакви документи за това устройство (паспорт, свидетелство и т.н.). При проверката се установила сумата от 20 лева в касата на обекта, която не била отчетена по никакъв начин, доколкото реално в обекта нямало фискално устройство.

При тези факти св. А. преценил, че с поведението си ЕТ е осъществил състава на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и на място му съставил АУАН с бл. № 0182118.

Жалбоподателят подписал акта без да направи възражения, но депозирал писмено обяснение от същата дата (л. 16), в което заявил, че има фискално устройство, но трябвало да се зарежда и за това го няма в обекта. Заявил и че е болен и гледа болна жена.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 19.03.2021 г.

НП, като АНО не дал вяра на обяснението, а също счел че с действията си едноличният търговец е осъществил състава на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, поради което и на основание чл.

2

185, ал. 2 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Жалбоподателят по никакъв начин не оспорва фактическата обстановка, като признава, че е била извършена контролна покупка, за която не е бил издаден фискален бон, защото по време на извършването й в обекта не е имало функциониращо фискално устройство.

Въпреки това счита, че не следва да понася отговорност, защото е с влошено здравословно състояние, а фискалното устройство все пак се е намирало у дома му.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, поради което и съдът не намира да са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да са опорочили производството.

По същество следва да се посочи следно.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.

Съгласно нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата - въведено е задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Свързано с това задължение е уреденото в чл. 7 от Наредбата, съгласно 3 който лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

В случая едноличният търговец е продавал балони на обособено място пред книжарница „Хеликон“ в гр. Бургас, поради което и с оглед горните разпоредби – за него е съществувало задължение да монтира и въведе в експлоатация на мястото, където извършва продажбите (в обекта), фискално устройство. Той не е изпълнил това си задължение, но въпреки това е продавал стоката си, поради което и правилно контролните органи са приели, че той е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Действително търговецът е имал регистрирано в НАП фискално устройство, за което е твърдял, че се зарежда у дома му, но законът не изисква търговецът просто на има устройство, което да държи на неизвестно място (примерно в дома си), а това устройство да е монтирано и въведено в експлоатация на място в обекта. В случая това не е сторено. Твърденията, че причината за това е зареждането на устройството не са извинителни. В Наредбата изрично е разписано кога устройството може да не е налично (ремонт, профилактика и т.н.), но зареждането му не е сред тях.

Между другото видно от показанията на актосъставителя – едноличният търговец не е представил на място нито паспорт, нито свидетелство за устройството, което сериозно разколебава защитната му версия, че по принцип има ФУ в обекта, но него ден не е било там, защото се зарежда.

Щом търговецът е решил да осъществява търговска дейност на това място, то той е бил длъжен да има и ФУ, чрез което да отчита продажбите. Жалбоподателят не е сторил това, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му в качеството на ЕТ. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 744 от 24.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 713/2020 г.

Що се отнася до приложението на санкционната разпоредба – чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съдът намира за неоснователни релевираните под евентуалност възражения. Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 (лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС) на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

4

От наличните по делото писмени и гласни доказателства – показания на актосъставителя, АУАН и протокол за извършена проверка, се установява, че има извършена контролна покупка, но за нея няма издаден фискален бон поради липсата на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта, нито пък е издадена касова бележка от кочан от лицето, приело плащането. Жалбоподателят е санкциониран не за неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а за това, че извършва търговска дейност в обект, в който няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. В случая несъмнено са налице данни за неотчетени от търговеца приходи, както приема и АНО. Същите са посочени и в процесното НП. След като самият наказващ орган е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма несъмнено е чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, в който смисъл практиката на касационната инстанция също е последователна Решение № 1865 от 4.11.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2396/2019 г.

Съдът счита, че в случая не е налице хипотезата на „маловажен случай“. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което формално е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Това нарушение обаче е несъществено, доколкото с издаването на НП той категорично и недвусмислено е заявил своята позиция за липса на предпоставките за квалифициране на нарушението като „маловажно“ – извод, който се споделя напълно и от настоящия състав.