Решение № 1274 от 24.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1469/2022
- Вид
- Решение № 1274
- Подписан
- 24.10.2022
- В сила
- 24.10.2022
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, мл. с. Ивелина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- параграф 1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1274 гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100501469 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 34879/26.05.2022г. на Община Варна, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на Общината, чрез юрисконсулт срещу Решение № 1378/12.05.2022г. по гр.д. № 15066/2021г. по описа на ВРС,10св.,с което ВЪЗЗИВНИКА Е ОСЪДЕН да заплати на Х. И. Г., ЛНЧ **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Горазд“ №18, сумата от 1169,45 лв., представляваща частичен иск от сумата от 2628,00 лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществен вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна и задна дясна гуми „Мишелин Спорт 4 235/40/18“, предна дясна и задна дясна джанти „Мишелин пилот спорт 4 235/40/18“ на л.а. „Фолксваген Широко“, с рег.номер КН 0882 ВХ, причинени в резултат на реализирано ПТП на 30.08.2021г. в гр. Варна,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 18.10.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за изменението му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се съображения , че по делото ищеца не е доказал еднозначно елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане . Твърди се небрежност от страна на ищеца изразяваща се в несъобразяване на с нормите на ЗДвП за безопасно шофиране. Твърди се , че неправилно при извода на съда , че съгласно заключението по СТхЕ щетите са в размер на 1169.45 лв. , иска е уважен като частичен за сумата от 2628 лева. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Моли за потвърждаване на същото и присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание по същество, редовно призован, чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Х. И. Г. срещу Община Варна, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр.чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да й заплати сума от 1169,45 лв., представляваща частичен иск от сумата от 2628,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществен вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна и задна дясна гуми „Мишелин Спорт 4 235/40/18", предна дясна и задна дясна джанти „Мишелин пилот спорт 4 235/40/18" на л.а. „Фолксваген Широко", с рег. номер КН 0882 ВХ, причинени в резултат на реализирано ПТП на 30.08.2021г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 30.08.2021г., около 21:40ч. при управление на личния си л.а. „Фолксваген Широко", с рег. номер КН 0882 ВХ в гр. Варна, по ул. „Панайот Хитов" до номер 25, бил заслепена от движещ се насреща автомобил и пропаднала в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. От това била увредена предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна и задна дясна алуминиеви джанти. За ПТП бил уведомен КАТ , които съставили протокол за ПТП. Автомобилът бил застрахован по застраховка „Каско" в ЗАД „Армеец". Застрахователят бил уведомен и съставил опис на щетите. Излага се, че ПТП настъпило в резултат на недобро стопанисване на улица в населено място и общината е била длъжна да поддържа в състояние пътното платно. Община Варна носи отговорност, че нейни служители са бездействали и не са изпълнили задълженията си по реда на чл. 3 от ЗДвП. Посочено е, че обезщетение от страна на застрахователя не е заплатено.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Община Варна е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като неоснователен. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДВП водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат при налична опасност на пътя. Водачът на ППС не се е съобразил с императивна правна норма и това е довело до настъпване на ПТП.
В условията на евентуалност, ако иска бъде уважен се претендира присъждане на значително по-ниско от заявеното обезщетение, като излага , че обезпечението следва да репарира действителните вреди.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
2
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
В настоящия случай,при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпяна вреда. Безспорно и доказано от събраните по делото доказателства - Протокол за ПТП № 1739761 от 30.08.2022г., съставен от К.С.С., мл. автоконтрольор при ПП - Варна, в едно със снимков материал,съгласно писмо рег. № 819000-59253/25.11.2022г. ОД МВР Варна сектор ПП, Опис на щети по претенция № 13021030104492 от 01.09.2021г съгласно застрахователна полица „Каско и Злополука" №0306Х0668234, с периода от 24.08.2021г. до 23.08.2022г. на ЗАД „Армеец" по застраховка „Каско на моторни превозни средства", заключение на вещото лице по допусната Съдебно автотехническа експертиза и свидетелски показания - е, че на 30.08.2021г. вечерта, управлявайки личния си лек автомобил марка „Фолксваген Широко” с ДК № КН0882 ВХ по ул. „ Панайот Хитов” в гр.Варна ищцата е попаднала в необезопасена дупка на пътното платно /25-30 см./и на лекия автомобил са нанесени щети на предна дясна гума Мишелин пилот спорт 4 235/40/18, предна дясна джанта, задна дясна джанта и задна дясна гума Мишелин пилот спорт 4 235/40/18.
Ищеца е доказал по безспорен и категоричен начин механизма на настъпилото ПТП. От прието по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по САвТхЕ, което съда кредитира, се установява , че на 30.08.2021г. около 21.40 часа, ищецът, управлявайки л.а. „Фолксваген Широко", с рег. № КН 0882 ВХ, по ул. „Панайот Хитов" посока ул. „Тодор Влайков", до дом № 25, бил заслепен от насрещно движещ се автомобил, поради което не видял дупката на пътното платно и попаднал в нея. Дупката била дълбока и необезопасена, поради което се увредила предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна и задна дясна алуминиеви джанти. След ПТП водачът на МПС спрял,установил щетите и уведомил контролните органи за настъпилото произшествие.
Мястото било посетено от органите на Пътна полиция. След като пристигнали, контролните органи огледали мястото на ПТП, измерили дупката, направили снимки на дупката и на автомобила и съставили протокол за ПТП № 1739761.
В синхрон с казаното от вещото лице и твърдяното от ищеца са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля – Р. К. К.,чиито показания съда кредитира като обективни и базиращи се на лични впечатления. От тях освен, че се потвърждава хронологията на събитията относно станалото на 30.08.2021г. произшествие, се установява и, че ищцата е нямало как да избегне дупката, респективно настъпването на вредата, т. к. управлявайки собствения си лек автомобил била заслепена от насрещно движещ се такъв, а дупката не била обезопасена и обозначена.Същата била на около 40 см. от бордюра от дясно на ляво.
В конкретната хипотеза е налице и виновнопротивоправно поведение на ответника в качеството му на възложител на работа, като същото се изразява в бездействие, неизпълнение на вменените му със законови норми задължения.
По делото не се оспорва от ответника, а и е доказано от събраните доказателства, че инцидентът е станал на ул.”Панйот Хитов” посока ул.” Тодор Влайков” –гр. Варна.Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, от което следва, че общинските пътища са собственост на общините и се поддържат от тях. Съгласно параграф 1 от ДР на Закона за пътищата " Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Видно от чл.19, ал.1 от същия 3 закон, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, които имат задължението да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Следователно неизправността – нарушената цялост на пътя, като част от общинската пътна мрежа е вследствие неизпълнение от страна на ответника – Община Варна на вменените му задължения по чл. 167,ал.1 от ЗДвП.Съгласно законовата разпоредба лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. В този смисъл пътното платно на мястото на инцидента е следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за негова неизправност, довела до причиняването на щетата.
Налице е и причинна връзка между поведението на ответника – в качеството му на възложител на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените му задължения и настъпилите вреди.
„Деликвента дължи обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и настъпилите за пострадалия вреди“/ Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК/. Неоснователно е възражението на въззивника за съпричиняване на инцидента от пострадалата, доколкото същата при управлението на л.а. не се е съобразила с чл.20 ал.2 от ЗДвП, като е управлявала със скорост, несъобразена с пътните условия. В хода на производството по делото въззивникът – ответник не е представил никакви доказателства за установяване на тези негови твърдения. От друга страна, макар и в закона да е вменено на водачите на мпс да съобразяват състоянието на пътя, както и да спират при налична там опасност , от тях не може да се изисква да „познават” необезопасените препятствия/дупки по пътя , а и в конкретиката на настоящия правен спор безспорно се установява, че водача на пострадалото превозно средство в тъмната част на деня е бил заслепен, а дупката е била необозначена. Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването.“/ Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК/.
Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/776aae7b-be62-478a-88d1-3c44f594b5bd